Решение № 14635 от 29.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14635 гр. С., 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.ОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110141358 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „...” ЕАД срещу А. Н. Л. и И. Н. Л., като наследници на починалия на 28.12.2023 г. Н. А. Л., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно и субективно съединени положителни установителни искове за установяване дължимостта на сумите, както следва: сумата в размер на 1453,60 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк. Л., бл. ...., аб. № ... за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за период от 27.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 195,98 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 14.03.2023 г., сумата в размер на 48,10 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 27.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 9,51 лева, представляваща мораторна лихва върху цената за дялово разпределение за период от 31.03.2020 г. до 14.03.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.06.2023 г. по ч.гр.д. № 15599/2023г. по описа на СРС, 24 състав срещу длъжника Н. А. Л., на чието място на основание чл. 227 ГПК са конституирани неговите законни наследници А. Н. Л. и И. Н. Л., които суми се претендират разделно по ½ от всеки от ответниците като наследници на Н. Л..

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, е доставил на ответниците на адреса на топлоснабдения имот: С., жк. Л., бл. ...., аб. № ... за процесния период топлинна енергия. От своя страна купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, последните са изпаднали в забава, с оглед на което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Претендира разноски.

1

В депозирани в срока за това отговор на исковата молба ответникът А. Н. Л. поддържа, че не дължи претендираните суми, доколкото собственик на процесния топлоснабден имот е неговият брат И.. Счита, че длъжник е именно другият ответник И. Л.. При условията на евентуалност прави възражение за погасяване по давност на вземанията преди 01.05.2021 г. Претендира разноски в производството.

В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът И. Н. Л. поддържа, че е собственик на процесния имот. Навежда възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца преди 01.05.2021 г., поради което счита, че искът за периода 05.2019г. - 05.2021 г. следва да бъде отхвърлен. Претендира разноски в производството.

Третото лице-помагач „...“ ЕООД не оспорва предявените искове и намира същите за основателни.

В проведеното открито съдебно заседание ответникът И. Л., чрез своя пълномощник поддържа, че И. Л., доколкото А. Л. не е бил собственик на процесното жилище, би дължал сумата 557,47 лв. като непогасената по давност за периода 05.2021г. – 04.2022г., а в останалата част претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. На 30.06.2023 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15599/2023г. по описа на СРС, 24-ти състав в полза на „...“ ЕАД срещу Н. А. Л. за заплащане на исковите суми. С оглед констатираната в хода на производството смърт на длъжника са конституирани неговите наследници по закон – ответниците И. Л. и А. Л. с определение от 02.04.2024 г., като в срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение срещу заповедта от длъжниците, поради което и на ищеца са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана в едномесечния срок.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на ищеца с оглед наведеното възражение за давност е да установи наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната 2 станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай от ангажираните по делото писмени доказателства – Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 28, т. I, рег. № ***, дело № 22/28.02.2014г. се установява, че Н. А. Л. е прехвърлил собствеността си върху процесния имот на ответника И. Н. Л., като си е запазил правото на ползване върху същия пожизнено.

Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че през исковия период Н.

А. Л. има учредено вещно право на ползване върху процесния имот. При пораждането на ограничено вещно право на ползване възниква т. нар. конститутивна сукцесия (учредително правоприемство), тъй като собственикът отделя от притежаваното от него абсолютното сложно субективно право на собственост едно вещно правомощие и го предоставя да бъде упражнено от друг правен субект, който има право да ползва чуждата вещ по предназначение и да извлича естествените и гражданските плодове, които тя дава - арг. чл. 56, ал. 1 ЗС. Съгласно правната норма, уредена в чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, поради което по смисъла на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, респ. по чл.

153, ал. 1 ЗЕ при учредено ограничено вещно право на ползване потребител на топлинна енергия е неговият носител, т.е. вещният ползвател. Следователно през исковия период потребител на ТЕ е бил наследодателят на ответниците Н. Л., а не голият собственик И. Л., противно на твърденията на ответниците.

Страните по делото не са формирали спор, а и от събраните по делото писмени доказателства, в т. ч. извлечение от сметка за аб. № ..., съобщения към фактури и неоспореното заключение на изслушаната по делото СТЕ се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период е била топлоснабдена.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява наследодателят на ответниците Н. А. Л. да се възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Следователно се налага извод, че между Н. Л. и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „...” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от ДР на Закона за защита на потребителите.

В настоящия случай ищецът претендира процесните вземания за периода от 3

01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. от ответниците в качеството им на наследници на Н. Л., починал в хода на заповедното производство. Установено по делото е, че Н. Л. е починал на 28.12.2023 г. като е оставил за свои наследници ответниците И. и А. Л.и.

От горното съдът приема, че със смъртта на техния баща ответниците придобиват качеството на негови наследници по закон, като съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН наследяват по равни части по ½ от наследството, като същите отговарят до размера на своята наследствена част за задълженията на своя наследодател. С оглед на горното настоящият състав приема, че като наследници по закон, на основание чл. 60, ал. 1 ЗН ответниците отговарят за задълженията на оставеното от Н. Л. наследство, включително за цената на доставената в имота топлинна енергия.

Съобразно гореизложеното ответниците са пасивно легитимирани да отговарят за задълженията на своя наследодател като потребител на топлинна енергия по силата на закона за доставката на топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. към ищцовото дружество. Ето защо неоснователни са възраженията на ответниците относно притежаването на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот през исковия период, доколкото вземанията се претендират от последните не на основание притежание на право на собственост, а в качеството им на наследници на вещния ползвател на имота Н. Л., доколкото в нито един етап от развитието на производството по делото ответниците не са оспорили качеството си на наследници на починалия им баща.