Решение № 43 от 07.01.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 43 гр. Пловдив,

07.01.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХII състав, в публично съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА при секретаря РОЗАЛИЯ

ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията М.Михайлова адм.д. № 3024 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.118 във връзка с чл.117 ал.1 т.2 б.”а” от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано по жалба на В.В.К., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-106 от 16.04.2019 г., издадено от Р.П., упълномощена със Заповед № 4737/12.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на К. против Разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-83/05.02.2019 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ /“ПО“/ при същата администрация, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ПОСВ/ поради това, че не са изпълнени условията на чл.69б ал.1 от КСО – навършени 10 години осигурителен стаж от първа категория (09 г. 10 м.28 д.) и на чл.69б ал.2 от КСО – навършена възраст 58 г. и 02 м. (53 г. 06 м. 01 д.) В жалбата се оспорват изводите на административния орган по отношение на определяне на началната дата и календарната продължителност на периода на работа в Коми, като в противоречие със записа в трудова книжка № 1115/01.07.1981 за начална дата 15.01.1989 г. и продължителност 01 г. 05 м. 01 д., е прието 25.01.1989 г. и 01 г. 04 м. 01 д. Твърди се, че неправилно е намален стажът въз основа на дни самоотлъчка, като липсват доказателства за съответствие на документи УП-3 с разплащателните ведомости и личното трудово досие. На следващо място се твърди, че неправилно трудът за периодите от 01.08.1986 г. до 05.04.1987г. и от 01.04.1995г. до 21.08.1995 г. на длъжност „шлосер“ в „Дружба стъкларски заводи“ АД е приет за втора вместо за първа категория труд. Жалбоподателят счита също така, че неправилно обезщетението по чл.222 от КТ ( чл.48 от КТД) е признато за трета вместо за първа категория.

Предвид изложеното се твърди, че в оспорения акт липсват мотиви и доказателства за всички посочени по-горе изводи на административния орган, с което са нарушени разпоредбите на чл.69б и чл.104 от КСО, чл.40 от НПОС, т.6б и т.67 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ (отм.), чл.34, чл.35 и чл.36 от АПК.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., който поддържа жалбата по доводи, подробно изложени в представеното по делото становище.

Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – директора на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Панов моли съда да отхвърли жалбата по изложените аргументи в представеното по делото писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, XII състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 ал.2 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради което, подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Началото на административното производство е сложено с подаването на Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-5245/11.10.2018 г. от жалбоподателя К.. Към заявлението са приложени документи за осигурителен стаж:

- трудова книжка № 1115/01.07.1981 г.; военна книжка № 014949/23.10.1983 г.; УП-3 № 558/19.09.2016 г. от „Дружба стъкларски завод“ АД – Пловдив; УП-3 № 35/01.10.2018 г. от „Евко“ ЕООД – Пловдив и УП-13 № АС-02-6071#1/110.2008 г. от ТП на НОИ - Кюстендил

Към датата на подаване на процесното заявление К. е навършил 53 г. 06 м. 02 д. и общ осигурителен стаж от 48 г. 08 м. 16 д., като от тях 09 г. 07 м.20 д. от първа категория, 00 г. 03 м. 08 д. осигурителен стаж по чл.104 ал.3 от КСО, 22 г. 06 м. 10 д. от втора категория и 03 г. 08 м. 01 д. от трета категория.

След проведена кореспонденция между ТП на НОИ – Пловдив и „Дружба стъкларски завод“ АД – Пловдив, при която е потвърден от страна на последно цитираното дружество периодът на положен труд от първа категория, а именно: - от 01.10.1998 г. до 31.12.1998 г. и от 01.07.1999 г. до 30.09.1999 г., съгласно т.6б от ПКТП, е издадено Разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-83/05.02.2019 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ при условията на чл.69б ал.1 и ал.2 от КСО.

