Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16101 от 27.08.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 11258/2025
Вид
Решение № 16101
Подписан
27.08.2025
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16101 гр. С., 27.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря М. АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110111258 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, срещу М. Г. М., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца: сумата от 617,27 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 73,66 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 19.07.2024 г., сумата от 60,05 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 14,45 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 19.07.2024 г. върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „С.Т.“, бл. 317А, вх. А, ет. 5, ап. 15, с абонатен № 157644, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 47518/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответницата топлинна енергия, като съответно тя не е заплатила дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна 1 енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнася, а като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение в полза на ищеца. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва, че е собственик или вещен ползвател на имота, съответно че е потребител на топлинна енергия. Счита, че претенцията за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия е недопустима, тъй като ищецът не е материалноправно и процесуалноправно легитимиран да претендира сумата, тъй като услугата е извършвана от трето лице и възнаграждението се дължи именно на него. Излага доводи, че до нея не е отправяна покана за заплащане на главните задължения за топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, следователно не е изпаднала в забава за заплащането им. Счита, че доколкото по делото се твърди, че е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е редът по чл. 32, ал. 3 ОУ. Твърди, че спрямо общите фактури по чл. 32, ал. 3 ОУ за процесния период разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане, съответно при липса на възможност да се приложи уговореното между страните, предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответницата изпада в забава след покана, каквато няма данни да е била отправена от ищеца. Относно мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение сочи, че в ОУ няма предвидена уговорка на начисляване на мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение, поради което ответницата изпада в забава след покана, каквато не е представена по делото. Възразява и за погасяване на сумите по давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 2

ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответницата въз основа на твърдяното право на собственост върху имота, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в забава, както и размера на обезщетението за забава.

По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже всички свои възражения, или че е погасила претендираните вземания.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлоснабден и че сградата - етажна собственост, в която се намира той, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Не е спорно, че за сградата се извършва услуга топлинно счетоводство от „Т.С.“ ЕООД. В тази връзка са приети протокол от общо събрание от 26.09.2002 г. на етажната собственост, находяща се на адрес: гр. С., ж. к. „С.Т.“, бл. 317А, вх. А, на което е взето решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на общи и индивидуални сметки, договор № 4713/08.10.2002 г., сключен между представител на етажната собственост на адрес: гр. С., ж. к. „С.Т.“, бл. 317А, вх. А и „Т.С.“ ЕООД за извършване на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, както и договор № Д-0-67/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за енергетиката, сключен между „Т.С.“ ЕАД като възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител, с който изпълнителят е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна – собственост или в сграда с повече от един клиент в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия на договорите между „Т.С.“ АД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, одобрени от ДКЕВР с Разрешение № ОУ-024/10.08.2007 г. срещу заплащане на определена цена.

Спорно е обстоятелството дали ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот и период, в която връзка съдът приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или 3 ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки 4 етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.