Определение № 669 от 18.11.2025, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 36/2025
- Вид
- Определение № 669
- Подписан
- 18.11.2025
- Състав
- Елизабета Кралева
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 669 гр. Монтана, 18.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело № 20251600100036 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските.
Постъпила е молба ВХ.№4753/5001 от 22.10.2025 година, подадена от адв. Г. Ц. - САК. пълномощник на Р. К. с която моли съда на основание чл.
248. ал. 1 от ГПК съда да измение постановеното решение в частта за разноските, като тъй като счита, че съдът неправилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника.
Правилно относно претендираните разноски, съдът е отбелязал, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на застрахователя следва да се присъди, съразмерно на отхвърлената част от исковете, като в случая е отхвърлен част от предявеният иск за неимуществени вреди, като този за имуществени - е уважен изцяло.
На основание Наредба № 1 ог 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, която служи за ориентир при присъждане на размер на адвокатското възнаграждение, същото не е съобразено с чл. 7. ал. 2. т. 4 от горецитираната Наредба.
Предявеният от ищцата иск за неимуществени вреди е в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева. В този случай дължимото съгласно НМРАВ адвокатско възнаграждение с оглед цената на иска за неимуществени вреди от 50 000 лева. следва да бъде формирано по следния начин:
1
- Адвокатско възнаграждение - съгласно чл. 7. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за НМРАВ - 2 650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв., т.е. 2 650 лв. + 2 000 = 4 650 лв.
Съдът е уважил предявения иск в размер на 25 000 лева или 0.5 % (25 000 : 50 000 = 0.5), т.е. адвокатското възнаграждение в размер на 2 325 лева (0.5 х 4 650 2 325).
С оглед па гореизложеното, неправилно съдът е приел, че размерът на дължимият адвокатски хонорар в полза на ответното дружество възлиза на сумата 3 000 лева, вместо 2 325 лева.
Моли съда да бъде изменено Решение № 200/ 12.09.2025 г. но гр. дело № 36/ 2025 г. на ОС - Монтана в частта за разноските като ищцата бъде осъдена да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сумата в размер на 2 325 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от предявения иск за неимуществени вреди.
Съгласно чл.248,ал.2 от ГПК съдът съобщава на страните за исканото изменение на решението в частта досежно разноските с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
В срока по чл.248,ал.2 от ГПК е постъпило писмено становище от ответната страна с изложени доводи за неоснователност на искането.
МОС като обсъди събраните по делото доказателства във връзка със становището на страните, приема следното:
Молбата е допустима, подадена от надлежни страни в срока по чл.248,ал.1 от ГПК, а разгледана по същество е основателна.Съображенията на съда за това са следните:
От приложените по делото писмени доказателства е видно, че Решение
№200/12.09.2025г., постановено по гр. дело
№
20251600100036/2025г. по описа на Окръжен съд- Монтана, съдът е видно е че предявения иск като частичен от 50000лева неимуществени вреди е уважен частично и е осъдил ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, р-н „*“, бул „*“ № *да заплати на Р.К. сумата от 25000лева и е отхвърлил над този размер исковата претенция.
Със същото решение в полза на ответника са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000лева, платими от ищцата.
2
Именно от този размер не е доволна ищцата и иска от съда да намали същия до предвидения минимален за тази сума по Наредбата.
За да определи същия съдът е имал в предвид ,че ответникът е заплатил 500 лв. за съдебно-автотехническата експертиза и общо 11 3 1 0 лв. за адвокатски услуги (10830 лв. заплатени по банков път /л.100/ и 480 лв. платени авансово в брой, което се установява от договора за правна защита и съдействие /л. 101/, който има характера на разписка, предвид постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. В тази връзка съдът е приел , че адвокатското възнаграждение се явява прекомерно с оглед направеното възражение от пълномощника на ищцата, предвид фактическата и правна сложност на делото. Отчитайки тези обстоятелства, , фактическата сложност и процесуалните действия извършени от пълномощника,съдът е намалил заплатеното адвокатско възнаграждение като прекомерно и е приел, че справедливото адвокатско възнаграждение възлиза на 3000 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете, която сума следва да бъде заплатена от ищцата.
В чл.78,ал.5 от ГПК е даден възможност на съда за преценка и при извършване на същата и намаляване на адвокатско възнаграждение като прекомерно е предвидена долна граница минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, но в никакъв случая не е задължително съдът да достигне до него.
Ето защо МОС намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна и като така я оставя без уважение.
Водим от гореизложеното, МОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Г. Ц. - САК. пълномощник на Р. К. с с правно основание чл. 248. ал. 1 от ГПК за измение постановеното решение в частта за разноските
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС двуседмичен срок от съобщението му на страните.
3
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________ 4