Решение № 134 от 04.08.2021, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Шумен , 04.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ в публично заседание на трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Й. Р. К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20213630200770 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е Наказателно постановление № 21 – 0869 - 000694/25.03.2021г. на Началник група при ОДМВР – Шумен, сектор ПП, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на М. ХЮД. Н., ЕГН ********** са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, “глоба” в размер на 80 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 2 месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.В съдебно заседание, редовно призован не се явява. Явява се процесуален представител – адв. Г.. С. от ШАК. Прави искане за присъждане на направените разноски.

Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

По делото е представен акт за установяване на административно нарушение № 694/02.03.2021г. съставен срещу жалбоподателя, за това, че на 07.02.2021г. около 19.40 часа при управление на собствения си л.а. “Ауди 80“ с рег. № Н 4534 АХ в гр.Шумен по ул.

«Климент Охридски» в посока ул. «Цар Иван Александър», при избиране скоростта си на движение не се е съобразил с пътните условия /мокър път/, излиза в дясно от пътното платно и блъска 2 бр. разделителни колчета, с което причинява ПТП. Не спира на място за да установи последиците от ПТП. Актосъставителят е приел, че с действията си нарушителят виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. От показанията на актосъставителя – св.Й. Н. Й. се установява, че същата е съставила АУАН в качеството си на мл.автоконтрольор при ОДМВР-Шумен, без да е очевидец. С колегата си – св.Н. АС. Н. били изпратени от ОД при РУ – Шумен на посоченият пътен участък, във връзка с получен сигнал от гражданин за възникнало ПТП.Както автомобилът, така и водачът не били на мястото на ПТП, нямало и свидетели. След запознаване с произшествието свидетелите Й. и Н. констатирали видими материални щети изразяващи се в това, че две от разделителните колчета поставени в края на тротоара били ударени.

Очевидец на настъпилото ПТП станал св. Т. ИВ. ПР.,който бил в дома си, откъдето през прозореца видял настъпилото ПТП. Подал сигнал на тел.112 като посочил и 1 регистрационния номер на автомобила, след което посетил мястото на ПТП, където установил повредените разделителни колчета. На мястото на ПТП имало и парчета от автомобила, които прибрал. Няколко дни по-късно св. П. се срещнал със свидетелите Й. Н.

Й. и Н. АС. Н., на които предоставил запис от охранителна камера, която била поставена в дома му, както и събраните от него парчета останали от атомобила, в резултат на удара. От проведеният разговор със св. П. и прегледа на записа от камерата, било установено, че л.а.

“Ауди 80“ с рег. № Н 4534 АХ пресичайки ул. «Цар Освободител» навлиза по ул. «Климент Охридски» като при навлизането удря две от разделителните колчета, разположени в дясно по посока на движението му, след което без да спре продължава движението си по ул.

«Климент Охридски» в посока ул. «Цар Иван Александър», след което се връща обратно по ул. «Климент Охридски».

След установяване собственика на МПС, а именно – жалб.М. ХЮД. Н., същият на 02.03.20212г. попълнил декларация, в която посочил, че на 07.02.2021г. около 19.40 часа, автомобилът бил управляван от него. Пред контролните органи не отрекъл, че е причинил ПТП. Дал и писмени обяснения, в които посочил, че имало мъгла и се объркал.

На база извършените от контролните органи огледи на мястото на възникване на ПТП, получените сведения от св.П. , прегледа на записа от охранителната камера, бил установен механизма на настъпване на ПТП. Св.Н. съставил протокол за ПТП и схема на произшествието, който протокол бил подписан и от жалбоподателя. На 02.03.2021г на жалбоподателят бил съставен АУАН №694, в който при предявяването му жалб. Н. саморъчно отразил, че няма възражения. Не се е възползвал от правото да депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на М. ХЮД. Н., ЕГН ********** са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, “глоба” в размер на 80 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 2 месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава о т събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от приобщените веществени доказателства – диск съдържащ файл със запис от охранителна камера и диск съдържащ файлове на подадения сигнал на тел.112, предаден от Районен център 112.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат до неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение е съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН.

Съдържа всички необходими елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН.

Същественото в административно – наказателното производство е да се установи : има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.

Не се спори между страните, че на въпросната дата и място жалбоподателят е управлявал л.а. “Ауди 80“ с рег. № Н 4534 АХ. Безспорно е и обстоятелството , че при управлението на автомобила М.Н. е причинил ПТП, блъскайки две от разделителните колчета поставени на ул.“Климент Охридски“, в резултат на което същите били повредени.

По пункт 1 от НП административно – наказателната отговорност на жалбоподателят е ангажирана на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.20 ал.2 от същия закон.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба, водачът на пътно превозно средство е длъжен при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния случай в АУАН и в НП е прието, че жалбоподателят не е съобразил скоростта с пътните условия. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства с ъдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че жалбоподателя е извършил визираното в 2 акта и в НП нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, в следствие на което е причинил ПТП с материални щети, предвид констатираните щети по автомобила, както и повредените разделителни колчета. Показанията на свидетелите относно обстоятелствата, при които е възникнало ПТП и механизма на причиняване на щетите съответстват на констатираните щети по автомобила и повредените колчета, описани в протокола за ПТП . Жалбоподателят виновно е извършил вменето му административно нарушение. В кокретният случай безспорно не се касае за умишлено нарушение, а за непредпазливо.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължава водачите да съобразят всички конкретни фактори, които усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за пътнотранспортни произшествия. Административно – наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, съобразил се е с действителната фактическа обстановка и е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата – чл.179 ал.2. Към датата на извършване на нарушението същата е предвиждала наказание глоба 200 лева за водач, който поради движение с несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие.

По отношение на наложеното на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП наказание за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, съдът намира следното: Разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП вменява на участниците в ПТП като първо задължение, да спрат, за да установят последиците от произшествието без да създават опасност за движението. В настоящият случай се установи, че жалбоподателят с поведението си е станал причина за ПТП и въпреки това не спира и не установява последиците от него. По този начин съдът намира, че той е консумирал от обективна страна състава на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си, което му вменява тази разпоредба. За да се ангажира отговорността на даден водач на превозно средство за допуснато нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП е необходимо от субективна страна същият да е съзнавал, че е станал участник в произшествие. В случая въз основа на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е разбрал и е съзнавал, че управляваният от него автомобил се ударил разделителните колчета разположени на тротоара, в резултат на което ги е повредил. Констатирани са и щети по МПС, поради което настъпилия удар не е бил лек и не може да се приеме, че жалбоподателят не е усетил удара и поради тази причина е продължил движението си. Жалбоподателят също не оспорва факта, че е разбрал за настъпилото ПТП. Както бе посочено по – горе разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП задължава водачите не просто да спрат при настъпване на ПТП, а да спрат, за да установят последиците от произшествието без да създават опасност за движението. Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят не е предприел каквито и да е действия за установяване последиците от ПТП, което е причинил, поради което е осъществил състава на нарушението. Разпоредбата на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП предвижда наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. На основание посочената разпоредба на жалбоподателя са наложени наказания „глоба” в размер на 80 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 2 месеца.

Съдът счита, че административно-наказващият орган е индивидуализирал правилно наказанията за това нарушение, тъй като видно от справката за нарушител, на жалбоподателя са били налагани и други наказания за нарушения на ЗДвП.

Съдът намира, че в случая не е налице маловажен случай на административно нарушение, което не следва да се наказва на основание чл. 28 от ЗАНН, доколкото в резултат на нарушаване на правилата за движение се стигнало до ПТП, в резултат на което са настъпили вредни последици.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Искането на процесуалният представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер на 80.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът