Решение № 17471 от 30.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17471 гр. София, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ..... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20231110121612 по описа за 2023 година

Предявени са три обективно кумулативно съединени отрицателни установителни иска с правно основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК, за признаване на установено, че М. И. Н. с ЕГН: ********** не дължи на ..... сумата в размер на 1043,54лв. - главница за потребена топлинна енергия, 205лв. - лихва и 74.99 лв. - разноски, инкорпорирани в процесния ИЛ от 10.12.2012 г. и заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 8836/2012г. по описа на СРС, послужил за образуване на ИД ....

Прави се възражение за давност, която да е изтекла след издаване на ИЛ.

Постъпил отговор на исковата молба в изискуемия срок. Ответникът оспорва иска. Твърди да са предприемани множество изпълнителни действия , годни да прекъснат давността, която до 26.06.2015г. не е текла, както и че приложима е общата петгодишна давност, поради наличие на влязла в сила заповед за изпълнение със сила на присъдено нещо, подобна на решение. Счита, че действия са предприемани последно на 21.03.2017г., както и на 27.03.2020г., а от 15.03.2020г. до 20.05.2020г. давност не е текла, поради ЗМДПВИП.

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват, както и изискуемост на вземането, а в тежест на ищеца е да докаже: изпълнение, както и всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.С оглед наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. С оглед направеното възражение, давностен срок, в тежест на ответника е да докаже действия, които са годни да 1 прекъснат или спрат същия.

Предявен е иск с правно основание: чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 2 ГПК Отричането на вземанията, материализирани в изпълнителния титул, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, се основава на твърдения на ищцата за тяхното погасяване по давност. При влязла в сила заповед за изпълнение, обосноваващите иск по чл. 439 ГПК факти могат да са такива, настъпили след приключване на съдебното дирене в исковото производство по чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл. 422, ал.1 ГПК с предмет установяване на вземането при подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК или ако възражение по чл. 414 ГПК не е подадено-след изтичането на срока за възражение по чл. 414 ГПК. В този смисъл е и определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 886/2010 г. на ВКС, І ТО, в което е прието, че влязлата в сила заповед за изпълнение при условията на чл. 416 ГПК се ползва със стабилитет, поради което при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК длъжникът може да се позовава единствено на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти. С оглед гореизложеното съдът намира, че релевантният период на давността по иска по чл. 439, ал.1 ГПК, който следва да се съобрази в настоящото производство, е периодът след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за тяхната недължимост. От приетото по делото Удостоверение от ЧСИ .......... е видно, че погашения за сумите, предметна иска не са правени.

При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV г. о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма спор и се установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист е влязла в сила с изтичане на 14-дневния срок за възражение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.

В тази връзка следва да се посочи, че в производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок, създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя. От този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност, който е петгодишен, съобразно гореизложеното. Подобно разрешение в максимална степен съответства на целта и принципите на законодателната уредба на заповедното производство, а именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които са в минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да бъде по 2 неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той направо би предявил осъдителен иск за вземането си по общия исков ред. Съответно, не би следвало се приеме, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима само по отношение на влязло в сила решение, но не и по отношение на влязла в сила заповед за изпълнение, доколкото това би означавало за идентични по установително действие и изпълнителна сила съдебни актове, да се придадат различни правни последици досежно течението на давността.

Възприемането на противното би довело до различни правни последици на съдебни актове, които са били стабилизирани, /в подобен смисъл са определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр.д. № 221/2010 г. на ВНС, IV ГО, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО).

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015 г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

В конкретния случай видно от приобщения препис на изпълнителното дело е че същото е образувано по молба от 03.12.2013г. с възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, след представяне на ИЛ от 10.12.2013г. издаден по ч.гр. д. № 8836/2012г. по описа на СРС по реда на чл. 410 ГПК. Съдът приема, че давност е започнала да тече от издаване на Ил - 10.12.2012г., тоест давностният срок за принудително събиране на сумите по ИЛ е бил до 10.12.2017г.

Едновременно с това, преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК , давност по изпълнителни дела не е текла - спира да 3 тече. Поради което съобразно горното, съдът приема, че същата е започнала да тече от 26.06.2015г. , с приемане на горното ТР, като следва да се извади срокът, който е изтекъл преди образуване на ИД ( 11месеца от влизане в сила на ИЛ). Така давностният срок от 26.06.2015г. е започнал да тече - 4 години и един месец, и е следвало да изтече на 26.05.2019г. , но с молба на взискателя на 04.02.2016г. е поискано извършване опис на движими вещи на длъжника, а на 21.03.2017г. запор на банкови сметки на длъжника с което действие погасителната давност е прекъсната и е започнало да тече нова. Така от 21.03.2017г. същият е продължен до 21.03.2022г. Преди да е настъпил този срок обаче, взискателят с молба от 27.03.2020г. е поискал да се предприеме публична продан на движими вещи, собственост на длъжника, с което действие срокът на погасителната давност отново е прекъснат и е започнало да тече нов - от 27.03.2020г. до 27.03.2025г. С оглед горното, исковата молба се явява преждевременно депозирана, поради което и исковете следва да се оставят без уважение.

Това е така, тъй като както беше уточнено по-горе, независимо от прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона поради перемпция на изпълнението, подадените от кредитора молби, с които иска от съдебния изпълнител предприемане на действия по изпълнение прекъсват давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме и е без значение за погасителната давност дали ще стори това в рамките на същото или на новообразувано изпълнително дело. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие, като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства.

Течението на погасителната давност, както и течението на двугодишния "перемпционен" срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, могат да бъдат прекъснати от един и същ юридически факт – ако кредиторът-взискател поиска предприемането на изпълнителни действия. Настоящият съдебен състав, обаче споделя актуалната съдебна практика, според която правните последици на изтичането на всеки един от двата срока са различни.

Така изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК води до прекратяването на изпълнителното производство по право и до процесуалната незаконосъобразност на последващи изпълнителни действия по него.

От друга страна, изтичането на петгодишната погасителна давност води до погасяване на правото на взискателя да изпълни принудително вземането си и обуславя материалната незаконосъобразност на изпълнително производство и изпълнителни способи, които са предприети въпреки изтичането й.

Ако взискателят поиска предприемането на действия по принудително изпълнение след перимирането на изпълнителното производство, но преди изтичането на погасителната давност, то погасителната давност все пак се прекъсва на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД (в този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1747/2020 г., IV г. о.; решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., IV г. о.; в различен смисъл са цитираните съдебни актове в определение № 50035 от 27.02.2023 г. по гр. дело № 4

1836 от 2022 г. на ВКС, IV г. о., с което се предлага постановяване на тълкувателно решение).