Разпореждане № 3679 от 19.05.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 19.05.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1741 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Михаела Ив. Атанасова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е образувано по заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. В. О., ЕГН:********** с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, за заплащане на следните суми: 1644,39 евро – наплатена падежирала главница по Договор за потребителски кредит № ***/10.04.2023 г., дължима от вноска № 19 с падежна дата 10.11.2024 г. до вноска № 36 с падежна дата 10.04.2026 г., ведно със законната лихва за забава от 08.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 565,69 евро – неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 565,69, дължима от вноска № 19 с падежна дата 10.11.2024 г. до вноска № 36 с падежна дата 10.04.2026 г, ведно със законната лихва за забава от 08.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 482,97 евро – неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 482,97 евро, дължима от вноска № 19 с падежна дата 10.11.2024 г. до вноска № 36 с падежна дата 10.04.2026 г., ведно със законната лихва за забава от 08.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 603,50 евро – неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 603,50 евро, дължима от вноска № 19 с падежна дата 10.11.2024 г. до вноска № 36 с падежна дата 10.04.2026 г, ведно със законната лихва за забава от 08.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 255,65 евро – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата; 366,47 евро – лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща подаване на заявлението в съда, а именно - за периода от 11.05.2023 г. до 07.05.2026 г.

С разпореждане от 08.05.2026 г. съдът е дал задължителни за изпълнение указания на заявителя.

С молба от 13.05.2026 г. заявителят е посочил, че общо заплатената по процесното кредитно правоотношение сума възлиза на такава от 3152,21 евро, като е посочен и начинът на формиране на акцесорното вземане за лихва.

С оглед изложеното и задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител, 1 какъвто е и настоящият случай, както и комплексна преценка за действителността на процесния заемен договор, съдът намира следното:

В постоянната съдебна практика на СЕС задължението на националния съд да провери служебно дали са нарушени някои разпоредби на правото на Съюза относно защитата на потребителите се определя като необходима мярка за постигане на желаното равнище на защита на потребителите в съответните директиви (вж. в този смисъл Решение от 21.11.2002 г. по дело С‑743/00, т. 33;

Решение от 04.10.2007 г. по дело С‑429/05, т. 63). Този подход се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика с оглед както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност. Поради това съществува реален риск, особено поради незнание, потребителят да не се позове на правната норма, предназначена да го защити. Следователно, задължението на националните съдилища да проверяват служебно дали са нарушени разпоредби относно защитата на потребителите съществува с цел да се компенсира неравнопоставеността между потребителя и продавача или доставчика чрез действия, които не са свързани със страните по договора (Решение от 21.04.2016 г. по дело C‑377/14 на СЕС, т. 67; Решение от 04.10.2007 г. по дело C-429/05, т. 61 и 65). Като коментира особеностите на заповедното производство в други държави, СЕС приема, че специфичните характеристики на това производство не могат да представляват фактор, който би могъл да засегне правната защита, от която се ползва потребителят по силата на разпоредбите на Директива 93/13 (Решение от 04.06.2009 от C-243/08, т. 55).

Поради това съдът може да дава указания, чрез които да изясни обстоятелствата около претендираното от потребителя задължение. Вж. в този смисъл и практиката на български съдилища: Определение № 17 от 10.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 503/2023 г. на Окръжен съд – Шумен, Определение № 343 от 21.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 269/2023 г. на Окръжен съд – Търговище и др.

Когато е дал указания, съдът е изхождал от идеята, че процесният договор за кредит е недействителен. Така е, защото в него и общите условия липсва посочване от какви компоненти се състои ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а 2 на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д.

№ 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д.

№ 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“.

В случая и без специални познания /а и след служебно извършено от съда изчисление посредством достъпния онлайн калкулатор за изчисляване на ГПР/ е видно че в ГПР не е включен размерът на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. Това означава, че ГПР е невярно посочен. С Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС бяха дадени разяснения именно във връзка с допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ на „Профи кредит България“ ЕООД. В т. 44 от посоченото решение СЕС е дал указания на българския съд да вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В този случай се приема, че ГПР е неточно посочен.

В случая дейностите за услугата „Фаст“ по оценка на кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на кредита са присъщи за ответното дружество и не предполагат допълнителни разходи или поне не в такива размери. Изискването да се заплати такса за бързо разглеждане на кредита съставлява и злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя (по-слабата страна), който очевидно има нужда от средствата. Услугата „Флекси“ не е реална, защото отлагане или намаляване на вноските по кредита срещу заплащане не се допуска автоматично за всеки, който е заплатил за услугата, а само в случаите, когато кредиторът се съгласи.

Тоест, плаща се за възможността да сезираш кредитора си. Не е ясно и какви са действията, които формират тази „услуга“, тъй като при подаване на искане кредиторът просто отлага упражняването на правата си, без да извършва някакви други дейности. Освен това плащане се извършва предварително, независимо дали платилият ще иска или не отлагане на вноски. Че не се касае 3 за реални услуги следва и от размера им като двете почти доближават размера на главницата. Очевидно е, че услугите „Фаст“ и „Флекси“ са договорна конструкция за прикрИ.е на възнаградителна лихва, с която се цели извеждането й извън ГПР, за да не надвиши той границата по чл. 19, ал. 4 ГПК. Това следва от факта, че посоченият в договора ГПР е много близък до тази граница.

Нужно е да се отговори на въпроса какви са последиците от невключване на скритото възнаграждение в ГПР. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл.

22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съдът е поискал информация от заявителя какви плащания е извършил длъжникът по договора, за да може да ги приспадне от чистата стойност на кредита. Подобно приспадане е абсолютно задължително съобразно практиката на общностното право, като е недопустимо искане за присъждане на номиналната стойност на отпуснатата по кредита сума без обследване на посочения въпрос за сторени вече погашения. Целта на разпоредбата на чл. 23 ЗПК е да се избегне неоснователно обогатяване между страните – дължи се чистата стойност на кредита, но реципрочно следва да бъдат приспаднати и недължимите плащания от потребителя във връзка със същия договор за кредит. В случая заявителят е посочил, че длъжникът е направил „само следните плащания“, конкретизирайки общия размер на погашенията от 3152,21 евро при чиста стойност на кредита от 2556,46 евро /5000,00 лева/.

Поради това цялото заявление подлежи на отхвърляне Вж. Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., Определение № 39 от 10.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 35/2026 г. на Окръжен съд – Благоевград, Определение № 180 от 6.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 14299/2025 г. на Софийски градски съд, Определение № 918 от 13.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 723/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, Определение № 721 от 29.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 460/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и др.

Мотивиран от горното, съдът

4

РАЗПОРЕДИ: