Определение № 488 от 08.08.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 488 гр. Кюстендил, 08.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Росица Б. Савова

Татяна Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500291 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила частна жалба на Я. Х. Г., ЕГН **********, от с.Крайници, обл.Кюстендил, чрез адв.Е. Й. от АК – Кюстендил, срещу определение №608/22.05.2025г., постановено по гр.д.№ 1327/2025г. по описа на РС – Кюстендил.

С обжалвания съдебен акт производството по посоченото дело на първоинстанционния съд е прекратено , тъй като районният съд е счел предявените искове за недопустими, позовавайки се на разпоредбата на чл.132 от Конституцията, доколкото същите – за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, са били насочени срещу ответник, който е съдия в Районен съд – Дупница и притежава функционален имунитет, а при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер и е установено по надлежния ред, като - изхождайки от твърденията в исковата молба, КнРС е посочил, че в случая липсват данни за извършени от ответника при разглеждане на цитираното гражданско дело престъпни деяния от посочения вид.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение.

Твърди се, че ответникът е излязъл извън пределите на същинската си дейност на магистратите в процеса на правоприлагането, като съдиите са длъжни да се подчиняват на закона и не става дума за абсолютна независимост, а за функционална независимост, ограничена в рамките на закона.

Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството.

Въззивният съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима - с оглед постъпването й в срок, депозирането й от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Видно от исковата молба, по която е образувано първоинстанционното дело, исковите претенции са за обезщетение за имуществени вреди- в размер на 1000лв. и за неимуществени вреди – частично в размер на 1000лв. от общо 5000лв. Същите са насочени срещу И. Б. Д. , съдия-докладчик по гр.дело №2550/2021г.по описа на Районен съд – Дупница.Твърденията са, че след като в откритото съдебно заседание по посоченото дело, 1 проведено на 18.05.2022г., ответникът по това дело заявил, че ищецът трябва да бъде осъден на разноски, впоследствие е бил осъден на деловодни разноски в размер на 1000лв. Освен това неправилно и незаконосъобразно съдията-докладчик е разпоредил провеждане на открито съдебно заседание – в нарушение на разпоредбата на чл.232 от ГПК, при положение, че е депозирана молба преди началото на делото за оттегляне на иска, която произвежда своето незабавно правно действие и не се е нуждаела от съгласие на другата страна, а производството е следвало да бъде прекратено в закрито заседание, без да се провежда открито такова и да се дава възможност на ответника да претендира разноски.

При тези констатации, въззивният съд намира следното:

Разпоредбата на чл.132 от КРБ въвежда т. н. функционален имунитет на магистратите, които при осъществяване на функциите си не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Функционалният имунитет на магистратите обезпечава функционалната независимост на съдебната власт Имунитетът е установен за защита на държавата, обществото и нормалното функциониране на съдебната система, а не изключително и само за защита на ползващия се от него магистрат. В тази връзка е налице константна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, съгласно която функционалният имунитет на съдията корелира с пасивната му процесуална легитимация по такъв иск, така и с допустимостта на процеса, и като такава се преценява само по твърденията, изложени в исковата молба, без да е необходимо да се събират каквито и да било доказателства в тази насока, тъй като искът е изначално недопустим. Такива искове (насочени срещу магистрат като процесуално легитимиран ответник), подлежат на прекратяване от съдилищата, без споровете да се разглеждат по същество.Не е допустимо магистратът в лично качество да отговаря по такъв иск.

Изложеното в исковата молба сочи, че претендираните за обезщетяване вреди са резултат от постановени по гражданско дело съдебни актове – за насрочване на съдебно заседание и за присъждане на разноски, т. е. при упражняване от страна на магистрата на правораздавателни функции. респ. същите са израз на дейност на магистратите в процеса на правоприлагането и ответникът И. Д. ги е постановил в качеството на магистрат и при изпълнение на служебни функции. Това е достатъчно, за да се приеме, че това поведение се обхваща от конституционно предвидената гаранция за независимостта на съда функционалния имунитет. Ответникът Д. в лично качество не би могъл да постанови правораздавателен акт, а насрочване на съдебно заседание и присъждане на разноски е възможно само при осъществяването на съдебната власт, но не и при частноправни прояви на физическото лице И. Д.. В хипотезата на постановен правораздавателен акт (без значение на неговата валидност, допустимост и правилност) функционалният имунитет на магистратите по чл.132 КРБ намира пълното си приложение и предявени искове за реализиране отговорността на магистрата Д. в конкретната хипотеза са процесуално недопустими.

Настоящият състав на въззивния съд намира за необходимо да отбележи, че – доколкото в случая се изхожда само и единствено от твърдения в исковата молба, то това не би могло да повлияе в каквато и да е насока при формирането на горните изводи, тъй като не се прави преценка относно законосъобразност или незаконосъобразност на действия или бездействия на ответника, поради което счита и, че не е налице основание за отвод с оглед личността на ответника.

По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №608/22.05.2025г., постановено по гр.дело № 1327/2025г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

2

Настоящото определение не подлежи на обжалване на осн. чл.274,ал.4 ГПК във вр. с чл.280,ал.3,т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3