Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 776 от 15.06.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 4963/2024
Вид
Решение № 776
Подписан
15.06.2026
Състав
Димитър Чардаков

Цитирани разпоредби

  • чл.344, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Пазарджик, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20245220104963 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е делбено във фаза по извършването на делбата.

С решението по чл.344, ал.1 ГПК съдът е допуснал съдебна делба между съсобствениците Й. Г. М. с ЕГН ********** от гр. *; С. Д. П. с ЕГН ********** от гр. *; Г. Д. М. с ЕГН ********** от гр. *; Й. Г. М. с ЕГН ********** и Л. Г. М. с ЕГН ********** и двамата от гр. *, на следния недвижим имот:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по

КККР на гр.Пазарджик, с площ от 60.66 кв.м., разположен на 2-ри етаж в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с адрес: гр. *, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

*** и ***, под обекта: ***, над обекта: ***, ведно с прилежащо избено помещение № 4 и припадащите се 2,141 % идеални части от общите части на сградата, както и 2.141 % ид. части от правото на строеж върху мястото.

Частите на съсобствениците са, както следва: 10/16 ид. части за ищцата 1

Й. Г. М., по 2/16 ид. части за всеки от ищците С. Д.а П. и Г. Д М. и по 1/16 ид. част за всеки от ответниците Й. Г. М. и Л. Г. М..

Съдът формира следните правни изводи относно извършването на делбата:

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза на ВЛ инж.

С. Б., жилището е реално неподеляемо по действащите технически правила и норми и от него не могат да се образуват дялове според броя на съделителите.

Ищцата Й. Г. М. е предявила претенция по чл.349, ал.1 ГПК за възлагане на имота при твърдение, че тя е преживяла съпруга на общия наследодател на страните Д Г.ев М., няма друго жилище и делбеният имотът е бил съпружеска имуществена общност, която е прекратена със смъртта на съпруга й.

Ответникът Й. Г. М. оспорва възлагателната претенция при твърдение, че ищцата е притежавала друго жилище, с което се е разпоредила преди делото.

Ответникът Й. Г. М. е предявил претенция по чл.439, ал.2 ГПК за възлагане на имота при твърдение, че към момента на смъртта на общия наследодател Д Г.ев М. бащата на ответника Г Д. М., който е негов пряк наследодател, е живял в неподеляемото жилище, а ответникът, който по това време бил заченат, не притежава друг жилищен имот.

Ищцата Й. Г. М. е оспорила възлагателната претенция на ответника по съображения, че ответникът не е живял в делбения имот и не е бил роден към момента на откриване на наследството на общия наследодател, както и поради приоритета, с който се ползва възлагателната претенция по чл.349, ал.1 ГПК пред тази по чл.349, ал.2 ГПК.

Съдът намира възлагателната претенция на ищцата Й. Г. М. за основателна.

Имотът е неподеляем и има жилищно предназначение. Същият е придобит в условията на съпружеска имуществена общност между ищцата Й.

Г. М. и наследодателя Д Г.ев М.. Със смъртта на последния е открито неговото наследството и бракът е прекратен. Ищцата не притежава самостоятелно друго жилище към момента на приключване на съдебното дирене, което обстоятелство не е спорно по делото. Притежавала е идеална част от жилищен имот в гр. *, която е прехвърлила през 2022 г., преди образуването на делото /видно от представения нот. акт за продажба на недвижим имот №191, том І, рег. №3580, дело №172 от 25.11.2022 г./. Това обаче не е пречка за възлагането на имота. Пречка имотът да бъде поставен в дял на съделителя е налице само ако той притежава в своя изключителна лична собственост друг жилищен имот, но не и когато притежава само идеална част от жилищен имот.

Прехвърлянето на друг жилищен имот преди предявяването на иска за делба или в хода на делбеното производство не представлява злоупотреба с права и не съставлява пречка делбения имот да бъде поставен в дял на съделителя, 2 извършил прехвърлянето /т.7 от ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС/.

