Решение № 18623 от 05.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18623 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20261110101260 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

„ЗАД Алианц България“ АД е предявило срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД иск по чл. 411 КЗ за сумата от 1964,36 евро (след превалутиране на 3841,96 лева) – част от вземане за платено застрахователно обезщетение за щети върху л.а. „М**“ с рег. № СВ **”, обект на сключен с ищеца договор за имуществено застраховане, които щети са възникнали при ПТП от 18.02.2024г. по вина на водача на МПС с рег. № СО **, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на произшествието е ответникът, както и по вина на водач на МПС марка „В*“ с рег. № РА **, чийто застраховател риска „Гражданска отговорност“ към датата на произшествието е „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, ведно със законната лихва от 19.01.2026г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.

В исковата молба и уточнителна молба от 20.02.0226 г. (л. 40) се твърди, че на 18.02.2024 г. към 14:00 ч. в село Карабунар е настъпило пътнотранспортно произшествие между л.а. “П**” с рег. № СО **, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите е ответното дружество и МПС марка “В*” с рег. № РА**, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите е “ОЗК Застраховане” АД. Посочено е, че причина за настъпилия пътен инцидент е виновно поведение на водачите на посочените автомобили, които не били съобразили скоростта си на движение и не са спазили необходимата дистанция. В резултат на действията и на двамата водачи при разминаване помежду им е настъпил удар между страничните огледала на двата автомобила. Вследствие на удара части от огледалата са изхвръкнали и са увредили трети автомобил, а именно МПС марка “М*” модел “**” с рег. № СВ **, обект на сключен при 1 ищеца договор по застраховка “каско”. За произшествието бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, който бил подписан от водача на МПС марка “М*” модел “**” с рег. № СВ ** и от водача на МПС марка “В*” с рег. № РА**, като било невъзможно двустранният констативен протокол да бъде подписан от водача на третия автомобил.

Поддържа се, че водачите на л.а. 206 * П“” с рег. № СО ** и на МПС марка “В*” с рег. № РА** са допринесли за настъпване на произшествието. На основание чл. 53 ЗЗД водачът на л.а. 206 *П“” с рег. № СО ** бил солидарно отговорен заедно с водача на МПС марка “В*” с рег. № РА**. За щетите, причинени върху МПС марка “М*” модел “**” с рег. № СВ ** по повод процесното събитие, при ищеца била заведена щета № 0300/24/378/500080, по която ищецът изплатил застрахователно обезщетение в размер на 7698,92 лева. По отправена регресна претенция за възстановяване на сумата за платеното застрахователно обезщетение половината сума или сума в размер на 3849,46 лева била възстановена от “ОЗК Застраховане” АД - застрахователя по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите на водача на МПС марка “В*” с рег. № РА**, която сума съответствала на вината на водача на посоченото МПС. По отправена извънсъдебна регресна претенция за възстановяване на останалата част от изплатеното застрахователно обезщетение спрямо ответника в качеството му на застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите спрямо другия виновен водач, ответникът отказал плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва настъпване на твърдяното събитие, както и същото е възникнало при сочените участници и при твърдения механизъм. Отделно от това не било доказано, че щетите, които се твърдят, са настъпили вследствие на твърдяното събитие. Не било установено вина за произшествието да има водачът на автомобила, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на произшествието е ответникът. Оспорва иска и като завишен по размер.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже възникване на събитие при механизма, който е описан в исковата молба, че вследствие на събитието са настъпили щети върху МПС, предмет на сключен при него договор за имуществено застраховане, които щети са настъпили и по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът и действителният размер на щетите към датата на събитието.

Съдът приема, че на 18.02.2024 г. около 14:30 ч. в село Карабунар при движение на МПС “В*” с рег. № РА ** и МПС с рег. № СО ** между тях е настъпил контакт, вследствие на което са били счупени страничните им огледала. Части от счупените странични огледала са се разхвърчали и са увредили предния ляв фар и предния капак на движещия се в близост МПС “М**” с рег. № СВ **.