Мотивите за отказа са базирани изцяло на резултатите от извършената от контролния орган проверка, а именно: в представения обр. УП-13 № АС-02-6071#1/16.10.2008 г. е оформен осигурителен стаж от 25.01.1989 г. до 16.06.1990 г. на длъжност „секач 1 ГТУ“ – Усогорск. В цитирания документ е вписано, че съгласно Заповед за освобождаване № 00779/23.01.1991 г. лицето е допуснало самоотлъчки, както следва: - 6 бр. за м.01.1989 г., 10 бр. за м.02.1990 г.,7 бр. за м.03.1990 г. и 5 бр. за м.06.1990 г., които са равни на 01 м 10 д. Посочено е, че календарната продължителност на осигурителния стаж за периода – 01 г. 04 м. 21 д. е намален с допуснатите самоотлъчки и е зачетен с продължителност 01 г. 03 м. 11 д. от първа категория по т.6 от ПКТП (отм.). Като мотив за отказ от отпускане на пенсия е посочено също така, че със заявлението за пенсиониране е представен и обр. УП-3 № 558/19.09.2016 г., издаден от „Дружба стъкларски заводи“ АД – Пловдив за периода 02.04.1986 г. до 31.08.2016 г. с прекъсване. В хода на производството е изискан и представен нов обр. УП-3 № 476/01.11.2018 г. до датата на прекъсване на трудовия договор – 19.02.2018 г., като от същия е констатирано, че разликата е само в продължителността на осигурителния стаж за периода от 03.08.2000 г. до 19.02.2018 г. Така по цитирания документ е зачетен осигурителен стаж от първа категория труд по т.6б от ПКТП (отм.) на длъжност „машинен оператор“, както следва: - от 02.04.1986 г. до 31.07.1986 г. – 03 м. 29 д.; от 01.05.1991 г. до 31.03.1995 г. – 03 г. 11 м 00 д. и от 21.08.1995 г. до 30.09.1999 г. вкл. – 04 г. 01 м. 10 д. Посочено е, че за времето от 01.08.1986 г. до 05.04.1987 г. – 08 м. 04 д. и от 01.04.1995 г. до 20.08.1995 г. – 04 м. 20 д. на длъжност „шлосер“ е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд по т.66и от ПКТП (отм.).

Като друг мотив за отказ от отпускане на пенсия за ОСВ е посочено, че времето от 01.10.1999 до 16.11.199 г. – 01 м. 15 д. е обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ и се зачита за осигурителен стаж на това основание, тъй като не е положен реално труд при специфичните условия на първа и втора категория труд.

Недоволен от това разпореждане К. го е обжалвал по административен ред и същото е потвърдено с Решение № 2153-15-106/16.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Мотивите на решаващия орган са следните: - директорът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че липсват доказателство относно началната дата на труда, положен в Усогорск и е посочил, че информацията, посочена по-горе се съдържа в представеното от ТП на НОИ – Кюстендил удостоверение, в което е посочено, че за тези самоотлъчки има издадена Заповед № 00779/23.01.1991 г., като самият К. е приложил заповедта с подаденото заявление за отпускане на пенсия. По отношение категорията на труд, положен на длъжност „шлосер“ решаващият орган е приел, че същата не попада в обхвата на т.6б от ПКТП (отм.), а в т.66и от същия правилник. Относно възраженията в насока незачитане на категорията осигурителен стаж за времето на получаване на обезщетение, решаващият орган е посочил, че тъй като по това време не се полага реално труд при специфичните условия на първа и втора категория, т.е. лицето не работи, тъй като е останало без работа поради съкращения, затова и осигурителният стаж се приема от трета категория.

Или иначе казано, решаващият орган е приел изцяло мотивите на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ- Пловдив.

В хода на съдебното производство е изслушана и приета с възражения от страна на ответника съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, за изготвянето на която вещото лице е използвало всички налични по делото документи.

