Решение № 66 от 27.02.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Костинброд, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20251850100621 по описа за 2025 година

Предявен е за разглеждане от страна на П. П. П., ЕГН ********** от гр.

К., чрез адв. М. – АК – Ямбол против ответника „СК“ ООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от Н. П. П. управител установителен иск, с правно основание : чл. 26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.

22, вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 1263871 / 12.03.2025 г.

Ищцата твърди, че на 12.03.2025 г. е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 1263871 по силата на който е получила в собственост сумата от 2 100.00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 50.00 % и ГПР в размер на 62.62 %. В същия е уговорено, че заемателят ще погаси кредита на 10 / десет / месечни вноски, а именно : 4 х 87.50 лева и 6 х 402.78 лева, с крайна падежна дата – 12.01.2026 г.

Ищцата сочи още, че съгласно чл. 6 от Договора за кредит, страните се споразумяват, че договорът трябва да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения : поръчителство на едно или две ФЛ, които трябва да отговарят на определени изисквания или безусловна банкова гаранция.

А съгласно чл. 7 (5) от Договора при неизпълнение на чл. 6 от договора заемателят дължи неустойка в размер на 2 203.32 лева, която да се плаща 1 разсрочено, като се кумулира към падежните вземания, съгласно Приложение № 4.

Ищцата твърди, че договорът за кредит е нищожен, поради изначална недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11 ал.1 т. 9 от закона за потребителския кредит / ЗПК / - договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави / чл. 26 ал.1 предл. 1 от ЗЗД /, с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Също така кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11 ал.1 т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва.

Ищцата сочи още, че договорът е нищожен, тъй като е сключен при неспазване на изискванията на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 10 ал.1, във вр. с чл. 19 ал.1 и ал. 2, във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена скритата под формата на неустойка договорна лихва, още повече, че разписаният в договора ГПР 62.62 % излиза извън законоустановените рамки, съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Кредиторът не е изпълнил изискването да посочи кои компоненти формират размера на ГПР.

Също така уговорената възнаградителна лихва в процесния договор надвишава над 3 пъти законната лихва, което е противно на добрите нрави.

Ищцата твърди, че тъй като не е приложима разпоредбата на чл. 26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор. Ищцата твърди, че към момента е заплатила сумата от 2 100.00 лева.

С оглед на гореизложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с което да прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит № 1263871 / 12.03.2025 г. на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Претендират се направените по делото разноски.

В едномесечния срок за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който същият оспорва основателността на предявените искове.

Счита, че не е налице недействителност на процесния договор по ЗПК.

Същият отговаря на изискванията на закона, като не води до накърняване на добрите нрави, нито противоречи на закона. Излага подробни съображения.

2

Претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „СК“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит / ЗПК /. По исковете за недействителност на договора за кредит: За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК. В настоящия случай, съдът е обвързан от заявените в исковата молба основания за недействителност на процесния договор, които са предмет на делото и не следва служебно да разглежда други основания за нищожност на договора, незаявени от ищеца.

Страните не спорят, че между същите е сключен договор за потребителски кредит № 1263871 / 12.03.2025 г. , същият е сключен между ищцата и ответника. От договора се установява, че страните са се уговорили за отпускане на потребителски кредит в размер на 2 100.00 лева със срок от 1 0 месеца, платими на 10 вноски / 4 х 87.50 лв. и 6 х 402.78 лв. /, с краен срок на погасяване 12.01.2026 г., при фиксиран лихвен процент от 50 %, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит и годишен процент на разходите от 62,62 %.

Съгласно чл. 6 от договора за потребителски кредит № 1263871 / 12.03.2025 г., страните се споразумяват договорът да бъде обезпечен с поне едно от посочените боезпечения : Поръчителство на едно или две физически лица, които трябва да отговарят на определени изисквания или безусловна банкова гаранция.

3

Съгласно чл. 7 (5) при неизпълнение на изискването на чл. 6 от договора кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за неизпълнение на договора в размер на 2 203.32 лева, дължима в пълен размер от деня след изтичане на уговореният между страните срок за предоставяне на обезпечение.

Съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП . Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения кредит да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за кредит са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143– 147б ЗЗП , в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

На следващо място, следва да се обсъди въпросът дали представеният договор е нищожен в неговата цялост поради противоречие със закона. В чл.

11, ал. 1 ЗПК е очертано съдържанието на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.

22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 10, 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. По силата на процесния договор на ищцата е отпуснат кредит в размер на 2 100.00 лева, при фиксиран лихвен процент 50 % и ГПР – 62.62%. Разписаният в договора ГПР – 62.62 % излиза 4 извън законоустановените рамки, съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи кои компоненти формират размера на ГПР.

На собствено основание е нищожна и клаузата за неустойка, която предвижда силно ограничителни условия, препятстващи изпълнението. Това създава предпотавки кредиторът да получи вземането, некоректно именувано „неустойка“. Тази неустойка изначално не притежава обезпечителна и обезщетителна функции и съставлява скрито оскъпяване на кредита.

По силата на чл. 22, във вр. с чл. 21 от ЗПК, неизпълнението на изискванията в договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и действителни съществени елементи на договорът за потребителски кредит води до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.

Съдът намира, че уговорената в процесния договор възнаградителна лихва е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави по чл. 26 от ЗЗД, като неревноправна по смисъла на общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и като заобикаляща изискванията на ЗПК по смисъла на чл. 21 ЗПК.

Договореният фиксиран годишен лихвен процент в размер на 50 % се явява прекомерно висок, като договорката за лихва се явява нищожна поради прекомерност, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва.

Целта на разпоредбата на чл. 19 ал.1 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран икономически обоснован избор дали да го сключи.

За да е спазена разпоредбата на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК в договора е следвало да се посочат не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да са посочени всичките разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формирането на ГПР. Това задължително съдържание съгласно чл. 11 от ЗПК е следвало да е налице към момента на подписване на договора от страна на кредитополучателя, тъй като именно към този момент същият е можел да изрази своето информирано съгласие по отношение на 5 неговите общи параметри.

В обобщение – при сключването на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на действителния ГПР, при това не само цифрово, а с посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в ЗПК начин, поради което договорът е нищожен както на общото основание на чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, така и на специалното основание на чл. 22 ЗПК .

По делото са събрани доказателства относно имотното състояние на ищцата, видно е, че същата работи на безсрочни трудови договори и получава възнаграждение над минималната работна заплата, но съдът намира, че искът е основателен, тъй като договорът е нищожен както на общо основание чл. 26 ал.1 пр. 1 от ЗЗД, така и на специалното основание на чл. 22 ЗПК .

Относно разноските :

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в общ размер на 995.80 / деветстотин деветдесет и пет лева и осемдесет стотинки / лева / равностойност 509.14 евро /, от които : сумата от 198.80 лева / равностойност 101.64 евро / – заплатена ДТ и сумата от 797.00 лева / равностойност 407.50 евро / – адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че с оглед материалния интерес, така и с оглед фактическата и правната сложност на делото, то претендираното възнаграждение съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост и същото не следва да бъде намалено, каквото е искането на ответника по делото.