Определение № 170 от 11.03.2024, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 170 гр. Пещера, 11.03.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. В. като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. В. Гражданско дело № 20245240100016 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. В. Д., чрез адв. М. М. от АК Пловдив, против „Неткредит“ ООД и „Кредит Гарант БГ“ ООД, с която са предявени следните искове: 1) иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Неткредит“ ООД да заплати на ищцата Е. В.

Д. сумата в размер на 15,55 лв. – представляваща недължимо платена договорна лихва по недействителен Договор за потребителски кредит № 202208110556440058/11.08.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 2) иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД да заплати на ищцата Е. В. Д. сумата в размер на 70,97 лв. – представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за гаранция № 1449304125/11.08.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищцата Е. Д. и ответникът „Неткредит“ ООД са сключили

Договор за потребителски кредит

№

202208110556440058/11.08.2022 г., по силата на който ответникът „Неткредит“ ООД е предоставил на ищцата Е. Д. сумата в размер на 900,00 лв. за срок от 12 месеца. Общата сума, която ищцата следвало да върне по кредита била в размер на 1104,00 лв. Във връзка с клаузата на чл. 4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит № 202208110556440058/11.08.2022 г., на 11.08.2022 г. ищцата Е. Д. сключила с ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД Договор за гаранция № 1449304125/11.08.2022 г., с който бил обезпечен кредита по сключения Договор за кредит. Във връзка с така сключения Договор за гаранция ищцата се задължила да заплати допълнително такса за 1 гаранция в размер на 500,00 лв., разсрочена на 12 месечни вноски. На 06.02.2023 г. между ищцата и ответника „Неткредит“ ООД бил сключен Договор за потребителски кредит № 202302060321100102/06.02.2023 г., по силата на който на ищцата била отпусната от „Неткредит“ ООД сумата в размер на 1300,00 лв. под формата на кредит. На същата дата – 06.02.2023 г. между ищцата и ответника „Неткредит“ ООД бил сключен Анекс към Договор за потребителски кредит № 202208110556440058/11.08.2022 г., по силата на който с отпуснатата сума от 1300,00 лв. ищцата погасила главница в размер на 566,93 лв. и договорна лихва в размер на 15,55 лв. по Договор за потребителски кредит № 202208110556440058/11.08.2022 г., както и задължението си в размер на 70,97 лв. по Договор за гаранция № 1449304125/11.08.2022 г. Така на 06.02.2023 г. Договор за потребителски кредит № 202208110556440058/11.08.2022 г. и Договор за гаранция № 1449304125/11.08.2022 г. били предсрочно погасени.

Ищецът поддържа, че процесният Договор за потребителски кредит № 202208110556440058/11.08.2022 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК, а Договорът за гаранция е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, като излага подробни съображения в тази насока. Акцентира, че в договора за кредит следва изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателят ще направи при сключване на договора и които са отчетени при формиране на годишния процент на разходите (ГПР), а не само да бъде отразено цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, както е сторено в случая. В Договора за кредит липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита и не става ясно какво се включва в ГПР. Неясни са както компонентите, така и математическия алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Поради това Договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че не е ясно посочената годишна лихва в Договора за кредит как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР.

По този начин ищцата е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. Сочи, че заплащането на възнаграждението по Договора за гаранция следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с Договора за кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото с уговорката за заплащане на допълнителни разходи по Договора за гаранция се нарушава изискването ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с ПМС № 426/2014 г. Изтъква, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Сочи, че уговореното 2 възнаграждение по Договора за гаранция по своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен на кредитора и е следвало да бъде включено в ГПР. Посочването на размер на ГПР в Договора за кредит, който е различен от реално прилагания между страните по кредитната сделка, е нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е основание Договорът за кредит да бъде прогласен за недействителен. Поддържа, че Договорът за гаранция е нищожен, поради накърняване на принципа на добрите нрави. В случая не е налице еквивалентност на насрещните престации, тъй като сумата, която се претендира чрез Договора за гаранция е в размер на 500,00 лв. и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 50 % от сумата на отпуснатия кредит от 900,00 лв. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и принципа на справедливост. Сочи, че Договорът за гаранция е нищожен и поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Договорът за гаранция е нищожен и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП, тъй като е неразбираем, не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му, не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост, води до неравновесие в правата на страните и по този начин е сключен в ущърб на ищцата като потребител.

