Решение № 841 от 09.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. С, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20211110210533 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от АТ. Д. АТ., ЕГН **********, чрез своя процесуален представител – адв. М., срещу наказателно постановление №214332-007164/08.04.2021г., издадено от Г В Б –Н.Г. към СДВР, ОПП - СДВР, с което на А. на основание чл. 175, ал. 1, т.4 от ЗДвП са му наложени кумулативно наказания „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца за нарушение на чл. 103 ЗДвП, а на основание чл. 183, ал. 1, т.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10,00 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се оспорва изведената в АУАН и НП фактология досежно нарушенията. Възразява се и по повод допуснати съществени процесуални нарушения. Формулирано е искане за отмяна на издадения санкционен акт.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от процесуалния си представител – адв. М., който поддържа жалбата с изложените в нея съображения. Допълва доводите си с отсъствие на отразено в изведената в актовете фактология придвижване на друг лек 1 автомобил непосредствено пред този на А., което обективно е довело до невъзможност санкционираният водач да възприеме насочеността на подадения от контролните органи сигнал за спиране. Подчертава, че липсата на умисъл в поведението на доверителя му се потвърждава и от успешното му спиране от полицейските служители непосредствено след преминаване пред тунела, изграден на пътя му.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, същата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по аргументи, изложени в жалбата.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 19.03.2021г., около 22:30 ч., в община Столична, по Автомагистрала А-6 (С), с посока на движение от гр.С към гр.П жалбоподателят АТ. Д. АТ. управлявал личния си лек автомобил ”Н П”, с рег. №ХХХ. Преди тунел МБ, въпреки действащите ограничения на скоростта, той предприел рязко изпреварване на лек автомобил, придвижващ се пред него в средната лента, която маневра била забелязана от полицейски автопатрул, в чийто състав били включени свидетелите В. П. К. и Р. СТ. ЛЮБ. - служители към ОПП – СДВР. Те изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението в района. Свид. Л. веднага навлязъл върху пътното платно и застанал на осевата линия, разделяща крайната лява лента, където се придвижвал автомобилът на жалбоподателя и дясната до нея, като подал сигнал за спиране със стоп - палка към водача, приканвайки го да преустанови 2 движението си. А. забелязал полицейския служител, доколкото мястото, на което последният бил застанал, било добре осветено, но неглижирал разпореждането и ускорил, подминавайки го. Свид. Л. се качил в патрулния автомобил, паркиран отстрани на пътя и заедно с колегата си К. последвали водача, като непрекъснато подавали многократно сигнали – звуков и светлинен, изисквайки по този начин от него да спре. След като успели да застигнат и спрат, полицейските служители се приближили към жалбоподателя, легитимирали се и изискали документи за водача и превозното средство. А. представил СУМПС, но не и контролния си талон към него, тъй като не го носел у себе си. Бил проверен и за оръжие. Между водача и полицейските служители възникнали разногласия, като А. си позволил да заплашва свидетелите. Жалбоподателят подал оплакване до телефон 112, администриран от Дирекция „Национална система 112“ - МВР по повод поведението на полицейските служители, което възприел като грубо. На място пристигнал и втори екип на ОПП – СДВР.

При така установените факти свидетелят К. преценил, че са извършени от водача две нарушения на правилата за движение по пътищата. Поради това съставил срещу него и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. №336829/19.03.2021г., в който били отразени обстоятелствата по констатираните нарушения и правната им квалификация, а именно по чл.103 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и от очевидеца Л.. Доколкото нарушителят не пожелал да подпише документа и да получи препис от него, отказът му бил удостоверен с подписа на един свидетел.

След издаване на АУАН писмени възражения не постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление №21-4332-007164/08.04.2021г., от Г Б –Н.Г. към СДВР, О., с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са му наложени наказания „Глоба” в размер на 200,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца за нарушение на чл. 103 ЗДвП, а на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лева. Препис от същото е връчен на жалбоподателя при отказ да се подпише и да получи препис от него на 06.07.2021г., удостоверено с 3 подписа на един свидетел. Жалбата срещу него е подадена на същата дата.

Така установената обстановка се извежда от показанията на свидетелите К. и Л., докладна записка от 19.03.2021г., справка – картон на водача А., Заповед № ЗМК-13140/29.10.2019г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, справка №433200-87854/2021г. от ОПП – СДВР, справка от Дирекция „Национална система 112“ – МВР и заключение на фоноскопска експертиза, приобщени по реда на чл.283, ал.1 от НПК и обсъдени по реда на чл.107 от НПК.

При проведените непосредствени разпити на актосъставителя К. и колегата му Л., предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК, те изрично потвърждават, че изложените в АУАН фактически констатации отговарят на обективната действителност. Двамата споделят детайлни спомени относно причините за пристъпването към проверка на водача на превозното средство, реда, следван при извършване на контролната дейност и установените в нейния ход нарушения на правилата за движение по пътищата. В продължението на своя разказ за събитията свидетелите сочат, че са наблюдавали поведението на водача от първия момент, в който са го забелязали като участник в движението. Подчертават, че той също ги е възприел, като това е и причината за резките му маневри, в частност ускоряване и подминаване на полицейския служител, което именно е провокирало патрула да го последва. Убедителни са свидетелите, че свид. Л. е подал ясно различим и недвусмислен сигнал към А. да преустанови своето движение, който не е пораждал съмнение относно своята насоченост.

Категорични са, че полицаят, използвал стоп- палката, е стоял на осветено място, на осевата линия, отделяща платното, в което в този момент се е движел нарушителят. В тази насока дори свид. Л. споделя, че при последващия разговор с жалбоподателя, последният е отправил реплика към него: „Вие луд ли сте, как така заставате?“, поради което и възражението на процесуалния представител, че е отсъствала обективна възможност издаденото разпореждане да бъде възприето като адресирано именно към А., не може да бъде уважено като основателно. Двамата полицейски служители подчертават, че дори и след като са последвали водача, те трудно са успели да го спрат, въпреки придвижването си на кратко разстояние от него и многократното подаване на звукови и светлинни сигнали. Потвърждават 4 констатацията и за отсъствието на носен от водача контролен талон към свидетелството му за управление.

Възстановената от свидетелите конкретика за обстоятелствата по случая и разкриващия се помежду им синхрон, въпреки рутинността на извършваната от тях дейност, респ. изминалия период от време от датата на процесните събития, явствува на непосредствено възприети събития от действителността и изключва коментар за формалност на изявленията и стремеж за поддържане на уличаваща нарушителя версия. Още повече когато изведените от разказите факти не се опровергават от други независими източници на доказателства. Показанията на свидетелите Л. и К. са подробни, задълбочени, вътрешно балансирани и отразяват адекватно личните им възприятия върху създалата се пътна ситуация. Принадлежността им към йерархичната структура на наказващия орган не се явява обстоятелство, което да постави под съмнение достоверността на заявеното от тях или да указва единствено неговото предназначение да обслужи обвинителната теза без претенции за истинност. В този смисъл обсъдените показания се явяват обективни и поради това годни доказателствени източници за обосноваване изводите по съществото на настоящия казус.

За този съдебен състав няма спор, че жалбоподателят е управлявал МПС, като е демонстрирал неподчинение на издаден сигнал за спиране, което се подкрепя по еднопосочен начин освен от свидетелските показания, така и от приобщената по делото докладна записка на полицейския патрул.

Сведенията не се опровергават и от съдържанието на пресъздадения в рамките на фоноскопската експертиза разговор между А. и диспечера, обслужващ центъра за спешни повиквания на телефонен номер 112. От последния се установява основно фактът на възникнал конфликт между полицейските служители и водача. Не се съдържат обаче обстоятелства, пораждащи съмнение в твърденията на полицейските служители, че А. е възприел от първия момент разпореждането за спиране със стоп- палка и неговата насоченост. От приобщените заповеди на министъра на вътрешните работи решаващият орган установява обстоятелствата, свързани с компетентността на органите, инициирали административнонаказателното производство и наложили наказание. От представената справка – картон на водача и писмен отговор от ОПП – СДВР се извежда обстоятелството, че към 5 датата 19.03.2021г. контролният талон на А. не е бил отнет, както и наличието на множество предходни санкционирани с влезли в сила наказателни постановления нарушения на правилата за движение по пътищата.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП „Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи … или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност“.

Законовата делегация по чл. 189 от ЗДвП не обвързва компетентността с конкретен персоналитет, а с функционалните длъжностни характеристики на съответното лице, издало санкционния акт. Видно от т.2.10. от Заповед рег.