Решение № 41 от 26.01.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Перник, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500535 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на М. П. Е. срещу решение № 190/ 27.02.2025 г., постановено по гр.д. № 3387/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която е осъден да заплати на В. И. К. сумата 169,94 лева – обезщетение на имуществени вреди и сумата 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ухапване от собствено на ответника куче Б., порода немска овчарка, на 21.10.2023 г. в село ***, пред дома на М. П. Е., от което ищецът получил три разкъсноконтузни рани на лява подбедрица, фисула – пукване на лява лъчева кост и фобично разстройство, ведно със законната лихва от 21.06.2025 г. до окончателно им изплащане, както и в частта, с която М. П. Е. е осъден да заплати на В. И. К. съдебни разноски в общ размер 2490,01 лева.

В жалбата са изложени съображения, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд за наличие причинно-следствена връзка между ухапването от кучето на 21.10.2023 г. и вредите, изразяващи се в счупване на лъчевата кост на лява предмишница в областта на гривнената става. Сочи се, че вещото лице по допусната съдебно-медицинска експертиза направило неправилно твърдение, че поставянето на гипс и установяването на счупването били от 21.10.2023 г., когато станал инцидентът и В. И. К. отишъл в Спешното отделение. Жалбоподателят излага, че последният не е представил по делото лист за преглед на пациент от 21.10.2023 г., поради което вещото лице не би могло да изготви правилно заключение. Поддържа, че от свидетелските показания на В.Н. и от твърденията на ищеца се установява, че е отишъл до Спешното отделение на следващия ден – 22.10.2023 г. и тогава било установено счупването. Поради това изразява становище, че не е констатирана по несъмнен начин причинно-следствената връзка между инцидента и 1 счупването на лъчевата кост на лява предмишница в областта на гривнената става, доколкото е изминал период от време, в който ищецът може да е паднал и да е наранил ръката си по друг начин, различен от твърдения. Посочва, че при първото посещение на Спешното отделение не е поставен гипс, а още тогава ищецът би следвало да изпитва силни билки поради счупването, като се позовава на изявлението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза в тази връзка. Твърди, че в представения по делото допълнителен лист за преглед на пациент № *** не е посочена дата. Счита, че от документите е видно, че счупването е установено четири дни след инцидента и тогава е поставена гипсова шина, като сочи амбулаторен лист № *** Във въззивната жалба е изложено, че от заключението на съдебно-медицинската експертиза не се установява В. И. К. да има болки и страдания или невъзможност за движение на горния крайник. Твърди се, че от заключението на съдебнопсихологичната експертиза е видно, че след 29.10.2023 г. ищецът не е закупувал лекарства, изписани му от психиатъра, поради което е направен извод, че твърдените психологични проблеми не са били със сочения интензитет и продължителност. Поддържа се, че М. П. Е. е спазил Наредбата за придобиване, отглеждане и контрол на животните на територията на Община Перник, тъй като кучето Б. не било оставено безпризорно на улицата, а се намирало в двора и поради провокация от страна на ищеца и неустановено трето лице, което отключило портата, не следвало ответникът да носи отговорността. Сочи се, че от свидетелските показания на В. П. се установява, че кучето било на двора, а портата била заключена с катинар и синджир, като всеки случен минувач можел да я отключи, тъй като ключът бил на нея. Досъдебно производство № 620/ 2023 г., по описа на 01 РУ ОД МВР – гр.

Перник, било прекратено поради обстоятелството, че не е установено кой е отключил портата – дали случен минувач или ищецът. Въззивникът излага, че по наказателното производство В. П. дала показания, според които първо чула, че някой рита малкото куче Б., което започнало да скимти, а след това чула, че лае голямото куче Б., но поради възрастта и притеснение дала противоречиви показания пред съда. Според него следва да бъдат кредитирани именно показанията й от досъдебното производство, тъй като са дадени непосредствено след инцидента. От тях се установявало също, че процесното куче не е излязло на улицата без причина, както и че не може да излезе само без някой да е отключил пората. Бил установен и фактът, че след като излязла на улицата, В. П. не видяла В. И. К. да е паднал на земята, а същият бил изправен и в нетрезво състояние. Жалбоподателят поддържа също, че от показанията на посочената свидетелка е видно още, че канавката е на десет метра от къщата и се намира пред къщата на съседите, поради това счита за невярно твърдението, че ищецът е паднал в нея. Изразява становище, че не следва да бъдат кредитирани показанията на В.Н., тъй като тя е от кръга на лицата по чл. 172 ГПК, както и поради обстоятелството, че са крайно преувеличени и недостоверни. Отделно от това поддържа, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен.

Сочи, че първоинстанционният съд не отчел обстоятелството, че той е помогнал на В. И. К., като отишъл до спешното отделение, както и че В. П. също му помогнала, като промила раната с йод. Позовава се на приетото в т. 10 от Постановление № 7/ 1959 г. на Пленума на ВС и сочи, че в случая е доказана изключителната вина на трето неизвестно лице за настъпване на инцидента, поради което счита, че не следва да бъде ангажирана неговата отговорност. Въз основа на тези съображения въззивникът моли решението на Районен съд – Перник в атакуваната му част да бъде отменено, вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от В. И. К. искове да бъдат отхвърлени, а при условията на евентуалност да бъде намалено обезщетението за неимуществени вреди, както и да бъде редуциран размерът на съдебните разноски, които е осъден да заплати в полза на ищеца.

