Решение № 299 от 12.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20251001000583 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано е по въззивна жалба вх.№ 266503/15.04.2025год. на „ ВДХ“ АД срещу Решение № 260025/06.03.2025год., постановено по т.д.№ 2466/2020год. на СГС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против „ Пи Ем Ай „ ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1 , предл. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 39 640.18 лева , авансово платена сума по договор от 18.10.2017год. и анекси от 18.10.2017год. и 28.02.2019год., за СМР на обект „ Закриване и рекултивация на старо депо за твърди битови отпадъци в местност „ Градище“ в землището на гр.Дряново, обл. Габрово и „ ВДХ „ АД е осъдено да запрати на „ Пи Ем Ай „ ЕООД разноски по делото в размер на 1 150лева.

Във въззивната жалба се поддържа , че решението е неправилно и постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Излагат се доводи за това, че ответникът е неизправна страна по сключения с жалбоподателя – ищец договор от 16.10.2017год. и анекси към него, че през 2019год. ответникът бил преустановил реално изпълнението по процесния договор , по която причина и след изтичане на предоставения срок за доброволно изпълнение и липса на такова , ищецът бил упражнил правото си да развали договора на основание чл. 87, ал.2 от ЗЗД. Посочено е , че след разваляне на договора е отпаднало основанието за задържане от ответника на заплатените му авансови суми и същите подлежат на връщане. Твърди се , че при постановяване на решението първоинстанционния съд не се бил съобразил и влязлото в сила между страните решение по т.д.№ 161/2021год. на СГС, с което бил отхвърлен предявения от ответника срещу ищеца иск за заплащане на остатъчно възнаграждение по същия договор и за същите СМР. Сочи се като неоснователно направеното от ответника възражение за прихващане, основано на фактура № 310/16.11.2020год. за сумата от 292 530.13лева , тъй като вземането по тази фактура е идентично на вземането , предмет на отхвърления иск по горецитираното дело.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за уважаване на исковата претенция , ведно с произтичащите от това 1 последици.

Ответникът- „ „ Пи Ем Ай“ ЕООД не е подал писмен отговор на въззивната жалба.

Апелативен съд-София, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено по делото следното :

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, депозирана от „ „ ВДХ“ АД срещу „ Пи Ем Ай“ ЕООД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 39 640.18 лева , ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответното дружество били сключили на 16.10.2017год. договор за наем на строителна механизация и транспортна техника и допълнителен анекс от 18.10.2017год., с който на ответника било възложено извършването и на СМР на обект „ Закриване и рекултивация на старо депо за твърди битови отпадъци в местност „ Градище“. В чл. 6 от анекса било предвидено да се извърши авансово плащане в размер на 10% от прогнозната стойност на поръчката, възлизаща на 957 710.39лева без ДДС.Твърди също така, че изпълнените и приети дейности възлизали на 439 541.48 лева, но поради неизпълнението на всички възложени дейности част от аванса не бил приспаднат. Платеният от него аванс бил в размер на 92 087.54лева и от нея била приспадната сума в размер на 8 493.21 лева, а в последствие 43 854.15лева. Ищецът сочи, че на 30.07.2020год. бил изпратил на ответника покана за връщане на аванса, тъй като след констатираните с протокол № 3-1 като извършени дейности, ответникът не бил извършил други такива. Въпреки водената между страните кореспонденция ответникът не бил изпълнил изцяло възложените му СМР,независими от което и за да се придвижва проекта ищецът бил извършил плащания към доставчик ,но платената сума не била сторнирана спрямо задълженията по договора.

Ищецът твърди , че неизпълнението на договорните задължения на ответника били довели до извършване на допълнителни разходи от негова страна , а и до неоснователно обогатяване на ответника , поради което неприспаднатата сума от аванса и невъзстановена от ответника възлиза на сумата от 39 640.18лева. Ищецът сочи , че поради горното бил връчил на 13.11.2020год. на адреса на дружеството -ответник покана за разваляне на договорните отношения на основание чл.97, ал.2 от ЗЗД , с която му е даден три дневен срок за възстановяване на неусвоената част от платения аванс. Това не било сторено и счита, че след като ответникът не е изпълнил задълженията по извършване на възложените СМР му дължи връщане на част от сумата по авансовото плащане или сумата от 39 640.18лева.

Ответното дружество е оспорило иска по основание и размер. Изложило е възражения, че не е налице твърдяното неизпълнение от негова страна на възложените му с процесния договор задължения , тоест липса основание за връщане на заплатения аванс. Посочило е също така ,че ищец е неизправна страна по договора, тъй като тъй като не му бил заплатил извършени и приети СМР, съгласно междинен протокол № 4 ,възлизащи на сума в размер на 292 530.13лева, за която е издадена фактура № 310/16.11.2020год. Изложило е доводи , че липсва надлежно разваляне на Анекс от 18.10.2017год. към Договор от 16.10.2017год. и на договора от 16.10.2017год. Оспорило е твърденията на ищеца , че на 30.07.2020год. му е връчена покана да възстановяване на аванса, тъй като такава покана не била получавана от представител на дружеството.Същото възражение е заявило и по отношение нотариална покана от 09.11.2020год. Изложило е доводи, че с представената с исковата молба покана от 09.11.2020год., съдържаща изявление за разваляне на договора , не е даден срок за изпълнение . Отново е поддържало , че правото да развали договора има само изправната страна , а ищецът бил в неизпълнение на поетите с договора задължения, както и че за да бъде развален договора изпълнението следва да е станало невъзможно изцяло или отчасти или да е станало безполезно, каквото не само не било налице, но и дори не се твърдяло от ищеца.

