Решение № 1324 от 22.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1324 гр. Пловдив, 22.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330122114 по описа за 2024 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.30 ал.3 ЗС и чл.31, ал.2 ЗС.

Ищецът М. М. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, в исковата си молба против В.. Д.

ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: ***, иска от съда, да бъде осъден ответника, да й заплати сумата от 1 517,15 лева, представляваща 1/2 ид. ч. от заплатените суми 3 034,30 лева, по изпълнително дело № *** на ***; 1/2 или 15.50 лева от заплатените банкови такси и разходи в общ размер на 31.00 лева; 490,00 лева за необходим ремонт, свързан с подмяната на старата дограма на стълбищните площадки във входа на жилищната кооперация в**** с нова PVC дограма; 50.00 лева месечен наем, по силата на Покана и Протокол от ***, считано от*** г. - до прекратяване на ползването на избеното помещение, прилежащо към апартамент № **, находящ се на ****, ведно със законната лихва върху всеки просрочен наем, както и направените разноски по делото.

Ищецът твърди, че с ответника имали граждански брак, сключен на *** г., който прекратили на ***г. с развод по взаимно съгласие, с Решение № *** на ПРС.

По време на брака си придобили в режим на семейна имуществена общност два недвижима имота: апартамент и гараж с административен адрес гр. *** и двуетажна масивна жилищна сграда-къща и гараж в ****, както и две леки коли: марка ***, подробно индивидуализирани в Договорите за доброволна делба от **** г., приложени към настоящата искова молба.

С Нотариален акт **** г. за доброволна делба на недвижими имоти, прекратили 1 съсобствеността си в недвижимите имоти, които притежавали в режим на имуществена общност, като в неин изключителен дял останал недвижимия имот и гараж в град ***.

С Договор за доброволна делба от *** г. прекратили съсобствеността си и в двете МПС леки коли, които притежавали, като в неин изключителен дял останала ****, каквото било и обичайното ползване на колите и преди развода.

В периода от влизане в сила на решението за развод ***г. до прекратяване на съсобствеността им с договорите за доброволни делби от ***. заплатила:

1. Сумата от 3034.30 (три хиляди тридесет и четири лева и тридесет стотинки) лева по сметка на **** по образувано изпълнително дело № **** г., образувано въз основа на Акт за установяване на задължения по декларация № *** издаден от *** А. С. В., *** при *** неплащане на дължими данъци и такси за МПС - лек автомобил с партиден номер № **, марка ***, година на производство*** год., закупен по време на брака им и деклариран от нея с Декларация по чл. 54 от ЗМДТ с вх. № ***г. Допълнително заплатила банкови такси и разходи на ***, за обработка на запорно съобщение и за нареждане на преводи към сметката на ****в общ размер на 31 (тридесет и един) лева.

2. Сумата от 980,00 (деветстотин и осемдесет) лева, заплатена от нея, като съсобственик на апартамент ***, по силата на взето Решение от Общото събрание на жилищната кооперация с адм. адрес***за неотложен ремонт, касаещ смяната на PVC дограмата на стълбищната клетка на входа. Информирала В. Д. за заплатените от нея суми, както и, че като съсобственик, освен че има равни права в съсобствеността им, имал и равни задължения и е необходимо да й възстанови 1/2 от заплатените от нея средства.

Изпратила Покана чрез ***, до В. Д., с която отново го приканила да заплати 1/2 от 3 034,00 лева, както и го уведомила, че е необходимо да изнесе своите вещи (свързани основно с дейността на транспортната фирма която имаше и др.) от избата, прилежащо помещение към апартамента на адрес: ***, който останал в неин изключителен дял след сключения от тях на *** г. Договор за доброволна делба. В противен случай следвало да заплаща наем, с оглед държането и съхранението на негови вещи в размер на 50 (петдесет) лева месечен наем, платим до 10 число на текущия месец.

Съгласно Протокол***, изд. от ***, поканата била връчена на *** г. и съгласно посочения в нея двуседмичен срок за изпълнение, В. Д., считано от *** г. следвало да й заплаща месечен наем в размер на 50,00 лева месечно, до окончателното освобождаване на избеното помещение.

Ответникът В. Б. Д., заявява, че с договор за доброволна делба са поделили с бившата му съпруга, двата автомобила. За извършване на тази делба нотариусът изисквал да бъдат заплатени данъците на моторните превозни средства, предмет на делбата. Страните представили доказателства, че такива не са дължими към момента на нотариалната сделка.

В. Б. Д. уредил сметките с М. М. Д. преди подписване на тази доброволна подялба на МПС, касаещи дължимите данъци, поради което се е състояла и сделката пред нотариус. С това страните изчерпали претенциите си във връзка с двата автомобила, закупени по време на 2 брака в режим на СИО, което декларирали в Договора за делба на МПС.

Поканата за доброволно изпълнение от *** била с изх.№*** г., а сумата била принудително събрана чрез запор на банковата сметка на М. Д..

Твърди, че преди подписване на нотариалната делба на двата автомобила В. Д. е заплатил една втора от сумата, представляваща дължими данъци в размер на 1500 лв.

Твърди, че тъй като В. Д. завел дело за плащане на обезщетение за наем срещу М. Д. пред ПРС, за периода преди делбата на недвижимите имоти, като реакция на това, ищцата отправила покана чрез *** за заплащане на същата сума, както и за заплащане на наем на гараж, находящ се в гр. ***, където бил адресът на ищцата.

Тази покана била изпратена за връчване на постоянния адрес на В. Д., а именно семейното жилище на страните - *** , което след доброволната делба през ***г., ведно с гаража било предоставено в дял на М. Д. и страните уредили отношенията си по отношение на тези два имота.

