Решение № 307 от 07.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Пловдив, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Ал. Цанкова

Членове:

Екатерина Ст. Роглекова

Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Въззивно частно наказателно дело № 20225300600733 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на частната тъжителка Н. В. В. против Разпореждане № 8071 / 07.12.2021 година по НЧХД № 6850 / 2021 година на Районен съд - Пловдив, ХVІ наказателен състав, с което на основание чл. 247а, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 250, ал. 1, т. 1 във връзка чл. 24, ал. 5, т. 2 във връзка с чл. 81, ал. 1 от НПК е прекратено наказателното производство.

С жалбата се правят бланкетни оплаквания срещу постановения съдебен акт, като се оспорва изцяло прекратяването на наказателното производство по делото, образувано по тъжба на Н. В. срещу Й. С. С. с обвинение за извършено престъпление по чл. 148 от НК.

Срещу подадената въззивна частна жалба от защитника на Й. С. адвокат Л. В. Л., постъпва становище, в което се излагат съображения за нейната неоснователност и се иска оставянето й без уважение с потвърждаване на първоинстанционното съдебно разпореждане.

С жалбата и със становището не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание Н. В. представя писмено становище като допълнение към депозираната частна жалба, с което сочи че е изпълнила в срок указанията на Районния съд за отстраняване на недостатъците по 1 тъжбата си и е следвало да бъде насрочено съдебно заседание, в което да се установи дали е основателно повдигнатото обвинение. В хода по същество частната тъжителка моли да бъде уважена жалбата й и да бъде върнато делото на първата инстанция за разглеждането му от друг състав на Районен съд Пловдив, като намира прекратителния акт за неоснователен, защото при разглеждане на документите на съдията докладчик не е станало ясно как може на една и съща дата, но в различни години тя да науча за въпросното деяние на С., а това, според нея, не може да е основание за прекратяване на делото.

Сочи, че законът дава право шест месеца след извършване на деянието да се подаде тъжба и тя го е направила в срок и изтъква, че Й. С. не спира с атаките си спрямо нея вече три години и в продължение на тези три години той иска да почерни нея и семейството й. Моли за обективност и връщане на делото на първа инстанция, за да й се даде възможност да докаже със свидетели и с други доказателства не само датата на извършване на деянието и датата на научаване, но и вредите, които търпи от престъплението, което подсъдимият извършва, а то вече било и множествено.

Й. С. чрез защитника си адвокат Л. Л. моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба на Н. В. срещу разпореждането по НЧХД № 6850 / 2021 година на Районен съд - Пловдив, с което е прекратено наказателното производство. Намира за логични и последователни мотивите на първоинстанционния съд, приложил правилно материалния закон и спазил съдопроизводствените правила, като навежда доводи за обоснованост на Разпореждане № 8071 / 07.12.2021 година, защото, след дадени на тъжителката и неизпълнени от нея указания на съда, правилно е прието, че тъжбата не отговаря на законовите изисквания съгласно чл. 81 от НПК.

Изтъква, че между Н. В. и Й. С. се водят няколко дела, но те са по нейна инициатива, като голяма част от делата са прекратени, а в жалбата си, въз основа на която е образувано настоящото въззивно частно наказателно дело, тъжителката сочи, че ще представи документи, но депозира единствено становище, което е по същество и което показва, че тя не притежава необходимите документи и доказателства, както е написала. Отново изтъква, че всички дела, които Н. В. завежда, са прекратени или има оправдателни присъди по тях, и всички те са свързани с чат във фейсбук за това, че някой нещо е написал за нея не по нейните разбирания. Претендира разноски.

Тъжителката жалбоподател репликира, че посоченото от нея представяне на доказателства и свидетелски показания би трябвало да бъде на етап следствие, каквото още няма, а деянията на С. не са просто от чатове, а са свързани с лепнат й без основание от него прякор „***“, защото тя притежава документи от психиатър, че е абсолютно здрава и тези деяния не са само в мрежата, не само в страницата на село Ц., а и в самото село – пациентите на Й. С. са жители на селото и когато я срещнат по улицата я питат защо той я мрази толкова, че я нарича „***“, и сочи, че той дори не изпълнява съвестно задълженията си като лекар, а се занимава с клюки. За претендираните разноски моли да бъдат отхвърлени, тъй като ги намира за печалбарство.

2

От своя страна Й. С. репликира, че работата му е да лекува хора, а не да се занимава с интриги, няма направена фейсбук страница, за разлика от Н. В., чиято цел, според него, е само да плюе кметицата и сочи, че коментарите му са единствено във връзка с неверни данни срещу кметицата, както и че не обича по време на работа да коментира каквото и да било друго, защото медицината е сериозна наука и всички допълнителни неща са във вреда на лекаря и пациента. При последна дума моли жалбата на частната тъжителка да бъде отхвърлена.

