Определение № 12582 от 17.09.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12582 гр. Варна, 17.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20243110103534 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

По делото са постъпили по реда на чл. 248 ГПК две молби:

1/ молба с вх. № 51350/09.06.2025 г., депозирана от ответното дружество „С.К.“ ООД, действащо чрез пълномощника адв. Х. М., с искане за изменение на постановеното по делото решение № 1686/14.05.2025 г. в частта за разноските, на които е осъдено дружеството - молител, като:

- бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски на ищцовата страна за държавна такса по образуване на делото, държавна такса за експертиза и адвокатско възнаграждение за повече от едно производство, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв., предвид оспорване наличието на „близки отношения“ между страните /клиент и адвокат/;

- в условията на евентуалност, съдът да се произнесе да не бъдат присъждани разноски за държавна такса по образуване на делото, държавна такса за експертиза и адвокатско възнаграждение за повече от едно производство в полза на ищеца, респективно в полза на представлявалия го в производството по делото – процесуален представител, предвид наличието, в настоящия случай, на злоупотреба с процесуални права, по смисъла на чл. 3 ГПК;

- в заключение, съдът да намали присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца – адвокатско възнаграждение, предвид практиката на СЕС, в размер по-нисък от посочения ориентир в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Цитирана е съдебна практика в този смисъл.

След размяна на книжата по делото, е постъпил отговор с вх. № 76686/10.09.2025 г., подаден от ищцата Д. Ж. К., действаща чрез адв. Б. Б., в който са изложени съображения, касателно неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК.

2/ молба с вх. № 52215/11.06.2025 г., депозирана от ищцата Д. Ж. К., действаща чрез адв. Б. Б., с искане за изменение на постановеното по делото решение № 1686/14.05.2025 г. в частта за разноските, които са присъдени в полза на ответното дружеството, като не му бъдат присъждани такива, предвид отхвърлителната част на постановения в производството по делото краен съдебен акт, доколкото ищцата има качеството „потребител“ и е разгледан и уважен установителен иск за нищожност на договорна клауза, поради нейната нищожност.

1

Цитирана е съдебна практика в този смисъл.

Отправени са доказателствени искания към съда.

В рамките на указания от съда срок, не е постъпил отговор от насрещната страна.

Съдът при извършената служебна проверка намира следното:

Молбите по чл. 248 ГПК са допустими, същите са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани лица, имащи правен интерес да искат изменение на постановения съдебен акт, в частта за разноските, по същество, обаче, основателна се явява молба с вх. № 52215/11.06.2025 г., а молба с вх. № 51350/09.06.2025 г., настоящият съдебен състав намира за неоснователна, като съображенията за това са следните:

Постановявайки крайния си съдебен акт в производството по гр.д. № 3534/2024 г. по описа на ВРС, 51-ви състав, съдът е уважил предявения от ищцата по реда на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД установителен иск, частично е уважил и предявения по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – осъдителен иск, отхвърляйки за разликата от уважения размер от 392,94 лева до предявения размер от 488,53 лева, като с оглед изхода на спора по делото, се е произнесъл по въпроса за отговорността за разноските.

Относно молба с вх. № 51350/09.06.2025 г., депозирана от ответното дружество „С.К.“ ООД, действащо чрез пълномощника адв. Х. М.:

По отношение искането да не бъдат присъждани разноски на ищцовата страна за адвокатско възнаграждение, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв.:

По този въпрос е налице противоречива съдебна практика, което обстоятелство е послужило като основание с определение № 616/10.02.2025 г. по ч. гр. д. № 203/2025 г. на ВКС, I г. о., да бъде предложено на ОСГТК на ВКС да постанови тълкувателно решение по въпроса: "Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда." Към настоящия момент, такова не е постановено.

Настоящият съдебен състав, споделя правното разрешение, че за уважаване на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 ЗА, е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е ясно изразена волята на страните по него, че адвокатската помощ се оказва безплатно, като извън правомощията на съда е да проверява и изследва качеството на лицето, получило безплатна правна помощ, по смисъла на т. 3 от чл. 38 ЗА. Уговорката за предоставяне на безплатна правна помощ е релевантна само за вътрешните отношения между страните по мандатния договор и само от адвоката зависи осъществяването на такава безплатна адвокатска помощ. Така че страната не следва да доказва в исковия процес съответното основание за предоставяне на безплатната помощ.

