Решение № 179 от 11.02.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Велико Търново , 11.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №

20204110101736 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и сл. и чл. 86 ЗЗД, а в условията на евентуалност /при отхвърляне на установителните искове/, обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице - "***" ЕАД и ответникът е сключен договор за потребителски кредит № *** от 23.03.2018г. в размер на 6 000 лв. със срок на връщане 20.03.2023г. Ищецът сочи, че ответникът се е задължил да върне получената в заем сума на 60 равни месечни вноски, съгласно погасителен план, като падежа на първата вноска е 20.04.2018г. Ищецът уточнява, че страните по договора за кредит са постигнали съгласие за сключване на договор за застраховка на плащанията със застрахователна премия от 2016 лв., която да бъде изплатена директно от кредитора на застрахователния агент. Твърди, че от своя страна ответникът се е задължил да върне платената застрахователна премия разсрочено, като съответната част от премията е включена в размера на договорната лихва от всяка месечна погасителна вноска. Ищецът изтъква, че в съответствие с тези уговорки размера на погасителната вноска възлиза на 216, 45 лв., а общия размер на плащанията по кредита възлиза на 12987 лв., при договорна лихва в размер на 6987 лв.

Посочва, че според чл. 5 от договора при просрочие две или повече месечни вноски 1 вземането на кредитодателя става предсрочно изискуемо в пълен размер, ведно с изцяло уговорената възнаградителна лихва. Уточнява, че след 20.10.2018г. на ответника не са начислявани месечни застрахователни премии, тъй като застрахователното покритие е прекратено автоматично, поради неплащане на падежа на текущата вноска по премията. Ищецът твърди, че е уведомил ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита с писмо получено от него на 20.01.2020г. Посочва, че на 05.07.2019г. е подписано приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., по силата на което, кредитодателят му е цедирал вземанията си срещу кредитополучателя по процесния договор за кредит, ведно с всички привилегии и обезпечения, включително изтекли лихви. Ищецът твърди, че в качеството си на пълномощник на цедента е изпратил уведомление до кредитополучателя по чл. 99 ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията, което е получено от него на 20.01.2020г. Изтъква, че ответникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия и с получаването на исковата молба и приложенията към нея. Ищецът твърди, че за придобитите от него вземания по договор за кредит от 23.03.2018г. в размер на 5712, 69 лв. – главница, на 4021, 61 лв. – договорна лихва за периода 20.10.2018г. до 10.01.2020г., на 874, 95 лв. – обезщетение за забава за времето от 20.10.2018г. до 01.06.2020г. /датата на подаване на заявлението в съда/ се е снабдил със заповед за изпълнение по 410 ГПК по ч.гр.д. № 1114/2020г. на ВТРС, срещу която в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение. С оглед на изложеното и предвид дадените указания от заповедния съд ищецът иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че му дължи вземанията по издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане. В условията на евентуалност, в случай че исковете по чл. 422 ГПК бъдат отхвърлени от съда, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, ищецът предявява осъдителен иск за заплащане на горепосочените суми, като счита, че волята му да направи кредита изискуем е достигнал до ответника с връчване на препис от исковата молба. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва по основателност и по размер предявените искове. Признава, че е сключил процесния договор за кредит в качеството на кредитополучател. Оспорва дължимостта на начислените лихви с твърдения за двойното им начисляване за един и същ период, което представлява нарушение на чл. 10 и чл. 86 ЗЗД и води до нищожност на клаузите, поради заобикаляне на закона. Оспорва дължимостта на наказателната лихва с възражение, че клаузите които я уреждат са неравноправни по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП респ. противоречат на добрите нрави, поради което са и нищожни. Оспорва, че не е налице яснота относно начина на изчисляване на размера на претендираната главница, договорна и наказателна лихви, както и че е налице несъответствие между 2 годишния лихвен процент респ. годишния процент на разходите и общата стойност на дължимите по кредита суми. Възразява, че не са осъществени предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, като излага, че съгласно задължителната практика на ВКС тя не настъпва автоматично, а следва да е налице уведомяване на длъжника и то преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ответникът оспорва да е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземанията по процесния договор, доколкото това не е сторено от предишния кредитор. Възразява, че е извършил частични погашения по кредита, като е платил 7 вноски, които не са съобразени от ищеца. Възразява, че е предоговорил задължението си по кредита с допълнително споразумение, по силата на което, е отпаднало задължението му да плаща месечни застрахователни премии, като по този начин размер на погасителната вноска възлиза на 182, 85 лв. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

