Определение № 852 от 16.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 852 гр. София, 16.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20251000600941 по описа за 2025 година при участието на секретар ………… и прокурор………като разгледа докладваното от съдия Иванов внчд №941 по описа за 2025 година,материалите по досъдебно производство №101/2023 година по описа на ОСлО при ОП-София,пр.пр.№899/2023 година по описа на Окръжна прокуратура гр.София,постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.04.2025 година на ОП гр.София и Определение №340/02.07.2025 година на Окръжен съд гр. София ,постановено по н.ч.д.№301/2025 година по описа на съда,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.243 ал.8 вр.ал.7 НПК,като е образувано по частен протест, изх.

№899/10.07.2025 година на прокурор от Софийска окръжна прокуратура,против Определение №340/02.07.2025 година на Окръжен съд гр.София,постановено по н.ч.д.

№301/2025 година по описа на съда.С атакуваното определение е отменено като незаконосъобразно постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.04.2025 година на Окръжна прокуратура гр. София по досъдебно производство №101/2023 година по описа на ОСлО при ОП-София, пр.пр. №899/2023 година по описа на Окръжна прокуратура гр.София,образувано на 17.03.20023 година при условията на чл.212 ал.2 НПК и водено за извършено престъпление по чл.115 НК.

В частния протест са изложени оплаквания за незаконосъобразност на протестирания съдебен акт.

Оспорва се извода на решаващия съд,че прекратителното постановление е „… необосновано ,доколкото крайните изводи не са мотивирани с необходимата степен на подробност,а част от фактическите положения почиват на превратно тълкуване на доказателствата“.Изразява се несъгласие с приетото от съда,че съображенията на прокурора 1 се основават на непълен анализ на доказателствата,част от доказателствата не са обсъдени въобще,а някои,от съществено значение за правилното решаване на наказателно-правния спор,са обсъдени превратно.

Твърди се в частния протест,че отмененото постановление на ОП-София е мотивирано и обосновано,като след подробен анализ на събраните и проверени доказзателствени източници са сторени обосновани фактически и законосъобразни правни изводи.

Оспорва се извода на решаващия съд,че при категорично установени доказателства за пренебрегнати задължения,произтичащи от разпоредбите на КТ,ЗБУУТ и Наредба №РДЗ-072/15.12.2009 година държавното обвинение не е изследвало въпроси,свързани с бездействие на лица,пряко отговорни за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд на наетите /или допуснати фактически до работа/ охранители,включително за провеждане на инструктаж ,обучение,осигуряване на дрехи и помощни средства и контролиращи спазването на здравословни и безопасни условия на труд,включително от пострадалото лице.Възразено е,че първият съд не е оценил с достатъчна обоснованост факта,че мястото на „инцидента“ е личен автомобил на пострадалия С. И. И.,непредвиден за обитаване и престой по време на работа на охранителя,както и факта,че работодателят е осигурил будка и въпреки това масова практика е била обособения фургон и/или будка да не бъдат използвани по време на дежурство.

Излагат се съображения,че е подценен факта пострадалия да е бил към момента на смъртта си с 2,5 промила алкохол в кръвта и това,че е ползвал отоплителен уред /2кг.бутилка за пропан бутан с отоплителна пита/,след като на отоплителния уред са записани съответни правила за ползване и забрани,а за неспазването им от самия пострадал И.,св.Ч. С. не може да бъде държан отговорен.

Оспорва се необходимостта от изпълнение на дадените указания от първия съд по събиране и проверка на нови доказателства,с цел изясняване на факти от предмета на доказване/данни за атмосферните условия,при които охранителя И. е изпълнявал задълженията си,включително предхождащи и съпътстващи настъпването на смъртта на С.

И.,наред с изследване въпросите за работното облекло на пострадалия,възраст,здравословно състояние.

Сторено е оплакване,че първият съд не е съобразил,че нарушенията на работодателя не са в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат-смъртта на Ст.И..

Намира,че при възприетите и изложени факти и обстоятелства в постановлението за прекратяване на наказателното производство законосъобразно е сторен извод за липса на данни за извършено престъпление по чл.115 НК,както и за такова по чл.123 НК.

На тази основа се иска отмяна на атакуваното определение и потвърждаване на постановлението,с което е прекратено наказателното производство.

Като прецени оплакванията,изложени в частния протест до Софийски апелативен съд,като провери атакуваното определение и направи анализ на материалите по делото,настоящият съд приема следното:Досъдебно производство №101/2023 година по 2 описа на ОСлО при ОП-София,пр. пр.№899/2023 година по описа на Окръжна прокуратура гр.София е образувано при условията на чл.212 ал.2 НПК на 17.03.2023 година и водено срещу неизвестен извършител за това,че за времето от 16,45 часа на 16.03.2023 година до 08,00 часа на 17.03.2023 година в землището на гр. Костенец,област Софийска,на строителен обект на „БДЖ“ умишлено е умъртвен С. И. И. от гр.***-престъпление по чл.115 НК.В хода на воденото наказателно производство са изследвани и изяснявани въпроси за причиняване смъртта на пострадалия И.,поради немарливо изпълнение на служебни задължения.

Давани са подробни указания по разследването.

В хода на досъдебното производство не е повдигано обвинение при условията на чл.219 НПК.

След проведеното разследване и анализ на събрания доказателствен обем,прокурор от ОП гр.София се е произнесъл с постановление от 02.04.2025 година,като е прекратил наказателното производство по д осъдебно производство №101/2023 година по описа на ОСлО при ОП-София,пр.пр.№899/2023 година по описа на Окръжна прокуратура гр.София.

П риел е да са налице условията на чл.199 вр.чл.243 ал.1, т.1 вр.чл.24 ал.1, т.1 НПК.

За да постанови акта си прокурорът е приел,че в хода на проведеното досъдебно производство,образувано по реда и при условията на чл.212 ал.2 НПК,фактите са установени еднозначно,а събраните по делото доказателства и доказателствени средства не подкрепят извод за извършено престъпление по чл.115 НК или такова по чл.123 НК.

Това постановление е атакувано пред съответен първоинстанционен съд от М. И.

,Г. И. и В. И.,съответно преживяла съпруга и дъщери на пострадалия С. И..

С атакуваното пред настоящия съд определение състав на Окръжен съдСофия,излагайки подробни мотиви,свързани с възприета,изложена и анализирана от държавното обвинение фактическа обстановка,и на събрани по делото доказателствени източници,е отменил като незаконосъобразно прекратителното постановление на ОП гр.София.

За да отмени атакуваното пред него постановление,първият съд е пристъпил към преценка обосноваността и законосъобразността на обжалвания прокурорски акт,като е декларирал и по същество е сторил ясно дефиниране на предмета на съдебен контрол в производството по реда на чл.243 ал.5 НПК.

Безспорно при преценка обосноваността на обжалваното постановление прекратяване на наказателното производство,първият съд дължи отговор на въпросите: за

1. извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандартите на чл. 14 ал.1 НПК,т.е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими за конкретния случай вече са събрани и проверени, 3

2.от установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи,т е. съответства ли приетата от органа на досъдебното производство фактическа обстановка на събрания и проверен по делото доказателствен материал или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата /изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране/, довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение, 3.допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката на доказателстватаигнориране на част от тях,не констатиране,респективно необсъждане на съществуващи противоречия между определени доказателствени източници,позоваване на доказателствени материали,които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред.Контролиращият съд не може да установява нова,своя фактическа обстановка,чрез собствена интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства /Р № 60/2003 година на I-во н.о.ВКС.

Преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството съответства ли акта на прокуратурата на нормите на материалния и процесуалния закон.В рамките на тази преценка съдът преценява дали е допуснато съществено процесуално нарушение,което е отстранимо и което е довело по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия,на неговия защитник или на пострадалото лице.Такива нарушения,водещи до нарушаване правата на страните в процеса са напр.неправилно приложена или неприложена норма на процесуалния закон,нарушение при събиране и проверка на доказателствения обем,нарушение при изготвяне на прокурорския акт,липса на фактически констатации,липса на мотиви.Няма спор по изключителното правомощие на прокурора да разреши въпроса дали да започне наказателно преследване,респективно да извърши привличане към наказателна отговорност,срещу кого и за какво престъпление-Р№ 1/14.01.1999 г. на КС,Р№ 249/2002 г. на ВКС,Р № 348/2003 г. на първо н. о. ВКС,Решение № 60/2003 година на първо н.о. ВКС,Решение № 54/2012 г.,второ н. о.ВКС.