По изложените съображения ищцата моли за уважаване на предявените осъдителни искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Неткредит“ ООД, с който оспорва предявения срещу него иск, като намира същия за допустим, но изцяло неоснователен. Признава и моли да бъдат обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти: сключването между Е. В. Д. и „Неткредит“ ООД на Договор за потребителски кредит № 202208110556440058/11.08.2022 г., по силата на който на Е. В. Д. е предоставена сумата в размер на 900,00 лв., при срок на връщане – 12 месеца; сключването между Е. В. Д. и „Неткредит“ ООД на Договор за потребителски кредит № 202302060321100102/06.02.2023 г., по силата на който на Е. В. Д. е предоставена сумата в размер на 1300,00 лв., при договорен ГПР в размер на 49,94 % и ГЛП в размер на 41,20 %; сключването между Е. В. Д. и „Неткредит“ ООД на 06.02.2023 г. на Анекс към Договор за потребителски кредит № 202302060321100102/06.02.2023 г., по силата на който с отпуснатата сума в размер на 1300,00 лв. Е. В. Д. е погасила лихва в размер на 15,55 лв. по Договор за потребителски кредит № 202208110556440058/11.08.2022 г. и възнаграждение в размер на 70,97 лв. по Договор за гаранция № 1449304125/11.08.2022 г.; че кредиторът не е включил при изчисляване на ГПР по Договор за потребителски кредит № 202208110556440058/11.08.2022 г. възнаграждение за гарант; че при изчисляването на ГПР по Договор за потребителски кредит № 3

202208110556440058/11.08.2022 г. е включен единствено разход за възнаградителна лихва. Заявява, че оспорва твърденията на ищеца, че Договор за потребителски кредит № 202208110556440058/11.08.2022 г. е недействителен, че сключването на Договора за гаранция е задължително условие за сключване на Договора за кредит, както и че сключването на Договора за гаранция предхожда сключването на Договора за кредит.

Поддържа, че процесният Договор за потребителски кредит №

202208110556440058/11.08.2022 г. е действителен. Намира за неоснователни твърденията на ищцата, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че информация за ГПР е налична в чл. 11, ал. 4 от Договора за кредит, а общата сума, дължима от кредитополучателя – в ал. 5 на чл. 11 от Договора. ГПР бил изчислен при базово допускане, че Договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в Договора за кредит. Сочи се, че ищецът неправомерно е смесил хипотезите на няколко разпоредби на ЗПК. Сочената от него методика се изисквала само, когато договорът за кредит бил сключен при променлив лихвен процент.

Твърди, че доколкото процесният Договор за кредит е сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т. 1 от ДР към ЗПК, то не е налице изискване за посочване на методиката по чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК. Твърди, че предоставянето на гаранция не е задължително условие за получаване на кредита, тъй като е налице възможност на потребителя да обезпечи отпускането на заема посредством поръчителство по чл. 138 от ЗЗД. Поради това стойността на гаранцията не следва да бъде отчитана при изчисляването на ГПР. Сочи, че към момента на сключване на Договора за кредит не е бил сключен Договора за гаранция и кредиторът не е бил уведомен, че кредитополучателят е сключил или възнамерява да сключи такъв, за да може този разход да бъде калкулиран в ГПР към момента на сключване на Договора за кредит. Твърди, че дори и да е нарушено изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то това не води до пълна нищожност на кредитния договор, а само до недействителност на отделните клаузи, противоречащи на императива.

По гореизложените съображения ответникът „Неткредит“ ООД моли за отхвърляне на предявения срещу него иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД, в който ответникът „Кредит Гарант БГ“ ООД оспорва предявения срещу него иск, като намира иска за процесуално допустим, но по същество неоснователен. Признава и моли да бъдат обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти: сключването между Е. В. Д. и „Кредит Гарант БГ“ ООД на Договор за гаранция № 1449304125/11.08.2022 г., както и получаването от „Кредит Гарант БГ“ ООД на сумата в размер на 70,97 лв. по Договор за гаранция № 1449304125/11.08.2022 г. Сочи, че ищцата е разполагала с различни възможности да обезпечи кредитното си задължение (банкова 4 гаранция, гаранция от финансова институция, поръчителство), като изборът кой от тях да избере е бил изцяло неин. Доколкото ищцата избрала да сключи договор с „Кредит Гарант БГ“ ООД, то ответното дружество „Кредит Гарант БГ“ ООД поело задължение срещу възнаграждение да предостави обезпечение по Договора за кредит. Твърди, че „Кредит Гарант БГ“ ООД е изпълнило своето задължение по Договора за предоставяне на гаранция.

Сочи, че Договорът за гаранция е самостоятелно правоотношение, по което двете страни са поели конкретни задължения и по отношение на него не намират приложение нормите на ЗПК.

Ответникът „Кредит Гарант БГ“ ООД моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.