В същата покана ищцата поискала от ответника да се освободи гаража, тъй като щяла да претендира наем в размер на 50 лв. месечно.

Поканата не е била лично връчена на В. Д. и той е нямал възможност да вземе отношение по нея до настоящия момент.

Въпреки, че от години ищцата водела дела с бившия си съпруг и че същия от повече от * години не живеел в***, като е уведомил същата, че ползва съдебен адрес - ***, където бил призован и по настоящото дело, тя е адресирала Поканата на адрес, на който тя самата живеела, за да му попречи да защити позицията си и да използва същата по настоящото производство.

Заявява, че владението на двата имота, предмет на съдебна делба, находящи се в гр. ****, било предадено към деня на сключването на доброволна делба по безсъмнен начин. Много преди това обаче ответникът не е владеел двата имота, т.е от влизане в сила на решението за развод. В. Д. нямал ключ от това жилище и гаража от деня на влизане в сила на развода с ищцата и нямал достъп до него. В гаража той нямал вещи, които да счита за свои. Ако се допусне, че са останали някакви вещи, събирани по време на брака между страните, то същите не считал за своя собственост и нямал претенции за тяхното връщане. Поради това същия не дължал на ищеца наем в размер на 50,00 лева месечно, считано от *** г. до сега.

По отношение на претенцията от 31,00 лв. за разходи, заплатени от ищеца за обработка на запорно съобщение и нареждане на преводи, счита, че те не се дължат от ответника, тъй като тя била длъжник по изп.д. и банковата сметка била на нейно име.

На следващо място, ответникът не дължал 1/2 от 980 лв. - сумата за смяна на дограма на общите части на ***, тъй като не е бил информиран за подобни разходи, не е бил поканен на Общо събрание, не е участвал във вземането на решение.

Решението да бъде заплатена сумата от 980,00 лв. било взето от ищеца еднолично, тъй като Д. нямал достъп до имота от 2019 г., когато бил постановен развода им. За да се ангажира 3 неговата отговорност същият трябвало да бъде надлежно уведомен.

Не били представени Протоколи от проведено ОС на собствениците на кооперацията на ***, от които да е видно какво решение е взето на общото събрание, каква сума е следвало да се събира от всеки собственик, участвал ли е В. Д., бил ли е същия поканен на ОС.

Представен бил само един частен документ, представляващ Декларация от лицето Н. Г. П., посочена като касиер на етажната собственост, която декларирала, че за периода *** . М. била платила суми в общ размер 980,00 лв. за смяна на дограма.

Оспорва представения документ - същият бил без дата, без посочени данни на лицето, подписало декларацията. Оспорва и поставения подпис.

С оглед на гореизложеното, счита исковата претенция за неоснователна и недоказана и моли, да бъде отхвърлена.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС:

Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.3 от ЗС, ако някой от съсобствениците е заплатил общ на съсобствениците дълг във връзка с вещта, той има право да иска от другите съсобственици съответната част, която те трябва да понесат съобразно своите дялове.

От представените по делото писмени доказателства, се установява, че въз основа на Акт за установяване на задължения по декларация №*** г., издаден от *** А. С. В., отдел ****, касаещо неплащане на дължими данъци и такси за МПС - лек автомобил с партиден номер №***, с peг. № ***, двигател № ***, рама №***, марка ***, година на производство *** г., закупен по време на брака им и деклариран с Декларация по чл. 54 от ЗМДТ с вх. № *** г., е било образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ****, по което със запорно съобщение на*** от сметката на ищеца М. Д. е събрана сума в общ размер на 3 034,30 лева.

Представен е Договор за доброволна делба от *** г., с който съпрузите са си разделили собствеността на двата автомобила придобити в режим на СИО – ***. Същевременно от акта за установяване на задължения се установява, че дължимите суми са за период от *** г., когато автомобил е бил съсобствен между страните.

Ето защо, задължението е било и на двамата съпрузи, а ответникът след прекратяване на брака, дължи половината от нея или 1 517,15 лева, която сума следва да заплати на ищеца.

Ищецът претендира заплащането от ответника и на половината от сумата 31,00 лева, представляваща заплатените банкови такси и разходи за обработка на запорното съобщение.

Представени са доказателства за това плащане, поради което, съдът намира, че искането е основателно и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца половината от тази сума или 15,50 лева.

От представените по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът М. Д., като съсобственик на апартамент ***, по силата на взето Решение от Общото събрание на жилищната кооперация с адм. адрес ул. ***за неотложен ремонт, касаещ смяната на PVC 4 дограмата на стълбищната клетка на входа, е заплатила сума в размер на 980,00 лева.

Плащането е извършено през *** г., преди подялбата на недвижимите имоти между бившите съпрузи с договор за доброволна делба от *** г.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че същия не е участвал в общото събрание на ЕС и не е бил съгласен с това решение. Същото е взето с мнозинство от гласовете на ЕС и е задължаващо всички съсобственици на самостоятелни обекти в ЕС.

Ето защо, задължението е било и на двамата съпрузи, а ответникът след прекратяване на брака, дължи половината от сумата или 490,00 лева, която сума следва да заплати на ищеца.

По искът с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС:

За да е налице основание за определяне на дължимо обезщетение, следва да са налице всички предпоставки на чл. 31, ал. 2 ЗС - ползване, лишаване от ползване и писмено поискване.

Забраната да не се пречи на другите съсобственици, е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия, или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик – има съгласно чл. 31 ал.2 от ЗС, право да получи обезщетение. Касае се до имуществено право, установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ.