Решение № 260116 от 23.12.2020, Районен съд - Ловеч

Р

Е Ш Е

Н И Е град Ловеч, 23.12.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав в открито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №679 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

С наказателно постановление №20-1762-000063 от 15.07.2020 год. на Златин Щерев Михайлов, Началник на РУ Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с 8121з-515 от 14.05.2018 год., е наложена на И.П.П., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 300,00 лева, за това, че на 05.07.2020 г. около 21.55 часа, в гр. Ловеч на ул. „Доктор Съйко Съев” с посока на движение ул. „Княз Имеретински“ до сградата на РЗИ като водач лишен от СУМПС – ….. с рег. №……, държава България, при обстоятелства: управлява л.а….. с рег. №….., собственост на П.К.И., ЕГН ********** от гр. Ловеч, като не представя СУМПС и к.т. От направена справка с дежурен ОДЧ при РУ Ловеч се установи, че водачът е с отнето СУМПС с административен акт от 07.05.2020 г., с което е извършил:

1. Който управлява МПС, след като СУМПС временно е отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят И.П.П., който го обжалва в срок, и излага, че не е съгласен с цитираното по – горе НП. Излага, че НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили административно – наказателното производство, като тези нарушения не могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. И. от ЛАК, който моли да се отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП, в която връзка представя писмена защита, в която са изложени подробни аргументи. Моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

Ответникът – РУ Ловеч при

ОД на МВР гр. Ловеч - редовно призовани не изпращат представител.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.Д.Ц., Х.П.Х. и И.М.И., от становището на процесуалният представител на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 05.07.2020 г. бил съставен АУАН с бл. №827192 от актосъставителят Д.Д.Ц., в присъствието на свидетелите Х.П.Х. и И.М.И. против жалбоподателят И.П.П., ЕГН ********** ***, за това, че на 05.07.2020 г. около 21.55 часа, в гр. Ловеч на ул. „Доктор Съйко Съев” с посока на движение ул. „Княз Имеретински“ до сградата на РЗИ управлява л.а. …. с рег. №….., собственост на П.К.И., ЕГН ********** от гр. Ловеч, като не представя СУМПС и к.т. От направена справка с дежурен ОДЧ при РУ Ловеч се установи, че водачът е с отнето СУМПС с административен акт от 07.05.2020 г., с което виновно е нарушил чл.150А, ал.1 от ЗДвП. С акта са иззети като доказателства: СРМПС №*********; 2 бр. регистрационни табели с № ……, данни от деж. ОДЧ при РУ Ловеч. В акта не е вписано възражение. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Д.Д.Ц. Йордан Йотов, който към датата на установяване на процесното нарушение е работил като командир на отделение при РУ Ловеч. По делото АНО е представил писмени доказателства от които се установява, че актосъставителят към датата на съставяне на акта е заемал длъжността командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ Ловеч, считано от 21.12.2015 г., като същия е преминал на 07.08.2019 г. обучение за съставяне на АУАН за нарушения по ЗДвП и КЗ, съгласно заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, за което е изготвен протокол №906Р-5662/07.08.2019 г. и е издадена заповед №295з-1645/07.08.2019 г. на директора на ОД на МВР Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Началника на РУ Ловеч към ОД на МВР - Ловеч. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед с МЗ №8121з - 515 от 14.05.2018 год., удостоверение №УРИ 176200-8137/19.11.2020 г.; заповед №295з-1645/07.08.2019 г. на директора на ОД на МВР Ловеч, се установява, че както актосъставителят, така и началника на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч са упълномощени по надлежния ред, единия да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, а другия да издава НП по същия закон, поради което направените в тази връзка възражения се явяват неоснователни. НП е редовно връчено лично на нарушителя на 31.07.2020 г. съгласно отбелязването направено в текста на НП.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 05.05.2020 г. била издадена ЗППАМ №20-0938-000581 по чл.171, т.1, б.е от ЗДвП от Началник сектор ПП Плевен, с която по отношение на жалбоподателят П. е била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.е от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до предоставяне на сключена валидна застраховка ГО за л.а. ….. с рег. №……, собственост на П.К.И., ЕГН ********** от гр. Ловеч. Действително от приложената по делото Справка за нарушител се установява, че горецитираната ЗППАМ е била връчена на жалбоподателят на 06.07.2020 г., т.е. след съставяне на процесния АУАН, но в случая се касае за принудителна административна мярка, за която е допуснато предварително изпълнение по силата на закона, поради което не е необходимо тази ПАМ да е влязла в сила към датата на процесното нарушение. В случая обаче, нито в АУАН, нито в НП е посочено кога и с какъв акт свидетелството за управление на МПС на жалбоподателят е било отнето. Налице е и в двата акта отразяване, че СУМПС на жалбоподателят е било отнето с административен акта от 07.05.2020 г., като за първи път в НП е посочено, че СУМПС на жалбоподателят временно е било отнето по реда на чл.177, т.1, без отново да се конкретизира, че се касае за ЗППАМ, както и да се посочи номера на тази заповед, кой и на коя дата я е издал.

От представената по делото справка за нарушител от региона става ясно, че по отношение на жалбоподателят не е налице издаден административен акт от 07.05.2020 г., установяване се, че по отношение на същия е била издадена ЗППАМ №20-0938-000581 /05.05.2020 г. на началника на сектор Пп при ОД на МВР Плевен, като е налице отразяване, че последната е връчена на водача на 06.07.2020 г., така, че към датата на извършване на процесното нарушение, липсват доказателства той да е узнал за нея с оглед на което се явява недоказана съставомерността на деянието му от субективна страна.

В хода на съдебното производство жалбоподателят и неговия процесуален представител са ангажирали писмени доказателства по делото /Гражданска отговорност на автомобилистите № BG/03/120001200923 от 05.05.2020 г.; извадка от проверка за сключена застраховка „ГО“ за л.а. с рег. ……; и сметка №20200258339 за платена застрахователна премия по застрахователна полица № BG/03/120001200923/ от които е видно, че жалбоподателят П. е заплатил застраховка ГО на 05.05.2020 г., като последната е с начална дата на покритие 05.05.2020 г. – 13.45 ч до 04.05.2021 г. – 23.59 ч. С оглед така събраните по делото доказателства се установява, че към 05.07.2020 г. правните последици на издадената срещу П. ЗППАМ №20-0938-000581 на Началник сектор ПП Плевен, са били преустановени, тъй като последния на 05.05.2020 г. е сключил застраховка ГО за л.а. с рег. №ОВ 3558 ВН, като следователно от този момент правното действие на цитираната по – горе ЗППАМ е било преустановено, и към 05.07.2020 г. не е действала.

Както е посочено и по – горе, безспорно е, че ПАМ подлежи на незабавно изпълнение – аргумент от чл.

172, ал. 6 от ЗДвП. За прилагането на отнемане на СУМПС и действието на мярката не е необходимо ЗППАМ да е връчена на лицето, спрямо което тя действа.

И да не е връчена, тя е породила целеното от нея действие. Същевременно, за да бъде ангажирана отговорност на нарушителя, той следва да е проявил онова субективно отношение към деянието си, което да квалифицира поведението му като виновно. Следователно, той следва да е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – противоправността на управление с отнето СУМПС, да е предвиждал, че неизпълнението на задължението му може да доведе до настъпване на общественоопасни последици и да е целял тяхното настъпване. Установяването на тези вътрешни за субекта обстоятелства следва да стъпи на обективното проявление фактите в действителността. Съдът счита, че доколкото към момента на установяване на нарушението, а именно 05.07.2020 година, на жалбоподателя не е била връчена цитираната по – горе ЗППАМ, както и доколкото последния още на 05.05.2020 г. е заплатил ЗЗ „ГО“, то той самият не е действал със субективната нагласа, че СУМПС му е отнето по административен ред със съответната ЗППАМ и не следва да управлява автомобил. След като деянието му може да бъде извършено с пряк умисъл, а деецът не е съзнавал, че деянието му е обществено опасно, тъй като не е му е била връчена ЗППАМ /което връчване става на 06.07.2020 година/, и след като последния е заплатил още на 05.05.2020 г. ЗЗ „ГО“, то не е съзнавал и че няма право да управлява МПС, тъй като действително му е било отнето СУМПС. Не е предвиждал общественоопасните последици на поведението си и не е целял настъпването им. Затова и не се установява и доказва по делото деецът да е проявил пряк умисъл или каквато и да е друга вина в извършването на деянието, съответно нарушението. Оттам и не се установява субективната страна за ангажиране на административно наказателната отговорност.

На следващо място и актосъставителят и АНО са отразили от фактическа страна в АУАН и НП, че жалбоподателят при извършената му проверка, след като е установен да управлява МПС не е представил СУМПС и к.т. към него, като същевременно с това, и в двата акта е отбелязано и че СУМПС на същия е било отнето с административен акт от 07.05.2020 г. Видно от обжалваното НП, АНО е допълнил обстоятелствата при които е извършено нарушението, като едва в НП за първи път е отразил, и че жалбоподателят е управлявал МПС след като СУМПС е било временно отнето по реда на чл.171, т.1, каквото обстоятелство видно от процесния АУАН липсва констатирано от актосъставителят. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че актосъставителят и наказващият орган не са изпълнили задължението си да дадат пълно, ясно и точно описание на нарушението от фактическа страна, а освен това АНО е вписал нови обстоятелства, които не са били установени от актосъставителят в хода на извършената на жалбоподателят проверка. Всъщност, актосъставителят, а в последствие и АНО отразявайки словесното описание на нарушението са посочили, че нарушителят не е представил СУМПС и к.т., което по своята същност са нарушения на чл.100, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП и за тях се налага наказание по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, каквито нарушения видно от цифровата квалификация не са вменени във вина на жалбоподателят. Въпреки така направеното словесно описание на констатираното при проверката, и в акта и в обжалваното НП, като цифрова квалификация на деянието е посочена само разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. На следващо място и актосъставителят и АНО са посочили, и че СУМПС на жалбоподателят е било отнето/иззето с административен акт от 07.05.2020 г., като и в двата акта не е отразено какъв е този акт, кой го е издал, в каква връзка и за какво нарушение. В хода на съдебното следствие по искане на процесуалният представител на жалбоподателят бяха събрани писмени доказателства от които, както е посочено и по - горе по безспорен начин се установи, че по отношение на жалбоподателят не е издаван административен акт от 07.05.2020 г., с който СУМПС на жалбоподателят да е било иззето или отнето.