Разпореждане № 1459 от 09.03.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1459 гр. Благоевград, 09.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Частно гражданско дело № 20261210100547 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.411, ал.2 във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя „Пр, представлявано от С С, срещу длъжника И. Б. Г., ЕГН **********, с адрес гр. В, за заплащане на следните суми:

-1278,08 евро /хиляда двеста седемдесет и осем евро и осем евроцента/ неплатена падежирала главница за периода от 20.12.2023г. до 20.11.2025г. по Договор за потребителски кредит Пот 04.12.2023г., сключен между „П и И. Б.

Г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 26.02.2026г. до изплащане на вземането;

-575,67 евро /петстотин седемдесет и пет евро и шестдесет и седем евроцента/ - неплатено падежирало договорно възнаграждение, за периода от 20.12.2023г. до 20.11.2025г., ВЕДНО със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 26.02.2026г. до изплащане на вземането;

- 763,59 евро /седемстотин шестдесет и три евро и петдесет и девет евроцента/ - неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст, начислена за периода от 20.12.2023г. до 20.11.2025г., ВЕДНО със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 26.02.2026г. до изплащане на вземането;

-255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 20.03.2024г.;

-503,02 евро /петстотин и три евро и два евроцента/ - мораторна лихва за забава, дължима от датата на изпадане на длъжника в забава – 21.12.2023г. до 25.02.2026г.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит №40021877090 от 04.12.2023г., сключен между „П и И. Б. Г.; Общи условия 1 към договора за потребителски кредит; Погасителен план.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Според настоящия съдебен състав договорът за потребителски кредит е недействителен поради противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, която изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.

Съображенията за това са следните:

Съдебният състав констатира, че в договора възнаградителната лихва от 41% и годишният процент на разходите от 48.83% формално са записани с тези размери. Отразените процентни съотношения не съответстват на реално дължимите съгласно договора и погасителния план към него размери на възнаградителната лихва и ГПР, които са в пъти по-високи от горепосочените и надвишават максималния праг по чл.19, ал.4 от ЗПК. ГПР съгласно чл.19, ал.1 и пар.1, т.1 от ДР на ЗПК включва всички разходи, които кредитополучателят дължи. В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 48.83%, но в същия не са включени таксите за услугите „Фаст“ в размер от 1500 лв., които имат характера на възнаграждение и е следвало да бъдат включени при формирането на ГПР. Това поставя потребителя в 2 неравностойно положение спрямо кредитора, поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно. Видно е в този случай, че разходите по кредита са необосновани високи и надвишават допустимата надбавка върху заетата сума от 2500 лв., съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, която е допустимо да бъде до 5 пъти размера на законната лихва върху просрочени задължения в лева. Както вече беше посочено, възнагражденията за допълнителните услуги представляват разходи по кредита по смисъла на 2 пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, който съгласно чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Формално посоченият в договора размер на ГПР от 48.83% не отговаря на действително приложимия между страните ГПР. Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.

За пълнота, следва да се отбележи, че конкретните услуги, за които е уговорено заплащането на процесните възнаграждения за услугите „Фаст“, представляват действия по усвояване и управление на кредита, поради което на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК клаузите се явяват нищожни като противоречащи на закона.

Съгласно Договора за потребителски кредит /т.VI/ клиентът е закупил допълнителни незадължителни услуги, посочени в т. V „Поискани от клиента допълнителни възможности“ - Допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит.

Страните са се съгласили, че за допълнителна услуга „Фаст“ се дължи възнаграждение в размер на 1500 лв., платимо разсрочени с вноските по кредита.

Съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит; кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В договора и общите условия не е посочено какъв е обичайният срок за разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, както и какъв е срокът за „приоритетно“ разглеждане на същото, поради което потребителят е поставен в невъзможност да прецени дали да се възползва или не от услугата „Фаст“, т.е. да прецени икономическите последици от сключването на договор с такава „услуга“. Същата е договорена по начин, който не създава никакви гаранции за потребителя, че кредиторът реално ще предостави „услугата“ като спази реда за разглеждане на исканията, за да изисква заплащането й. Посочените уговорки позволяват на заемодателя да получи сигурно завишено плащане в размер на 60% от отпуснатата сума, независимо дали услугите ще бъдат предоставени, при което кредитът значително се оскъпява. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП - същите противоречат на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя. Същите целят единствено неоснователното обогатяване на кредитора, заобикаляне на ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК и поставят потребителя в неравностойно положение спрямо него.

3

По отношение на претендираната сума от 255,65 евро - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съдът намира следното:

Съдът счита, че претенцията на заявителя в тази част противоречи на закона, тъй като с клаузата, която се предвижда начисляване на разходи за събиране на вземането при забава на заемополучателя, се нарушава забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.33, ал.1 от ЗПК да се изисква заплащането на такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита, и при забава на длъжника да се начислява единствено обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Предвид изложеното, процесният договор за потребителски кредит, съгласно чл.22 от ЗПК, се явява недействителен, поради което и съобразно чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита - в случая 2500 лв., но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От представената по делото молба с вх.№5549/05.03.2026г., депозирана от заявителя става ясно, че длъжникът е извършил плащания по процесния договор за кредит в размер общо на 30,67 лв., с които са погасени главница, лихва, вноски по закупена допълнителна услуга.

Общият размер на извършените плащания в размер на 30.67 лв. следва да бъде прихванат към дължимата главница.

В този смисъл е и Решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 на СЕС, съгласно което член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Съобразно разясненията в Решение от 30.06.2022г. по дело С-17/21 на СЕС, съобразно принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че заявлението следва да бъде уважено частично за претендираната главница, като от размера на отпуснатия кредит от 2500 лв., евровата равностойност на 1278,23 евро следва да се приспадне платената сума по нищожния договор за кредит в размер от 30,67 евро, поради което заявлението да се уважи за главница от 1247,56 евро, ВЕДНО със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 26.02.2026г. до изплащане на вземането.

Заявлението следва да се отхвърли в останалата му част.

По отношение на разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

Съдът съобразявайки, че заявителят е юридическо лице, което се представлява от юрисконсулт, отчитайки разпоредбата на чл.26 от Наредбата за заплащане 4 на правната помощ и като взе предвид размера на задължението, определя възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 40,90 евро. Съразмерно с уважената част от заявлението, на заявителя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса в размер на 21,21 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 15,11 евро.