За да направи горните изводи, съдът взема предвид приетия като доказателство двустранен констативен протокол от 18.02.2024 г. (л. 9), който е съставен между водача на МПС “М**” с рег. № СВ ** и водача на МПС “В*” с рег. № РА **. В протокола е отбелязано, 2 че водачът на МПС “В*” с рег. № РА ** е виновен за произшествието, като е отбелязано, че същият е навлезнал в лентата за насрещното движение. Водачът на МПС с рег. № СО **, за който се твърди, че също има вина за процесното ПТП, не е посочен като участник в произшествието и не се е подписал върху същия, а посоченият автомобил е описан единствено в схемата, поместена в двустранния констативен протокол.

Поначало двустранният констативен протокол за ПТП, съставен на основание чл. 2, ал.

1, т. 3 Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г., не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, като по същество обективира съгласуваните изявления на участниците в ПТП относно причините за произшествието, съставен при предвидените в закона предпоставки (липса на спор между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него и при причинени само материални щети, - арг. чл. 5, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., вр. чл. 125а, ал. 2 ЗДвП). В случая участието на посочените водачи на автомобили и описания механизъм се установява и от заключението по приетата без възражение съдебно - автотехническа експертиза, което се кредитира от съда. Вещото лице е отбелязало, че не може да посочи дали произшествието е в резултат на противоправно поведение на водача на л.а. 206 * П“” с рег. № СО **, тъй като това е правен въпрос.

До приключване на съдебното дирене пред настоящия съд не се ангажираха доказателства относно вид, марка и модел на МПС с рег.№ СО **, но е безспорно по делото и от приетата справка от Информационния център на Гаранционния фонд (л. 30) се установява, че водачът на МПС с посочения регистрационен номер е имал валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на произшествието (арг. чл. 574, ал. 12 КЗ).

При така събраните доказателства съдът намира, че по делото не се установява безспорно водачът на МПС с рег. № СО ** (чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на ПТП е ответникът) да е нарушил конкретно правило за поведение по Закона за движение по пътищата или Правилника за прилагането му в причинна връзка с процесното пътнотранспортно произшествие. Вина за настъпване на произшествието в двустранния констативен протокол е призната единствено от водача на МПС “В*” с рег. № РА **, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на произшествието е “ОЗК - Застраховане” АД и противоправното му поведение се изразява в навлизане в лентата за насрещното движение.

Не се установява едновременно с това водачът на МПС с рег. № СО ** също да е имал противоправно поведение, което да е в причинна връзка с настъпилия контакт между него и МПС “В*” с рег. № РА **, вследствие на който контакт са били счупени странични огледала на посочените моторни превозни средства и при изхвръкваното им са причинени щети върху движещия в близост МПС “М**” с рег. № СВ **.

Предвид горното, след като не се установи противоправно поведение на водача на МПС с рег. № СО ** (чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на ПТП е ответникът) в причинна връзка с процесното събитие, 3 то липсва елемент от фактическия състав на търсената отговорност по чл. 411 КЗ. При това искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските:

Предвид изхода на делото право на разноски има само ответникът, на който следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева (102,26 евро), определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ, предявен от „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Лозенец”, ул. “Сребърна” № 16, срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, р - н “Студентски”, бул. “Симеоновско шосе” № 67А, за сумата от 1964,36 евро (след превалутиране на 3841,96 лева) – част от вземане за платено застрахователно обезщетение за щети върху л.а. „М**“ с рег. № СВ **”, обект на сключен с ищеца договор за имуществено застраховане, които щети са възникнали при ПТП от 18.02.2024 г. по вина на водача на МПС с рег. № СО **, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на произшествието е ответникът, както и по вина на водач на МПС марка „В*“ с рег. № РА **, чийто застраховател риска „Гражданска отговорност“ към датата на произшествието е „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, ведно със законната лихва от 19.01.2026 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Лозенец”, ул. “Сребърна” № 16, да плати „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, р н “Студентски”, бул. “Симеоновско шосе” № 67А, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 102,26 евро - разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4