Решение № 11745 от 15.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40854/2025
- Вид
- Решение № 11745
- Подписан
- 15.06.2026
- Състав
- МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 28, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 29, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 31 · Закон за наследството
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 11745 гр. София, 15.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110140854 по описа за 2025 година
Производствотo e по реда на чл. 124 ГПК.
Л. Г. С. е предявил срещу Р. П. С. и М. П. С. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарение на ½ ид.ч. от АПАРТАМЕНТ № 16, находящ се в гр. София, ж.к. „В****, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 110 том I, рег. № 7320 дело № 101/2019 г. от 19.12.2019 г., извършено от Г.С. С., починал на 24.05.2025 г., в полза на ответниците по делото и за възстановяване на запазената част на ищеца Л. Г. С. от наследството на Г.С. С., починал на 24.05.2025 г.
Ответниците Р. П. С. и М. П. С. (непълнолетен), последният действащ лично и със съгласието на своята майка Т. В. С., са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който признават иска.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е сред кръга от наследници с право на запазена част, посочен в чл. 28, ал. 1 ЗН, и че приживе наследодателят се е разпоредил със свое имущество чрез твърдяното дарение в полза на ответниците.
От приетия като доказателство договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ рег. № 1, том IX от 19.06.1987 г. (л.47), се установява, че Г.С. С. е придобил правото на собственост върху АПАРТАМЕНТ № 16, находящ се в гр. София, ж.к.
„В****, с площ от 84,19 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, при съседи: стълбище, двор, апартамент № 15 и двор, заедно с избено помещение № 16 и при съседи на избеното помещение: коридор, мазе № 15 и коридор, заедно с 4,045 % ид.ч. от общите части на сградата и 4,045 % ид.ч. от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата.
От приетия като доказателство по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 110, том I, рег. № 7320, дело № 101/2019 г. (л.5) се установява, че Г.С. С. е дарил на внуците си Р. П. С. и М. П. С. (ответниците по делото), поравно в полза на всеки един от тях, собствената си ½ ид.ч. от гореописания апартамент.
1
От приетото като доказателство удостоверение за наследници с изх. № 1019/30.05.2025 г. на Столична община, район „Връбница“ (л.4) се установява, че Г.С. С. е починал на 24.05.2025 г., вдовец, като негови наследници са децата му: Л. Г. Слаавов (ищецът по делото) и П. Г. С..
Между страните не се спори, че в наследството на ищеца не се включват други имущества освен гореописания апартамент. При това, ако се установи накърняване на запазената част на ищеца от наследството на баща му, то не е необходимо формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН, а запазената част следва да се възстанови като дробна част от наследството, в случая от дарения единствен недвижим имот (така е прието в решение № 229 от 05.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3663/2013 г., II г. о., ГК; решение № 229 от 05.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3663/2013 г., II г. о., ГК).
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. При това ищецът има право на запазена част от наследството на покойния си баща Г.С. С.. Размерът на запазената част от наследството, при две деца, без преживяла съпруга, е 2/3 част – чл. 29, ал. 1 ЗН. При това разполагаемата част от наследството се равнява на 1/3 (чл. 28, ал. 2 ЗН) и размерът на запазената част от наследството на всеки един от синовете на наследодателя, включително и на ищеца, е по 1/3 част. Наследодателят е дарил на внуците си ½ ид.ч. от имота, поради което разполагаемата част е превишена с 1/6 част (1/2 – 1/3). От неразпоредената чрез дарение част от имота – ½ част от имота, всеки един от синовете на наследодателя, в т.ч. и ищецът, е получил по ¼ ид.ч. от имота по наследство от Г. С. (чл. 5, ал. 1 ЗН). При това за допълване на запазената част на ищеца дарственото разпореждане следва да се намали с 1/12 част (1/3, която е запазената част, минус ¼ част, получена по наследство). В случая чрез дарственото разпореждане с ½ ид.ч. от единствения имот на наследодателя не е накърнена в цялост запазената част на ищеца, която е 1/3. Накърняването на запазената част се отнася до 1/12 ид.ч. от имота, който изчерпва наследството, като се държи сметка за това, че в наследството е останала ½ ид.ч. от имота, от която по наследяване от Г. С. ищецът е придобил ¼ ид.ч.
В конкретния случай макар лицата, срещу които се упражнява правото за възстановяване на запазена част, да не са призовани към наследяване, след като няма други имущества в наследството на наследодателя (която хипотеза е аналогична на универсалното разпореждане), не е необходимо да е спазено изискването по чл. 30, ал. 2 ЗН, а именно лицето, претендиращо възстановяване на запазена част, да е приело наследството по опис (в този смисъл решение № 165 от 8.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 568/2014 г., I г. о., решение № 28/21.02.2014 г. по гр.д. № 825/2012 г. на ВКС, II ГО).
Предвид горното искът следа да се уважи, като извършеното дарение на ½ ид.ч. от имота се намали в полза на ищеца с 1/12 част и на ищеца да се възстанови запазена част в размер на 1/12 ид.ч. от имота.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено само от ищеца. Той е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, сред които са и такива за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева, плащането на което е доказано посредством представения договор за правна защита и съдействие, в който е обективирана разписка за плащане на сумата. Ответната страна е направила възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. Делото не разкрива висока правна и фактическа сложност. В случая няма характерни за конкретния предмет на делото усложнения като необходимост от съставяне на наследствена маса по чл.
31 ЗН, не са повдигани спорни въпроси от ответната страна, събраните доказателства се заключават в относително малък брой писмени такива и разглеждането на делото е приключило в едно съдебно заседание. При тези обстоятелства съдът приема, че на 2 основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адв. възнаграждение следва да се намалят до 1500 лева, който размер не е по – нисък от предвидения в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г., равняващ се на 1000 лева. Макар размерите по наредбата да не са обвързващи за съда съгласно решение на СЕС по дело C-438/2022 (задължително за настоящия съд – чл.
633 ГПК), те могат да служат като ориентир за определяне на справедлив и обоснован размер на адв. възнаграждение.
Предвид горното на ищеца се следват разноски в размер на 1575 лева. Във връзка с приемане на Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се превалутират от лева в евро. При спазване на правилата по чл.5, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се посочат в диспозитива на решението в евро.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН от Л. Г. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, *** – адв. Д., срещу Р. П. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ***, ет. 1, ап. 2 – адв. Г., и М. П. С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка – Т. В. С., със съдебен адрес: гр. София, ***, ет. 1, ап. 2 – адв. Г., ДАРЕНИЕ на ½ ид.ч. от АПАРТАМЕНТ № 16, находящ се в гр. София, ж.к. „В****, с площ от 84,19 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, при съседи по доказателствен акт за собственост: стълбище, двор, апартамент № 15 и двор, заедно с избено помещение № 16, при съседи на избеното помещение: коридор, мазе № 15 и коридор, заедно с 4,045 % ид.ч. от общите части на сградата и 4,045 % ид.ч. от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, който имот съгласно одобрена кадастрална карта и кадастралните регистри представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ***, който обект се намира в сграда с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата, както следва: на същия етаж : ***, под обекта:
*** и над обекта: ***, което дарение е извършено от
Г.С. С., починал на 24.05.2025 г., в полза на Р. П. С. и М. П. С. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 110 том I, рег. № 7320 дело № 101/2019 г. от 19.12.2019 г. по описа на нотариус Елена Запрянова, район на действие РС – София, с 1/12 част, като ВЪЗСТАНОВЯВА на Л. Г. С., ЕГН ********** запазена част от наследството на Г.С. С., починал на 24.05.2025 г., в размер на 1/12 ид.ч. от горепосочения недвижим имот.
ОСЪЖДА Р. П. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 4, ет. 1, ап. 2 – адв. Г., и М. П. С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка – Т. В. С., със съдебен адрес: гр. София, ***, ет. 1, ап. 2 – адв. Г., да платят на Л. Г. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Балчик“ № 1 – адв. Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 805,28 евро (след превалутиране на 1575 лева) – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3