Решение № 23813 от 30.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23813 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20251110141522 по описа за 2025 година

И. Г. Б. е предявила срещу „* ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми: 345,28 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № * г., 303,22 лв., представляваща такси и комисиони за допълнителни услуги, 43,13 лв., представляваща договорна лихва за периода 06.05.2017 г. - 23.06.2018 г. и 30,78 лв., представляваща мораторна лихва за периода 24.06.2018 г. - 11.01.2019 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.04.2019 г. на основание влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3458/2019 г. на СРС, 163 състав, въз основа на който е образувано изп. дело № * на ЧСИ * като погасени по давност.

Ищцата твърди, че в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист от 23.04.2019 г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3458/2019 г. на СРС, 163 състав, въз основа на който ищцата е осъдена да заплати следните суми: 345,28 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № * г., 303,22 лв., представляваща такси и комисиони за допълнителни услуги, 43,13 лв., представляваща договорна лихва за периода 06.05.2017 г. 23.06.2018 г. и 30,78 лв., представляваща мораторна лихва за периода 24.06.2018 г. 11.01.2019 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № * на ЧСИ * Излага, че по делото не са постъпвали суми за погасяване на задълженията по изпълнителния лист. Твърди, че за период, по-дълъг от пет години, ответникът в качеството на взискател не е извършвал никакви изпълнителни действия по горепосоченото изпълнително дело, с оглед на което вземанията по изпълнителния лист следва да се считат за изтекли по давност.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с 1 който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изп. дело № * на ЧСИ * Излага, че вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на ответника по силата на договор за цесия от 03.05.2019 г., сключен с „*“ ЕООД, в чиято полза е издаден изпълнителният лист. Твърди, че в периода 26.10.2022 г. - 23.07.2025 г. по изпълнителното дело са предприемани множество изпълнителни действия, прекъсващи многократно давността на вземанията, поради което същата не следва да се счита за изтекла до момента на подаване на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение.

По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в 2 който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредиторавзискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес, поради което е приел и че ППВС № 3/1980 г. следва да се счита изгубило сила.

В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията, обективирани в изпълнителен лист от 23.04.2019 г. по ч. гр. д. № 3458/2019 г. на СРС, 163 състав, с който И. Г. Б. е осъдена да заплати на „*“ ЕООД сумата 345,28 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № * г., 43,13 лв., представляваща договорна лихва за периода 06.05.2017 г. - 23.06.2018 г, 303,22 лв., представляваща такси и комисиони за допълнителни услуги и 30,78 лв., представляваща мораторна лихва за периода 24.06.2018 г. - 11.01.2019 г.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. „*“ ЕООД е прехвърлило на „* ЕАД вземанията по процесния изпълнителен лист.

Въз основа на него на 26.10.2022 г. е образувано изп. д. № * на ЧСИ * което обстоятелство съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

С молбата за образуване на делото взискателят е възложил на ЧСИ всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. На 26.10.2022 г. са наложени запори върху трудовото възнаграждение и сметките на длъжника. На 20.06.2023 г. са наложени запори върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 05.06.2024 г. са наложени запори върху трудовото възнаграждение на длъжника, а на 10.06.2024 г. и върху сметките му. На 13.06.2024 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника. На 19.05.2025 г. отново е наложен запор върху сметките на длъжника.

С оглед разясненията, дадени с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, докато трае изп. д. № * на ЧСИ *давност относно вземанията не тече. Така от издаването на изпълнителния лист на 23.04.2019 г. до образуване на изп. дело на 26.10.2022 г. не са изтекли повече от 5 години, поради което съдът намира, че давността за вземанията, предмет на изпълнителен лист от 23.04.2019 г., не е изтекла. Приложимата в случая е 5-годишната давност, тъй като се касае за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, които не са периодични вземания съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Приложимата в случая е именно 5-годишната давност и поради това, че се касае за установяване на вземане с влязла в сила заповед за изпълнение, когато давността върху вземането е винаги 5-годишна, независимо от вида на вземането. Действително в чл.

117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията, установени "със съдебно решение", но няма 3 основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. В определение по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС изрично е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение". Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Следователно не се установява вземанията, предмет на издадения на 23.04.2019 г. изпълнителен лист, да не са се погасили по давност, поради което и предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, който претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. Б., ЕГН **********, срещу „* ЕАД, ЕИК *, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми: 345,28 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № * г., 303,22 лв., представляваща такси и комисиони за допълнителни услуги, 43,13 лв., представляваща договорна лихва за периода 06.05.2017 г. - 23.06.2018 г. и 30,78 лв., представляваща мораторна лихва за периода 24.06.2018 г. - 11.01.2019 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.04.2019 г. на основание влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3458/2019 г. на СРС, 163 състав, въз основа на който е образувано изп. дело № * на ЧСИ * като погасени по давност.

ОСЪЖДА И. Г. Б., ЕГН **********, да заплати на „* ЕАД, ЕИК * на основание чл.

78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4