В заключението на експерта се сочи, че мястото на полагане на труд на длъжност „шосер“ в цех № 4 от състава на дневно-ремонтна бригада, преобладаващо е в ремонтната работилница на цеха. Посочено е също, че вътре в цеха, в който се извършва производството на стъклен амбалаж, дневно-ремонтната бригада извършва ремонт в случай на необходимост и/или при възникване на аварии. На второ място, експертът е формирал извод, че при извършване на ремонти и отстраняване на аварии, вътре в цеха, в който се извършва производството на стъклен амбалаж, трудът на длъжност „шлосер“ в цех „4 ДРБ“ е еднакво вреден и тежък с този на останалите работници в цеха, като условия за работа и вредни въздействия. По отношение продължителността на ремонтните дейности и времето за отстраняване на възникнали аварии е посочено, че същото е по-кратко от времето, през което останалите работници са в цеха по смисъла на т.6б от ПКТП. Според вещото лице, извършването на ремонтни дейности от работещите на ванни пещи, извършващи горещ ремонт, не е задължение на шлосер в цех „4 ДРБ“. Сочи обаче, че при непрекъснат цикъл на работа на пещта, шлосерът в цех „4 ДРБ“ извършва ремонти и отстранява аварии по улеите и капкообразуващите устройства „фидери“ в работни условия, при наличие на стопенас /гореща/ стъкломаса /горещ ремонт/. В СТЕ е посочено, че трудът на монтьор-шлосер на работни места от № 1 до № 5 вкл. се отнася до работни места при производство на шихта /материачици, заготовчици, зареждачи/; духачи с уста на стъкло, фуксаджии, оператори на линии за производство на плоско стъкло. Според експерта, трудът на шлосер в цех „4 ДРБ“ не е свързан с производство и подготовка на шихта. Крайният извод на вещото лице е, че не са налице обективни предпоставки за сравняване по вредност и тежест трудът на длъжност „шлосер“ в цех „4 ДРБ“ с този на монтьор-шлосер на работни места от № 1 до № 5 вкл.“, както е посочено в т.6б от ПКТП.

В съдебно заседание на 30.07.2020 г. са разпитани като свидетели лицата: Ц.Б.З.и С.И.И..

От показанията на свид. Звисков се установява, че в „Дружба стъкларски заводи“ АД – Пловдив се произвеждат буркани и бутилки и се работи с машини IES. Фабриката има 5 цеха. В цеховете има пещи, където се топи стъклото и машини, които формоват. Ремонтните цехове се намирали в страни от тези, където се произвеждат калъпи и резервни части за машините. Абревиатурата „ 4 ДРБ“ означавала следното: - 4 е цехът, който е обозначен (били 1, 2, 3, 4 и 5); „ДРБ“ – означавало дневна-ремонтна бригада, която отстранява аварии. Тази бригада се намирала в собствена работилница отстрани към студения край, където се пакетират изделията. В този цех „4 ДРБ“ има вредни въздействия, защото е топло – над 800 С, шумно, има маслени пари. При нужда, ако се налага да се прави ремонт и да се отстрани авария от „ДРБ“, пещта продължава да работи; тя е в непрекъснат процес. Разлика между „ДРБ“ и ремонтния цех има.

Заради тези вредни въздействия получавали вредни – 3 дни към отпуската, кисело мляко, газирана вода и безплатна храна.

От показанията на свид. Игнатов се установява, че са работили заедно с К. като машинни оператори в стъкларския завод. Работили са в цех, където условията не били добри – било много топло, имало прах и маслени изпарения от машините.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - приложените към жалбата доказателства; доказателства, представени от „Трети неучастващи лица – „Би Ей Глас България“ АД /бивш „Дружба стъкларски заводи“ АД – Пловдив/ и ТП на НОИ – Кюстендил; копия на трудовите книжки на Ц.З.и Стефан Игнатов.

Разпечатката съдържа 38 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61a0d055-50ee-4f02-b652-373c88a00481