Решение № 233 от 09.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20245000500292 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх№ 4434/08.05.2024г. от О. Х. против решение № 146/18.04.2024г., постановено по гр.д.482/2023г.. по описа на Окръжен съд – Хасково , с което са отхвърлени предявените от О. Х. против „З.р.“ ООД - гр.Хасково, обективно съединени искове по чл. 55, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 102 779.98 лева, от които 95 856.98 лева главница, представляваща недължимо платена на ответника и възстановена в централния бюджет от О. Х., в рамките на задълженията й на трансфериращо-контролен субект, съгласно Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградски транспорт и транспорт в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, за която сума е констатирано, че е отпусната на ответника по реда и условията на Наредбата и е била нецелево разходвана от 1 същия, както и 6923 лева - лихва за забава за периода от 05.10.2022 г. до 21.06.2023 г.

Развиват се съображения за необоснованост ,а от там и неправилност на обжалваното решение като се завява искане същото да бъде отменено и да бъде решен спора по същество като предявените искове бъдат уважени.

От въззиваемата страна „З.р. „ ООД е постъпил отговор , с който се оспорва въззивната жалба и по подробно изложените съображеня се заявява искане обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено.

От третото лице помагач Д. ч. М. не е постъпил отговор.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт ,а решението е валидно и допустимо като постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове ,предявени от О. Х. против „З.р.“ ООД - гр.Хасково за заплащане на сумата от 102 779.98 лева, от които 95 856.98 лева главница, представляваща недължимо платена на ответника и възстановена в централния бюджет от О. Х., в рамките на задълженията й на трансфериращо-контролен субект, съгласно Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградски транспорт и транспорт в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, за която сума е констатирано, че е отпусната на ответника по реда и условията на Наредбата и е била нецелево разходвана от същия, и 6923 лева - лихва за забава за периода от 05.10.2022 г. до 21.06.2023 г.

Ищецът е твърдял , че на ответника е отпусната исковата сума, която не е била дължима и което било установено при извършена проверка от А, проверяваща предоставените средства от Общината на превозвачите за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници. Изложил е по пет пункта как е формирана исковата сума ,представляваща недължимо получена от ответника под формата на компенсации за 2017 г. както следва : по чл. 19 – т. 1 от 2

Наредбанта - недължимо разплатени към ответника суми в размер на 674,01 лв. за издадени карти на лица, които след като са им издадени са починали в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.; по чл.19 т. 2 от Наредбата недължимо разплатени 5 288,34 лв. за абанментни карти на военноинвалиди и военнопстрадали ,които не са имали постоянен адрес в О. Х. за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.; по чл.19 т. 3 от Наредбата - недължимо разплатена сума на ответника от 184,70 лв. , тъй като родителите на децата не са имали нито постоянен, нито настоящ адрес на територията на О. Х.; по четвърти пункт - недължимо разплатените 54 613 лв. като компенсация за издаване на абонаментни карти по чл. 19, т. 5 и т. 6 от Наредбата, като компенсацията, която е изплатена на ответното дружество е в размер два пъти по-голяма от тази, която е следвало да му бъде изплатена, понеже е установено, че с тези абонаментни карти се извършва вътрешноградски превоз, единствено с линиите на превозвача; и по пункт пети - предоставени в повече субсидии към ответника в размер на 35 096,83 лв. ,представляваща недължимо платена начислявна разумна печалба, каквато ответникът не е следвало да начислява.

Ищецът е изложил аргументи за недължимост на горните плащания ,сумите по които претендира да му бъдат присъдени ,както и 6923 лева лихва за забава за периода от поканата 05.10.2022 г. до 21.06.2023 г.

Ответникът ,от своя страна, е оспорил предявените искове. На първо място е посочил докладът на А. ,от който ищецът черпи права да не се ползва материална доказателствена сила относно констатациите и да не му е противопоставим.

На следващо място е настоявал да е налице основание за разместване на имуществени блага ,тъй като : по пукт първи- доколкото картите на лицата по чл.19 т.1 от Наредбата се издават за една календарна година и Наредбата не предвижда преустновяване на плащанията при смърт на тези лица ,то изплатените компенсации са с основание; няма данни кога и как са вписани постоянен и/ или настоящ адрес извън територията на О. Х. на правоимащите лица- родители на деца до 7 и от 7до 10 години ,за да се приеме ,че същите не са били правоимащи към момента на получаване на абонаментните карти.Оспорил е твърдението на ищеца да е получил вповече недължими компенсации да издадените абонаметни карти за ученици и пенсионери за 2017 г. ,както и да е получил недължимо начислената т.нар.“разумна печалба „ в размер на 5 % върху направените разходи ,която е част от субсидията ,дължима му в качеството му на преводзвач на основание Регламент /ЕО/ 1370/2007г. на европейския парламент и на съвета относно обществените услуги за пътнически провез с железопътен и автомобилен транспорт.