От представения по делото заверен препис от договор за паричен кредит № PLUS – 15832939 от 23.03.2018г. се установява, а и това не е спорно между страните, че трето за делото лице – „*** С.А.” клон България е отпуснал на ответника кредит за потребителски цели в размер на 6 000 лв., от който е удържана сумата от 210 лв. – такса ангажимент, срещу заплащането на която договора е сключен при фиксиран лихвен процент /чл. 2 от условията на договора, които са подписани и получени от кредитополучателя/. В случая договорения между страните лихвен процент за целия срок на договора е 27, 01 пункта, а годишния процент на разходите /ГПР/ е 33, 00 пункта. Според условията на договора с подписването му ответникът удостоверява, че е получил предоставения му кредит по посочената от него банкова сметка. Във връзка с отпуснатия заем ищецът е кредитирал ответника със сумата от 2016 лв. за закупуване на застраховка „Защита на плащанията”, която сума ще бъде изплатена директно на застрахователя. По този начин общата стойност на плащанията по договора възлиза на 12987 лв., която сума кредитополучателят се е задължил да погаси на 60 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 216, 45 лв., с падеж на първата вноска 20.04.2018г., а на последната – 20.03.2023г. Според чл. 2 и чл. 3 от условията на договора с всяка месечната вноска се изплаща част от главницата по кредита, част от надбавката /договорната лихва/ съставляваща печалбата за кредитора и част от застрахователната премия по застраховката „Защита на плащанията”. Според чл. 5 от условията на договора при просрочването на две или повече месечни вноски, считано от датата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с всички уговорени надбавки и с обезщетението за забава в размер на законната лихва върху всяка забавена погасителна 3 вноска, без да е необходимо да се уведомява кредитополучателя за това. Съгласно чл. 7 от същите условия месечните погасителни вноски покриват компонентите на задължението в последователност разноски, лихва, главница.

От представените с исковата молба Сертификат № PLUS - 15832939 от 23.03.2018г. и ОУ на застраховката „Защита на плащанията” се установява, че застрахователят срещу заплащане на застрахователна премия е застраховал кредитополучателя по процесния договор за кредит по пакет „Стандарт” и пакет „Комбинирана защита” за посочените в тях застрахователни рискове. Съгласно клаузите на застрахователния договор при настъпване на застрахователно събитие следващата се на застрахования застрахователна сума ще бъде изплатена в полза на кредитора по договора за кредит. Застрахователят се е задължил да осигури застрахователно покритие само при редовно заплащане на месечните застрахователни премии респ. страните са се съгласили, че същото се прекратява при неплащането им.

Липсва спор по делото, а и от изисканите по реда на чл. 190 ГПК доказателства /лист 100 - 103/ се установява, че на 31.05.2018г. кредитополучателят е подал искане за прекратяване действието на застрахователното покритие по сключената застраховка „Защита на плащанията”, с оглед на което страните по договора за кредит са уговорили нов погасителен план. Съгласно последния от 20.06.2018г. погасителна вноска не включва в себе си главница за застраховка по кредит – 33, 60 лв., поради което месечния й размер е намален на 182, 85 лв.

От рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. се установява, че кредитодателят в качеството на цедент се е задължил срещу дължимо от ищеца възнаграждение всеки месец за срока на рамковия договор да му прехвърля и продава определено портфолио от вземания, ведно с привилегии, обезпечения и други принадлежности, произтичащи от договори за кредит с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях. Страните по договора за цесия са се уговорили вземанията предмет на продажба да се определят и индивидуализират всеки месец в подписано от тях приложение № 1, като датата на подписването му е датата на прехвърлянето им /§ 5 ал. 2/. Съгласно § 7 ал. 7 и ал. 8 от рамковия договор цедентът се задължава да предостави на цесионера писмено потвърждение по чл. 99 ал. 3 ЗЗД за сключената цесия и да го упълномощи с правата за уведомяване на длъжниците за извършването й.

От представеното с исковата молба извлечение от приложение № 1 от датата 05.07.2019г. е видно, че вземането на кредитодателя към ответника по процесния кредит е цедирано на ищеца, като е индивидуализирано с номер и дата на договора, данните на кредитополучателя, размер на кредита и общ размер на плащанията, както и остатъка от дължимите суми /лист 29-31/. С потвърждение по смисъла на чл. 99 ал. 3 4

ЗЗД цедентът е потвърдил, че индивидуализираните в Приложение № 1 от 05.07.2019г. вземания са прехвърлени на ищеца по делото /лист 27/. В съответствие с клаузите на рамковия договор за цесия прехвърлителят е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по договорите за кредити за извършеното прехвърляне на вземанията по тях. В качеството си на пълномощник на цедента ищецът е изготвил уведомителни писма адресирани до ответника, с които му съобщава, че задълженията му по процесния кредит са цедирани и посочва техния размер. В качеството си на пълномощник на цедента ищецът е изготвил три уведомителни писма от 11.07.2019г. и от 07.01.20 /лист 34 - 36/, адресирани до ответника, с което му съобщава, че задълженията му по процесния кредит са цедирани и посочва техния размер. Със същите писма кредитополучателят е уведомен, че считано от датата на получаването им всички вземания по процесния договор за кредит са изискуеми изцяло и в пълен размер. От представените известия за доставяне /лист 37-38/ се установява, че писмата изпратени до ответника в *** са се върнали невръчени, тъй като адресатът се е преместил, но това изправено на адреса му в *** е получено лично от него на 20.01.2020г. Ответникът е получил препис от уведомителното писмо за цесията и за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, с получаването на препис от исковата молба и приложенията към нея.