След анализ на материалите, доводите на страните и служебна проверка на първоинстанционният съдебен акт съобразно изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК Съдът намира частната въззивна жалба за процесуално допустима – подадена в срок от легитимирано лице, но разгледана по същество – за неоснователна.

Споделят се от настоящия състав мотивите на Районен съд - Пловдив, че тъжбата не е приведена според изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК досежно посочването на обстоятелства на престъплението, и в частност датата, на която е извършено деянието и кога е узнато за обидата – основни елементи от обстоятелствената част на обвинението.

В Тъжбата си от 20.10.2021 година, въз основа на която е образувано НЧХД № 6850 / 2021 година на Районен съд - Пловдив, Н. В. сочи, че на 20.04.2021 година под формата на коментар във фейсбук Й. С. пише и разпространява злонамерено обидни квалификации, подигравки, присмех и насаждане на омраза спрямо личността й, като обидите са публикувани в интернет пространството на 20.06.2020 година. На 25.10.2021 година от съдията докладчик е разпоредено на частната тъжителка в 7-дневен да уточни населеното място, в което е извършено престъплението, кога е извършено деянието и кога тъжителката узнава за него, както и да изправи други нередовности с предупреждение за прекратяване на производството при неизпълнение на съдебните указания.

На 19.11.2021 година от Н. В. е депозирано „Изпълнение на РАЗПОРЕЖДАНЕ“ за изпълнение на указанията на Районен съд - Пловдив, като в документа за дата на престъплението е посочена 20.06.2020 година, а за дата на узнаване: „същата дата 20.06.2021“.

Тази неизясненост e и поводът ХVІ наказателен състав на Районен съд Пловдив да прекрати наказателното производство по НЧХД № 6850 / 2021 година.

По силата на чл. 81 от НПК тъжбата, за да е годен да послужи за иницииране на наказателно производство от частен характер процесуален документ, трябва да съдържа освен данни за подателя и лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението, т.е. за фактическите данни, на които се основава обвинението, включващо дата на извършване на деянието и дата на узнаване от частния тъжител за извършването му, в случаите когато те са различни, както и други фактически данни, на базата, на 3 които е възможно да се прецени допустимостта на тъжбата. Описаните в тъжбата обстоятелства на престъплението очертават фактическата рамка на наказателното преследване – по формулираното в тъжбата обвинение с посочване на конкретни факти се определя предметът на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на дееца в него и така се гарантира осъществяване правото на защита на подсъдимия (вж. Решение № 173 / 21.01.2021 година по н. д. № 626 / 2020 година на ВКС, III н. о.).

В случая от представените от Н. В. документи от 20.10.2021 година и 19.11.2021 година е неясно дали престъплението е извършено на 20.06.2020 година, на 20.04.2021 година, или на 20.06.2021 година, което е пречка както да се установи спазването на преклузивния 6-месечен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК за подаване на тъжба, така и кога е извършено престъплението, което се вменява с повдигнатото на Й. С. частно обвинение. Нещо повече – в тъжбата си В. сочи, че нанасяните й от С. обиди „не са еднократни, а системни и продължаващи повече от три месеца“, което, изказано по този начин, създава допълнително объркване и погледнато назад във времето от момента на депозиране на тъжбата, за инкриминиран период би могъл да се счете и промеждутък между месец август 2021 година и месец октомври 2021 година.

Непротиворечиво е разбирането в теорията и в съдебна практика и преди изменението на НПК от 2017 година, и след това, че правната квалификация на твърдените обстоятелства е изцяло задължение на съда и се дава от него, но за точната формулировка на фактите задължението е на тъжителя, защото от тях зависи правилното очертаване на предмета на доказване и законосъобразното произнасяне от съда именно в тези рамки, като така се гарантират правата на страните – отговор на обвинението от тъжителя и възможност за упражняване в пълен обем правото си на защита от подсъдимия.

Така, след като частната тъжителка Н. В. В., въпреки изрично дадените й указания в тази насока, не е детайлизирала съществен елемент от престъплението, за което е повдигнато обвинение, прави тъжбата й несъответстваща на изискванията по чл. 81, ал. 1 от НПК и обосновава извода, че атакуваното разпореждане е постановено в пълно съответствие със закона, което обуславя потвърждаването му от настоящата инстанция.

В съответствие с изхода на делото и на основание чл. 317 във връзка с чл.

190, ал. 1 от НПК частната тъжителка Н. В. В. дължи на Й. С. С. разноски за защита във въззивното производство в размер на сумата по представения договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от изложеното, Съдът

РЕШИ:

Потвърждава Разпореждане № 8071 / 07.12.2021 година по НЧХД № 6850 / 2021 година на Районен съд - Пловдив, ХVІ наказателен състав, с което 4 на основание чл. 247а, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 250, ал. 1, т. 1 във връзка чл.

24, ал. 5, т. 2 във връзка с чл. 81, ал. 1 от НПК е прекратено наказателното производство.

Осъжда Н. В. В. да заплати на Й. С. С. сумата от 1000 (хиляда) лева – адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5