При условията на евентуалност, в случай че бъде прието , че е налице основание за връщане на аванса по анекс от 18.10.2017год., ответникът е направил възражение за прихващане на вземането за неусвоения аванс в размер на 39 640.18лева с насрещно негово вземане в размер на 292 530.13 лева, дължима на основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД и представляваща дължимо възнаграждение за извършени от него СМР, описани в междинен протокол 4/образец 19/, за която сума е издадена фактура № 310/16.11.2020год.

По изложените доводи ответникът прави искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани и за заплащане на направените разноски в производството.

2

В допълнителната искова молба ищецът развива доводи в подкрепа твърдението му ,че ответникът е в неизпълнение на задълженията си по процесния договор и анекса към него. Сочи , че протокол № 4 бил съставен в отсъствие на представител на ищеца и не бил подписан от негова страна.липсвали доказателства, че ответникът бил изпълнил посочените в протокола СМР и че същите били приети от възложителя.Отделно от това фактура № 310/16.11.2020год. не била осчетоводена в неговото счетоводство, а и част от посочените в протокола СМР не били възложени.Излага довод и за това , че договорът бил надлежно развален. Поканата за разваляне била получена на 13.11.2020год. на адреса на ответното дружество от Т. М., която била служител на ответното дружество.Това било и лицето , което обичайно е получавало и други адресирани до дружеството документи. В сключения между страните договор било предвидена възможността за прекратяването му едностранно, с писмено уведомление и без предизвестие, ако в хода на изпълнението ответника- изпълнител просрочва изпълнението на задълженията си или не извършва услугата с необходимото качество. Същевременно многократно ответникът бил канен и му бил даван срок за изпълнение на възложените дейности. В случай , че се приеме , че договорът не е прекратен с отправената и получена от ответното дружество покана от 09.11.2020год., то ищецът моли да се приеме , че договорът е развален с исковата молба. Излага възражения за неоснователност на направеното възражения за прихващане. Твърди , че ответникът не бил изпълнил описаните в протокол №4 дейности, за да му се дължи претендираното възнаграждение по фактура № 310 в размер на 292 530.13лева.

В отговор на допълнителната искова молба ответникът е доразвил възраженията си по исковите претенции.

По така предявените искове първоинстанционния съд е постановил обжалваното в настоящото производство решение , с което ги е отхвърлил като неоснователни . Приел е , че ищецът не е доказал основания за разваляне на договора, тоест твърдяното от него неизпълнение от страна на ответника на поетите с поцесния договор задължения. Конкретни такива не били посочени и в писменото предупреждение, а и не бил даден подходящ срок за изпълнение от страна на ответника. Представеното по делото решение на СГС, постановено между същите страни, не доказвало неизпълнение на СМР предмет и на настоящото дело. Приел е също така , че неточното изпълнение или забавено изпълнение на някои СМР пораждали право за възложителя да иска от изпълнителя изпълнение без допълнително възнаграждение или изпълнение и обезщетение за забава или разваляне на договора, но само с писмено предупреждение и след определяне на срок за изпълнение , каквото не било предприето от възложителя. В случая не било налице неизпълнение, което да е породило потестативното право на възложителя да го развали едностранно и без предупреждение и без срок за изпълнение.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК Апелативен съд-София, в настоящият си състав, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Относно законосъобразността му по същество на спора, следва да се извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

П делото и представен Договор за наем от 16.10.2017год. , сключен между „ Водстрой 98“ АД , в качеството на възложител и „ Пи Ем Ай „ ЕООД в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да отдаде под наем на възложителя строителна механизация и транспортна техника съгласно приложение № 1 за обект „ Закриване и рекултивация на старо депо за твърди битови отпадъци в местност „ Градище“ в землището на гр.Дряново, област Габрово при цена , определена по приети двустранни приемо-предавателни протоколи образувани на база единична цена в приложения № 1 .

На 18.10.2017год. между страните по договора за наем е сключен Анекс, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителя приема да изпълни поръчка за строителство с предмет „ Закриване и рекултивация на старо депо за твърди битови отпадъци в местност „ Градище“ в землището на гр.Дряново , обл. Габрово , съгласно приложение № 1 . В ал.2 на чл. 1 от анекса са изброени изчерпателно строителните и рекултивационни работи и други дейности, предмет на възлагане.

В чл. 2 от анекса е посочено че срокът за изпълнение на възложените дейности е 22 месеца, считано от датата на подписването му и че в същия се включва период от 10 месеца за изпълнение и приемане на строителството до получаване на разрешение за ползване и допълнителни 12 месеца 3 период за установяване и отстраняване на дефекти и грижи за растителността и приемане на частичната биологична рекултивация на обекта за 1 година.