Решение № 23 от 09.04.2024, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Котел, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Нелли Хр. Митева като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Административно наказателно дело № 20232210200054 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-0804001610/31.03.2023 г., издадено от Началник група в ОД МВР Сливен, С-р пътна полиция, Сливен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 1 от ЗДвП и чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Х. И. Б., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 10 лева, глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършени нарушения на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП и на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал Б., който го обжалва в срок. Навеждат се доводи, че НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита, че същото е издадено въз основа на акт за административно нарушение, което не е извършил. Иска се отмяна на НП и присъждането на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат П. Н. Т.

– АК Ямбол, който пледира пред съда за отмяна на НП. В писмено становище, адресирано до съда адв. Т. посочва, че жалбоподателят не е действал виновно, като не е дал кръвна проба за изследване на време, тъй като същият е бил възпрепятстван по независещи от него причини, които счита, че са се изяснили в хода на процеса. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебното заседание.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 18.03.2023 г., в 22:01 часа Х. И. Б., ЕГН **********, като водач на лек автомобил Опел Астра, СН 3432 АТ в село Градец, на ул. Димитър Ганев до номер 33, в посока от запад на изток, управлява лек автомобил Опел Астра с рег. СН 3432АТ, собственост на М.И.Б., ЕГН **********. При извършената проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. ARPM 0803 в 21:58:49 уредбата отчита 0,88 (нула цяло осемдесет и осем) промила, установено в издишания от водача въздух. Било установено, че лицето не носи СУМПС. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0055921.

Издаден е АУАН №771727 от 18.03.2023г., който е подписан от нарушителя.

С протокол за химическо определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози № 54/22.03.2023г. е установено наличие на алкохол 0,17 промила, но в заключението си експерта към ОД МВР Сливен Мария Пашова предлага да се приложи чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и наркотични вещества или техни аналози, като се приемат показанията на техническото средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. ARPM 0803.

Въз основа на констатациите в АУАН и в унисон с предписанието, дадено от експерта в протокол за химическо определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози № 54/22.03.2023г., АНО е издал процесното Наказателно постановление (НП) № 23-0804-001610/31.03.2023 г., издадено от Началник група в ОД МВР Сливен, С-р пътна полиция, Сливен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 1 от ЗДвП и чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Х. И. Б., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 10 лева, глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършени нарушения на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП и на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП.

2

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели С. М. Д., С. Г. С., М.И.Б. и Х.Б.К. както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетелите С. М. Д., С. Г. С., М.И.Б. и Х.Б.К. като непротиворечиви и логични. Същите демонстрираха ясен спомен за събитията в процесните ден и място, спомниха си достатъчно факти от проверката. Макар свидетелката М.Б. да е съпруга на жалбоподателя, то съдът намира, че нейните показания в пълна степен кореспондират с доказателствения материал по делото. Ето защо, съдът като намери, че показанията им се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, то следва да дари с доверие показанията на свидетелите.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна.

В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, както и от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

В жалбата се навеждат твърдения, че НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че същото е издадено въз основа на акт за административно нарушение, което не е извършил.

Правилно и законосъобразно е НП по пункт 1 - нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП регламентира задължение на определена категория субекти да носят свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Тази категория субекти са водачите на моторни превозни средства. Според разпоредбата на §6 т.25 от ДР към ЗДвП която дава легална дефиниция на тази категория субекти, а 3 именно: „"Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.“ В тази връзка когато едно лице притежаващо свидетелство за управление на МПС и управлява МПС, за него възникват задълженията за водача регламентирани в разпоредбата на чл. 100 от ЗДвП. Предвид приетото за установено и като съобрази показанията и на свидетелите, включително твърдението на съпругата на жалбоподателя, че личните му документи и книжката са били в дома им, съдът намира, че при управлението на МПС, за водача е възникнало задължението си да носи и представя СУМПС и контролен талон към СУМПС и като не е представил СУМПС, е осъществил състава на нарушението по чл.183, ал.1,т. 1 от ЗДвП.

Като е направил този извод наказващият орган е постановил обоснован акт.