Поради което, в тази част, искането по реда на чл. 248 ГПК, съдът намира за неоснователно.

По отношение искането за неприсъждане на държавна такса и адвокатски хонорар в полза на ищеца, с изложени твърдения за злоупотреба с процесуални права, по смисъла на чл. 3 ГПК:

Страната по няколко недействителни договора (какъвто е и настоящият случай, касаещ договори за потребителски кредит), съдържащи нищожни клаузи, разполага с процесуалната възможност да иска прогласяването от съда на недействителността на всеки от тях и не е длъжна да стори това в едно исково производство. Следва да се вземе предвид и съдебната практика – Определение № 142/01.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 951/2019г., според която наличието на фактическия състав на злоупотреба с право, следва да се изследва в отделен процес, в който пострадалото лице при условията на пълно и главно доказване следва да установи противоправността на поведението на ищеца, претърпените вреди и причинната връзка между тях. Доколкото не е налице злоупотреба с права, не следва да се отрече изцяло правото на страната на разноски, съобразно изхода от спора, от които за 2 държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на заявените искови претенции.

Предвид гореизложеното, в тази част, искането по реда на чл. 248 ГПК, съдът намира за неоснователно.

По отношение на искането до съда, да бъде намалено присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца – адвокатско възнаграждение, предвид практиката на СЕС:

По отношение на формулираното в условията на евентуалност искане за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, следва да се съобразят критериите, изведени от СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело C 438/22, имащо задължителен за всички съдилища характер на основание чл. 633 от ГПК. Предвид това решение, размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ, действително не са обвързващи за съда и могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. (В този смисъл е Определение № 638/18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., ТК).

Ето защо, съобразявайки цената на исковете (392,94 лева), действителната фактическа и правна сложност на делото и осъществената по делото правна защита на ищеца, съдът е намерил за справедливо – присъденото с решение № 1686/14.05.2025 г., адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца, в размер на 300 лева.

Поради горното, в тази част, искането по реда на чл. 248 ГПК, съдът намира за неоснователно.

По отношение направеното от молителя доказателствено искане, съдът намира, че доколкото производството по делото е приключило, не следва да бъдат изискани и събирани доказателства, а отделно от това, настоящият съдебен състав, би могъл служебно да се информира, досежно заявените от страната обстоятелства.

По отношение на молба с вх. № 52215/11.06.2025 г., депозирана от ищцата Д. Ж.

К., действаща чрез адв. Б. Б.:

С определение № 366/16.08.22 г. по ч. т. д. № 1085/22 г. на ВКС е даден отговор на правен въпрос, именно във връзка с частично уважаване на искове с предмет неравноправни и нищожни клаузи при потребителски договори в смисъл дали е приложимо решението от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС при разглеждане на спор от национален съдия и следва ли да се вземат предвид. Следователно, след като се приема, че потребителят не дължи разноски при частично уважаване на претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради констатирана неравноправност на клауза от договор за потребителски кредит, то в същата степен това важи и за претенции, които имат за основание признаването на нищожност на неравноправни клаузи в ДПК, какъвто е и настоящият случай.

Поради което, молба с вх. № 52215/11.06.2025 г., депозирана от ищцата Д. Ж. К., действаща чрез адв. Б. Б. следва да бъде уважена.

Водим от горното, Варненският районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 51350/09.06.2025 г., депозирана от ответното дружество „С.К.“ ООД, действащо чрез пълномощника адв. Х. М., с искане за изменение на постановеното по делото решение № 1686/14.05.2025 г. в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

3

ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК, решение № 1686/14.05.2025 г. по гр. д. № 3534 по описа за 2024 г. на ВРС, 51-ви състав, в частта за разноските като ПОСТАНОВЯВА, че разноски в полза на „С.К." ООД по делото в размер на 93,92 лева, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, не се присъждат.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване на доказателства, инкорпорирано в молба с вх. № 51350/09.06.2025 г.,

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВОС.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4