Следва да се посочи,че в определението си,л.3-ти,3-ти абзац до л.7-ми,4-ти абзац,първият съд подробно е очертал заявеното като възприета и изложена фактическа обстановка в прекратителното постановление.Преповтаряне не се налага,доколкото е налице съответно възпроизвеждане на посочената приета фактическа обстановка от представителя на държавното обвинение.Едновременно с това,след като по същество е възприел основни факти,възприети и от държавното обвинение,първият съд е посочил,че част от приетите “… фактически положения почиват на превратно тълкуване на доказателствата“,като крайните изводи „..не са мотивирани с необходимата степен на подробност“.Първият съд е намерил,че липсва пълен анализ на доказателствата,т.е,че част от събраните в хода на наказателното производство доказателства не са обсъдени от прокурора,акцентирайки,че някои доказателства „…имащи съществено значение за крайните изводи по делото са останали извън вниманието на решаващия прокурор и от разбора на доказателствата в съвкупност“.

На първо място съставът на Апелативен съд гр.София,макар да намира,че е налице обективно разследване,съгласно стандартите на чл.14 ал.1 НПК,приема,че конкретното 4 наказателно производство,оценено към настоящия момент,съдържа потенциал за събиране на нови,относими към т.н.“главен факт на доказване“ доказателствени източници, включително очертаните от първия съд в атакуваното определение /касателно конкретните атмосферни условия при полагане труд от охранителите,здравословно състояние на пострадалия И. с оглед преценка възможността да работи в конкретни условия,преценени откъм степента им на безопасност и относимост към здравето на пострадалия,наличие на условия за спазване лична хигиена на работно място,възможност да ползва отоплено помещение в конкретния период/. Видно е,че макар да коментира предоставен и фургон и будка за престой по време на работа и т.н. “духалка“,вж.л.6,изр.1 от постановлението за прекратяване на наказателното производство ,прокуратурата никъде не сочи тя /будката/ да е била в състояние да бъде действително отоплена, вкл.да е била снабдена с ток,както и гласни доказателствени средства,установяващи,че т.н. “фургони“ са били пълни със строителни материали.

На следващо място първият съд правилно е акцентирал,че с договор за охрана на обект от 01.01.2022 година,сключен между възложителя „Джи Пи груп“АД и изпълнителя „Саламандър АСО ФЛ“ ООД последното дружество е поело задължение да охранява обект“Модернизация на ж.п. участък Елин Пелин-Костенец,обособена позиция 3“ с разположени три мобилни поста-„Ловен дом“,“Костенец“ и „Момин проход“,като със заповеди №№10-12 на управителя на дружеството-изпълнител е определен охранителен режим/нощна охрана през седмицата,а в празнични и почивни дни да се осъществява 24часова охрана/.След 09.07.2022 година пострадалия С. И. изпълнявал дейност по охрана на обект Костенец,действайки фактически като служител на дружеството-изпълнител.няма спор,че започнал работа и изпълнявал задълженията си без валидно сключен трудов договор.След 17.03.2023 година,когато била установена смъртта му,по повод извършена проверка от ТД“Инспекция по труда“-София с постановление от 31.03.2023 година е обявено съществуване на трудово правоотношение между С. И. и изпълнителя „Саламандър АСО ФЛ“ ООД на основание чл.405а КТ.По повод оспорване от страна на „Саламандър АСО ФЛ“ ООД е сторено произнасяне от АССГ /решение №193-13.11.2023 година по адм.д.№ 131-2023 година/ и от ВАС /решение № 8330-05.07.2024 година по адм.д.№ 827-2024 година/.