В писмено становище третото лице –помагач Д. чрез М изразява становище за недопустимост на конституирането на трето лице помагач, тъй като в случая ищецът нямал основания за упражняване на регресна претенция спрямо Д. доколкото между О. Х. и Д. не съществуват материалноправни 3 отношения, които да ангажират отговорността й при неблагоприятно решение по иска.Счита,че единствено в правомощията на съответната община е да определи размера на полагащите се субсидии и компенсации на превозвачите, с които е сключила договор, на базата на ежемесечно представяни от същите справки за финансовите резултати от извършените превози.

Съдът , с решението ,предмет на обжалване , на първо място,е приел да няма спор между страните относно сключените между тях договори, тяхното съдържание, действие и изпълнение,както и да няма спор,че ответникът е получил плащане на компенсации и субсидии в размери, предмет на исковата претенция като е посочил да е спорен въпросът дали тези суми са се дължали нему или подлежат на връщане като недължимо получени Приел е претенцията на ищеца да произтича главно от констатациите на А., направени в доклад № ДИД5-ХС-1/16.06.2021 г. за извършена финансова инспекция на О. Х.,който доклад обаче е непротовопставим на ответника и не се ползва с доказателствена сила досежно констатациите в него за недължимо платени суми.

По отношение на претендираните суми по пера : приел е суми в размер на 674,01 лв., произтичащи от издадени карти на лица, които след като са им издадени картите са починали в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. да не е недължимо платена ,тъй като ответникът не разполага с база данни ,с каквато разпола ищеца и доколкото последният е разполагал с възможността, въз основа на представените от ответника ежемесечни опис сметки да извърши проверка и подаде необходимата информация, в т.ч. да откаже плащане за месеците, следващи датата на настъпилата смърт на правоимащото лице ,то ,като не е сторил това ,ответникът продължил предоставянето на тази услуга в рамките на цялата година, поради което и са били налице основания за получаването на тази сума.

По отношение на сумата от 5 288,34 лв. ,представляваща неоснователно платена на ответника, тъй като лицата, на които са издадени карти не са имали постоянен адрес в О. Х. за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г и сумата от 184,70 лв. ,представляваща платена неоснователно ,тъй като родителите на децата не са имали нито постоянен, нито настоящ адрес на територията на О.

Х. съдът е приел да не са недължимо платени ,тъй като изцяло в тежест на ищеца било да следи дали картите са издадени на правоимащи лица доколкото именно той разполагал с базата данни за регистрираните постоянен и настоящ адрес на лицата като можел да извърши проверка и откаже плащане, ако не са били налице основания за това.

По отношение сума от 54 613 лв., представляваща изплатената компенсация за издаване на абонаментни карти по чл. 19, т. 5 и т. 6 от Наредбата, като компенсацията, която е изплатена на ответното дружество според ищеца е в размер два пъти по-голяма от тази, която е следвало да му бъде изплатена съдът е приел същата да е дължима ,тъй като ,видно от 4 споразумение от 10.01.2017 г.,представено по делото , абонаментните карти се издават индивидуално от всяка фирма превозвач за обслужваните от нея линии, но ще важат за всички линии, обслужвани от превозвачите, подписали споразумението – „ З.р.“ ООД, „ Т. т.“ ЕООД и „ Т. б.“ ООД. Поради казаното съдът е приел копменсацията да е дължима в пълен размер ,така както е изплатена на ответника и същата не е получена без основание.

Не е получена без основание според съда и сумата от 35 096,83 лв.

,представляваща неоснователно изплатени според ищеца средства, произтичащи от начислявана от ответника „разумна печалба „.В тази връзка съдът е приел,че независимо от това,че в сключените между страните договори няма изрично предвидена клауза за начисляване на разумна печалба, , правилно такава е била начислена от страна на ответника и съответно заплатена от ищеца като е посочил ,че освен ,че между страните е било постигнато устно споразумение за заплащане на тази сума, извод за което съдът е направил от това,че ежемесечно ответникът е представял справки, съобразени с чл.55 от Наредбата, които са били приети от О. Х. без възражения и въз основа на тях е било и извършвано разплащането, процесните договори за осъществяване на обществен превоз на пътници били сключени по реда на чл.5 §5 от Регламент /ЕО/ № 1370/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2007 г., поради което правото на превозвача, приел да извършва обществен транспорт, да получи „разумна печалба“ произтича пряко от този регламент.

При тези мотиви е намерил исковете за неоснователни и е отхвърлил същите изцяло,от което недеволен е останал ищеца , който е изложил оплаквания във въззивната си жалба за неправлиност и необоснованост на същото и по петте претендирани от него пера .

Действително не е спорно , а и се установява ,че на 25.09.2007г. между стрните е сключен договор за обществен превоз на пътници за срок от 10 години ,продължен с още една година с анекс от 2017 г. Няма спор също така ,че процесните суми ,представляващи компенсации и субсидии ,регламентирани в Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградски транспорт и транспорт в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите ,са заплатени от ищеца на ответника като няма спор и за това ,че след финансова инспекция ,извършена на О. Х.