Налице са всички предпоставки по чл.439, ал.1 ГПК за възлагане на имота на ищцата Й. Г. М., която следва да уравни в пари дяловете на останалите съделители в 6 – месечен срок от влизане в сила на решението, като заплати на всеки от тях стойността на неговия дял, определена от заключението на ВЛ инж. С. Б., както следва: по 4652 евро – на съделителите С. Д.а П. и Г. Д М. и по 2313 евро - на съделителите Й. Г. М. и Л Г. М..

С оглед да формирания от съда извод, че претенцията на ищцата Й. Г. М. за възлагане на имота по реда на чл.349, ал.1 ГПК е основателна, то претенцията на ответника Й. Г. М. за възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 ГПК не следва да се разглежда.

Съгласно т.7 от ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС, конкуренцията на тези две правни основания за възлагане следва да се разреши според принципа, че специалният закон изключва приложението на общия. Специалният закон в случая е този по чл.349, ал.1 ГПК, тъй като преживелият съпруг, съгласно чл.9 ЗН, наследява наред със съответния ред на призованите към наследяване лица и в делбата на имот - съпружеска имуществена общност, той има двойно качество: на наследник и на съсобственик на лично основание. Законодателят е създал привилегията на чл.288, ал.2 ГПК (отм.), сега чл.349, ал.1 ГПК в полза на преживелия съпруг-съсобственик. Разпоредбата на чл.288, ал.3 ГПК (отм.), сега чл.349, ал.2 ГПК ще намери приложение, доколкото не са налице условията за възлагане на основание чл.288, ал.2 ГПК (отм.), сега чл.349, ал.1 ГПК. Следователно наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл.349, ал.1 ГПК изключва разглеждането на евентуалните претенции по чл.349, ал.2 ГПК.

Относно разноските:

На основание чл.355 ГПК и чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса от 4% съобразно стойността на неговия дял, която бе посочена по-горе.

Разноските за вещо лице са внесени от страните съразмерно на дяловете в съсобствеността и не се дължи уравняване.

Разноските за адвокатско възнаграждение следва да останат така, както са сторени, доколкото решението за прекратяването на съсобствеността е в интерес на всички съсобственици.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Й. Г. М. с ЕГН ********** от гр. *, на основание чл.349, ал.1 ГПК, следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Пазарджик, с площ от 60.66 3 кв.м., разположен на 2-ри етаж в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с адрес: гр. *, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***, под обекта: ***, над обекта: ***, ведно с прилежащо избено помещение № 4 и припадащите се 2,141 % идеални части от общите части на сградата, както и 2.141 % ид. части от правото на строеж върху мястото, която ще придобие собствеността ПРИ УСЛОВИЕ, че в шестмесечен срок от влизане на решението в сила заплати на всеки един от съделителите С.

Д. П. с ЕГН ********** от гр. * и Г. Д. М. с ЕГН ********** от гр. * по 4652 евро за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва за забава от влизане на решението в сила до плащането и в същия срок заплати на всеки един от съделителите Й. Г. М. с ЕГН ********** и Л. Г. М. с ЕГН ********** и двамата от гр. * по 2313 евро за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва за забава от влизане на решението в сила до плащането.

ОСЪЖДА Й. Г. М. да заплати в полза на Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на 925.08 евро.

ОСЪЖДА С. Д. П. да заплати в полза на Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на 185 евро.

ОСЪЖДА Г. Д. М. да заплати в полза на Районен съд - Пазарджик в размер на 185 евро.

ОСЪЖДА Й. Г. М. да заплати в полза на Районен съд - Пазарджик в размер на 92.52 евро.

ОСЪЖДА Л. Г. М. да заплати в полза на Районен съд - Пазарджик в размер на 92.52 евро.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пазарджик в 2-седмичен срок от неговото връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4