Що се отнася до нарушението, визирано в пункт втори от обжалваното Наказателно постановление, а именно – за нарушението на чл. чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП съдът следва да посочи, че от всички доказателства по делото става ясно, че жалбоподателят се е явил навреме – в указания от констатиралите нарушението служители времеви диапазон пред медицинския център в гр.

Котел. В протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози е посочено, че същата е взета на 19.03.2023г. в 01:25ч., но не е посочена причината, за по-късно взетата проба, каквото е изискването на чл.15, ал. 5, изр. 2 от Наредба № 1 от 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В хода на производството се установи, че лицето е било добросъвестно и е искало да даде кръвна проба, но не е имало лекар, който да вземе пробата, което е било и причината за вземането на същата след указания в талона срок. Това обстоятелство естествено не е отчетено от експерта, който е изследвал същата, тъй като при липса на отбелязване в протокола той е нямало откъде да знае на какво се дължи по-късно взетата проба. Съдът счита, че това обстоятелство не може и не следва да се вменява във вина на жалбоподателя. Още повече, че лицето не е отказало да даде проба, а в действителност е било възпрепятствано по причини, независещи от него - липсата на лекар в медицинския център -обстоятелство, което никой не може да предположи. Съдът счита, че в конкретния случай АНО не е следвало да прилага разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от горепосочената Наредба.

4

Съдът счита, че за пълното следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.57,ал. 1,т. 5 от ЗАНН „Наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.“

В обжалваното НП нарушението е описано, като се посочват място и дата на извършването му, а именно, че: „на 18.03.2023 г., в 22:01 часа Х. И.

Б., ЕГН **********, като водач на лек автомобил Опел Астра, СН 3432 АТ в село Градец, на ул. Димитър Ганев“. Малко по-долу „при обстоятелства“, е посочено, че: „При извършената проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. ARPM 0803 в 21:58:49 уредбата отчита…“, както и че : „…талона е връчен на Хр. Бръзнов в 22:00 ч.

…“. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. В настоящият случай съдът констатира, че съществува разминаване, тъй като се сочат три различни времеви момента – като моментът на констатиране на едно от нарушенията, посочени в НП, а именно за нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП не съвпада с посочения момент на извършване на деянието („21:58:49“ и „в 22:01 часа“). Трябва да се отбележи, че дори посоченият в началото на АУАН и НП час – „22:01 часа“ като час на извършване на деянието следва този на връчването на талона за медицинско изследване – 22:00 часа, което практически е невъзможно. Следва да се отбележи също, че както в АУАН, така и в обжалваното НП е посочено както цифрово, така и словесно нормата н а чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която е нарушена, но съдът констатира, че словесното й изписване не съответства на законовата норма, тъй като последната гласи : “ал. 3 На водача на пътно превозно средство е забранено:

1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;“. В НП като нарушение е посочено словесно: „управлява МПС, трамвай илисамоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително.“. Това също само по себе си е съществено процесуално нарушение. Всичко това може да доведе в достатъчна степен дееца да не разбере за какво го 5 санкционират, респ. да не може да организира адекватно и ефективно защитата си. Въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения в административно наказателното производство, а преди всичко с оглед на това, доколко те са съществени, т. е. опорочили правото му на защита. В конкретния случай за едно от посочените в наказателното постановление нарушения са налице съществени процесуални нарушения, тъй като е налице нарушено право на защита на подведеното под административнонаказателна отговорност лице да научи в какво конкретно административно нарушение е обвинено. Това нарушение не може да бъде отстранено от съда. Към това като се прибави и обективната невъзможност, посочена по-горе лицето да даде кръвна проба в посочения диапазон от време, съдът намира, че издаденото НП следва да бъде отменено в пункт втори.

При този изход на делото, съдът намира, че следва да присъди разноски на жалбоподателя (съобразявайки, каква част от жалбата е уважена), а именно в размер от 300 лева, на основание на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

С оглед изложеното съдът намира, че при издаване на наказателното постановление за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не са допуснати съществени процесуални нарушения и отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за деяние, което е доказано по безспорен начин, но при издаване на наказателното постановление за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП са допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед което наказателното постановление следва да бъде отменено по отношение на това нарушение.