Решение № 2924 от 20.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2924 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20231110212141 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 74 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Е. П. Б., ЕГН **********, чрез адв.Т. Ч. – САК, против Заповед за задържане на лице рег. № 250зз-1241/28.08.2023 г., издадена от полицейски орган при 06 РУ – СДВР – полицейски инспектор АИ-Н-, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по отношение на Е. П. Б. е наложена принудителна административна мярка „Задържане за срок до 24 часа“.

В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Сочи се, че в оспорената заповед липсва описание на фактическите и правни основания за задържането, поради което и жалбоподателят не е разбрал за какво е бил задържан. На следващо място се излага, че полицейските органи не са разполагали с каквито и да било основания да задържат жалбоподателя и да го държат принудително в ареста, тъй като последният не е бил заварен при приготовление, опит или непосредствено след извършване на престъпление, нито у него са открити вещи, чието държане е забранено от закона. Поддържа се, че процесното задържане е осъществено без намерение Е. Б. да бъде изправен пред съд по обвинение за извършено престъпление, като 1 същевременно с последното не се неутрализира и реална опасност Б. да се укрие или да извърши престъпление. Предвид изложеното се счита, че самото задържане се явява несъразмерно, тъй като и органите на МВР не са извършили своевременно необходими действия по разследване.

По изложените съображения се претендира отмяната на атакуваната заповед за задържане.

В съдебно заседание жалбоподателят Е. П. Б., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозирана по делото писмена защита, адв. Ч. – процесуален представител на жалбоподателя с доказателства за надлежно учредена представителна власт, моли заповедта да бъде отменена по доводите, релевирани в жалбата. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – А-И-Н-, полицейски инспектор при 06 РУ – СДВР, редовно призован, не се явява, не се представлява. В ангажирани по делото писмени бележки от ответника, чрез процесуален представител с доказателства за надлежно учредена представителна власт, се поддържа становище за законосъобразност на издадената заповед за задържане и се моли депозираната срещу нея жалба да бъде оставена без уважение.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството и се релевира възражение за прекомерност по отношение размера на разноските, претендирани от насрещната страна, поради неголямата фактическа и правна сложност на делото.

Софийска районна прокуратура – редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за задържане на лице рег. № 250зз-1241/28.08.2023 г., издадена от А-И-Н-, заемащ длъжността полицейски инспектор при 06 РУ – СДВР, по отношение на Е. П. Б. била приложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“. Като правно основание за издаване на заповедта била посочена разпоредбата на чл. 72, ал.

1, т. 1 ЗМВР, а като фактическо – чл. 194 НК – кражба от магазин ----------- ул.

--------- Е. П. Б. бил задържан в 13:50 часа на 28.08.2023 г. След задържането 2 му на лицето бил извършен личен обиск по реда на чл. 80 ЗМВР, при който у него не били установени вещи. Е. П. Б. бил задържан в помещение на 06 РУ – СДВР и бил освободен в 15:55 часа на 28.08.2023 г.

Към административната преписка са приложени протокол за личен обиск на Е. П. Б. от 28.08.2023 г., Декларация от 28.08.2023 г. от Е. П. Б., извлечение от книга за задържани лица от 28.08.2023 г., от която е видно, че задържаното лице е прието на 28.08.2023 г. в 13.50 ч., задържано на основание "чл.194 НК" и освободен на 28.08.2023 г. в 15:55 ч., сведения от Н. М. Н., Денис Д. Д., Н.

Х. А., Е. Р. П., справка от Софийска районна прокуратура с адм. № 3786/2023 г., от което е видно, че по случая за извършено престъпление по чл. 194 НК на дата 28.08.2023 г. от магазин „ххххххххххх не е образувано досъдебно производство или преписка в С..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които прецени като еднопосочни и кореспондиращи помежду си. Въз основа на последните се изясняват обстоятелствата по издаване на атакуваната заповед за задържане и осъществените спрямо Е. П. Б. действия за времето на задържането.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, адресат на акта, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на оспорване, респективно като такава следва да бъде разгледана по същество.