Ответникът по жалбата - В. И. К. е депозирал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който е оспорил основателността й. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е постановено при цялостно съобразяване с приетите доказателства, нормативната уредба и относимата съдебна практика. Излага, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява причинно-следствената връзка между ухапването от куче и счупването на лъчевата кост на ръката му, както и че заключението на съдебномедицинската експертиза и изявлението на вещото лице, направено в открито съдебно 2 заседание, потвърждават възможността счупването да е получено при падането по твърдения начин. Сочи, че изпитвал болки в ръката още при приема в Спешна помощ, когато бил налице оток на крайника, както и че това се установява от приобщената по делото медицинска документация и от свидетелските показания. Пояснява, че е логично усилията и вниманието на дежурните медици в Спешната помощ да са били насочени към разкъсноконтузната рана на крака и спиране на обилното кръвотечение, доколкото това било животозастрашаващо, за разлика от фрактурата на ръката. Поради тази причина последната била установена на следващия ден. Според въззиваемия това не променя обстоятелството, че нараняването на ръката е настъпило вследствие на нападението от кучето. Изразява становище за неоснователност на твърдението на жалбоподателя, че трето лице отключило портата на двора, поради което кучето имало възможност да излезе. Отделно от това поддържа, че този факт не би имал значение, тъй като по твърдения на М. П. Е. портата била заключена с катинар и синджир, но ключът бил на нея и всеки минувач можел да я отключи, като излага, че по този начин не са положени дължимите грижи за обезопасяване на животното. В отговора на жалбата е посочено, че обстоятелството дали е имало верига и катинар е недоказано, тъй като за него свидетелства единствено майката на ответника, която е заинтересована от изхода на спора, а показанията й са неясни и противоречиви. Твърди се, присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е съобразен с последствията от увреждането, периода на лечение и практиката на съдилищата, както и че е разумен и справедлив. Въз основа на тези съображения е отправено искане решението на първоинстанционния съд в атакуваната му част да бъде потвърдено.

Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства, възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 3387/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, е образувано въз основа на искова молба на В. И. К., с която са предявени осъдителни искови претенции с правно основание чл. 50 ЗЗД срещу М. П. Е.. Ищецът твърди, че на 21.10.2023 г. около 19:15 – 19:30 ч. в с. *** се прибирали заедно с В.В.Н., с която живее на съпружески начала. Без шум, лай или каквото и да е предупреждение от двора на къщата на ответника, покрай който минавали, излязло огромно куче и го нападнало. Нахвърлило се върху него и го повалило на земята, като започнало да го хапе по крака. В.В.Н. закрещяла за помощ.

Кучето пуснало крака на В. И. К. и отстъпило назад. Тогава той забелязал, че дворната порта е отворена, а кучето няма повод или синджир. От къщата излязла възрасна жена – майката на ответника, която извикала кучето, което вече ръмжало и лаело заплашително, след което го хванала и го прибрала в двора. След като се опитал да се изправи, ищецът осъзнал, че от лявата му подбедрица виси огромно парче месо, а под него се е образувала локва кръв, като кракът продължавал обилно да кърви. Изпаднал в паника. В.В.Н. продължавала да крещи и отишла да потърси помощ от техни близки, на които гостували преди инцидента. В. П. й помогнал да изправят и да качат в автомобила му В. И. К., след което ги закарал в МБАЛ „***“ – гр. ***, като през това време кракът му продължавал да кърви и започнало да му прилошава. В болницата му била поставена инжекция против тетанус, както и упойка, след което раната била промита, обработена и зашита. Въпреки че ръката на ищеца го боляла и била леко подута, дежурният лекар преценил, че е натъртена или навехната, поради което не назначил снимка. След като му била оказана медицинска помощ в болницата, В. И. К. бил закаран заедно с В.В.Н. от В. П. обратно в с. ***. Същият не успял да заспи поради силния стрес. Ръката продължавала да го боли и да отича. На сутринта отишли отново в болницата.

Била направена рентгенова снимка, при която се установило, че е налице фрактура и следва да се постави гипсова имобилизация. При преглед от съдебно-медицински експерт на 25.10.2023 г. били установени три разкъсно-контузни рани на лява подбедрица, както и фисура на лява лъчева кост. В исковата молба се твърди, че вследствие на нападението от кучето ищецът изтърпял дълго и болезнено лечение, което продължава и към момента на подаването й. Освен болки и физически дискомфорт, бил трайно нарушен обичайният му начин на живот, изживял и психически стрес. Страдал от безсъние, кошмари, страх от кучета, чувствал се напрегнат, изпитвал тревожност и безспокойствие, започнал да се 3 страхува да се движи сам. Поради това емоционално състояние се обърнал за помощ към психиатър, с който били проведени сеанси. Освен това болките и самото лечение били попродължителни от обичайните, тъй като е диабетик, медицинска предпоставка за по-бавно физическо възстановяване на организма. Ищецът подържа, че и към момента на подаване на исковата молба не е възстановил обичайния си начин на живот, не е преодолял страха си от кучета и се страхува да се движи сам, особено на места, където има улични кучета. Сочи, че е заплатил сумата в общ размер 208,63 лева за лечение. Твърди, че ответникът М. П. Е. е собственик на нападналото го куче, както и че същият е имал задължение да обезопаси отглеждането му по начин, който да не застрашава околните. Поради това поддържа, че той носи отговорност за причинените от животното вреди. Въз основа на тези доводи В. И. К. моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му плати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 13 000 лева, както и обезщетение за имуществените вреди в размер на 208,63 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.