Решение № 3317 от 15.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3317 гр. Пловдив, 15.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330112344 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „УниКредит Булбанк“ АД срещу Б. Д., с която се иска ответника да бъде осъден да заплатят на ищеца сумата в размер на 956.91 лева – предсрочно изискуема главница, дължима по Договор за кредитна карта № ******************* от ********* г., 206.01 лева – възнаградителна лихва за периода 16.06.2021 г. до 24.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.08.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В исковата молба и в молба от 05.09.2022 г. се излагат твърдения, че между страните е сключен посочения договор за кредит. По кредита ответникът не е заплатил търсените суми. В молбата от 05.09.2022 г. се излагат твърдения, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, доколкото ответникът не е уведомяван за това, счита, че предсрочната изискуем ще настъпи с получаване на препис от исковата молба от ответника.

Уточнява се, в молбата от 05.09.2022 г., че върху непогасената главница е начислена възнаградителна лихва в размер на 1.35 % месечно за периода 16.06.2021 г. до 24.08.2022 г. в общ размер на 206.01 лева, като не се претендира обезщетение за забава. С оглед изложеното се предявяват исковете.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който оспорва исковете по основателност. Оспорва валидността на договора за кредита, като излага доводи за неговата недействителност, поради противоречие с чл.11, ал.1, т.9, т.9а, т.15 и т.16 от ЗПК. Иска се отхвърляне на исковете.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Предявени са обективно кумулативно и субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация: чл. чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. с чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличие валидно сключен договор за банков кредит, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, уговорка за заплащане на неустойка за забава, настъпване на предпоставките за нейната дължимост, размер, настъпване на предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, обявяването й на ответниците. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, а при установяване на горното от ищеца, че е платил задълженията, както и възраженията си за нищожност на договора и клаузите по него.

С Определение от 17.03.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили Договор за кредитна карта № ******************* от ********* г., както и че ответникът е усвоил сумата в размер на 956.91 лева. Не се спори, че в договора е уговорена възнаградителната лихва, както и по нейния размер от 206.01 лева.

Спорно по делото е валидно ли е сключен договорът за кредит.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.

Ответникът е изложил доводи, че договорът за кредит противоречи на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9, т.9а, т.15 и т.16 от ЗПК.

В чл.11, ал.1, т.9 ЗПК ясно е посочено какви следва да са реквизитите на договора за кредит съобразно тази разпоредба – лихвен процент и условията за прилагането му.

Видно от договора за кредит от ********* г./л.7/, в чл.2 е посочен фиксиран месечен лихвен процент по заема от 1.35 %, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се посочват условията за прилагането му, доколкото такива условия няма.

С оглед изложеното съдът приема, че договорът за кредит не е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК.

Не е налице и соченото нарушение по чл.11, ал.1, т 9а ЗПК, доколкото подобна методика се сочи, единствено при наличие на уговорен референтен лихвен процент. В случая лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора, не е референтен.

По отношение на сочените нарушения по чл.11, ал.1, т.15 и т. 16 ЗПК, съдът счита, че дори и такива да са допуснати, не са основание за недействителност на договора за кредит, доколкото не са изброени като такива в чл.22 ЗПК.

Изследвайки съдържанието на договора за кредит, с оглед допуснати други нарушения на императивни разпоредби на закона или за наличие на неравноправни клаузи, съдът не откри такива, водещи до недействителност на договора за кредит. Същият е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени 2 и предстоящи плащания. Общите условия към договора са подписани от потребителя – ответник на всяка страница, което не се оспорва от ответника.

С оглед изложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит.

Съдът приема, че са настъпили обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно незаплащане на падежиралите до датата на входиране на исковата молба погасителни вноски. Предсрочната изискуемост е обявена на ответника на 27.01.2023 г., когато му е връчен препис от исковата молба с приложенията към него.

В тежест на ответника е да установи, че е заплатил търсените от него суми, като такова доказване не беше проведено от същия, поради което исковете се явяват доказани по основание и размер.

С молба от 19.06.2023 г. ответникът изрично заявява, че няма възражения към проекта на доклад и е поискал да бъде обявен за окончателен, поради което съдът приема, че е безспорен размерът на задълженията.

С оглед изложеното исковете се явяват доказани по основание и размер и ще се уважат изцяло.

С оглед уважаване на главния иск се явява основателна и претенцията за законна лихва върху цялата главницата, както е поискал ищеца, от дата 27.01.2023 г., когато е настъпила предсрочната изискуемост на кредита до окончателното плащане. Именно от тази дата съдът приема, че се дължи законна лихва върху целия остатък от кредита, а не от датата на исковата молба, доколкото на тази дата е настъпила предсрочната изискуемост на същия, а не преди исковата молба. В този смисъл е и т.2 от Тълкувателно решение № 3/2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил своевременно искане за присъждане на такива.

Ищецът доказа следните разноски – 50 лева – платена държавна такса, 20 лева – платена такса за обявление в ДВ, 400 лева – платен депозит за особен представител и 373.68 лева с ДДС – платено адвокатско възнаграждение /л.33 и л.34/ или общо 843.68 лева, които, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъдят изцяло.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А Б.

Д.,

ЛНЧ

***********, с адрес:

********************************************** ДА ЗАПЛАТИ НА “Уникредит Булбанк” АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, сумата в размер на 956.91 лева –главница, дължима по Договор за кредитна карта № ******************* от ********* г., 206.01 лева – възнаградителна лихва за периода 16.06.2021 г. до 2 4.08.2022 г. , ведно със законната лихва върху главницата от 3

27.01.2023 г. до окончателното плащане , както и сумата в размер на 843.68 лева – разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4