По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал.

1, т. 1, вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка и като всяка ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. В зависимост от конкретния случай, мярката по чл. 72 от ЗМВР, би могла да има превантивен или преустановителен характер.

Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК.

При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и 3 процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност – да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът намери, че жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР – от полицейски инспектор при 06 РУ – СДВР, каквато длъжност заема издалият заповедта АИ-Н-, съгласно приложено по делото удостоверение, издадено от Началник на Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР. Заповедта е издадена в условията на оперативна самостоятелност, с каквато полицейските органи разполагат съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР.

Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР – издадена е писмена заповед за задържане, спазени са и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 6 от ЗМВР. Задържаният е попълнил декларация, че е запознат с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е", заповедта е подписана от него и от полицейския орган, препис от заповедта е била връчена на задържания срещу подпис.

4

Настоящият състав счита, че е спазено изискването за форма на акта, като Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно – посочено е името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал

Заповедта; отбелязани са данни, индивидуализиращи задържаното лице /трите имена, ЕГН и адрес на Е. П. Б./; вписани са датата и часът на задържането; разяснени са правата на задържаното лице да обжалва пред съда законността на задържането, правото на адвокатска защита, правото да бъде уведомено лице, посочено от задържания, правото да бъде информиран за основанията за задържането на разбираем за него език /правото на преводач, в случай, че не разбира български език/, както и че при задържането на лицето не могат да му бъдат ограничавани други права, освен правото на свободно придвижване. Това означава, че в случая спрямо задържаното лице са изпълнени изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, б. "а", "б", "г" и "е" от ЗМВР. Задържаният Е. П. Б. е български гражданин, поради което нормата на чл. 74, ал. 2, т. 6, б.

"д" от ЗМВР в случая е неприложима. От декларацията на лист 30-31 от делото следва, че на Е. П. Б. освен правото на адвокатска защита, са му били разяснени и правото на медицинска помощ, и правото да бъде уведомен член от семейството му или друго заинтересовано лице, т. е. и правата по чл. 74, ал. 2, т. 6, б. "в" и "г" от ЗМВР. Нещо повече – в декларацията е посочено, че задържаният желае адвокатска защита по свой избор с изричното отбелязване на конкретно лице, упражняващо адвокатска професия и телефонния му номер, респективно на същия е осигурена възможността да се свърже с адвокат съобразно искането му за това. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че правата на задържаното лице не просто са били разяснени на Е. П. Б., а и реално са му били подсигурени, респективно и доводите на жалбоподателя в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.

На следващо място, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лица, за които има данни, че са извършили престъпление. В случая, събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин, че към момента на задържането на жалбоподателя са били налице данни за извършено от него престъпление, изразяващо се в отнемане на чужди движими вещи от магазин „ххххххххххххх което полицейският орган е възприел като престъпление по чл. 194 от НК.

5

Следва да бъде отбелязано, че дали това деяние впоследствие ще бъде квалифицирано като престъпление и именно като какво, е от компетентността на други органи, поради което настоящият състав приема, че действително към момента на задържането на жалбоподателя са били налице данни за извършено престъпление.

С оглед изложеното, налице е съответствие между посоченото фактическо и правно основание за издаването на заповедта. В тази насока следва да се отбележи, че за по-голяма изрядност, полицейският орган, издал заповедта, е следвало да посочи конкретните факти, послужи като фактическо основание за издаването й, но в случая и с оглед доказателствата по преписката, които недвусмислено говорят за такива данни, последното не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, което да е нарушило правото на защита на санкционираното лице, още повече, че полицейските служители са установили Е. П. Б. на място в процесния магазин, където същият е бил спрян от охранители и служители на търговския обект, последните непосредствено възприели осъществените действия от страна на Б. по отнемане на вещи, респективно и на задържаното лице са били известни причините за задържането му.

Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР представлява принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането й не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.