Определение № 1935 от 21.04.2026, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 498/2026
- Вид
- Определение № 1935
- Подписан
- 21.04.2026
- Състав
- Мария Хубчева
Цитирани разпоредби
- чл. 137, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1935
Пазарджик, 21.04.2026 г.
Административният съд - Пазарджик - VII състав, в закрито заседание в състав:
Съдия:
МАРИЯ ХУБЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Мария Хубчева административно дело № 498/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 166, ал. 4 от АПК.
Образувано е по жалба на М. С. К., [ЕГН], с адрес с. Драгиново, община Велинград, подадена чрез адв. Д. Т., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1610811 от 24.03.2026 год., издадена от Н. В. Д. – младши автоконтрольор към РУ - Велинград при ОД на МВР - Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подбуква „гг“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, поради твърдяно управление на МПС със служебно прекратена регистрация.
В жалбата е обективирано и особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. Твърди се, че изпълнението на мярката ще причини на оспорващия значителни и трудно поправими вреди, тъй като работата му е свързана с управление на МПС, същият е единственият член на семейството, който реализира доходи, и има новородено дете.
С писмено становище, представено с административната преписка, административният орган оспорва искането за спиране като неоснователно и моли същото да бъде оставено без уважение.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че между „Металика строй“ ЕООД и М. С. К. е сключен трудов договор № 359 от 19.04.2024 год., по силата на който последният заема длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил“. Представено е и удостоверение за раждане, от което е видно, че оспорващият е баща на дете, родено на 28.01.2026 год. Същевременно от застрахователната полица и приложените към нея документи се установява, че на 24.03.2026 год., в 11:25 часа, е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния товарен автомобил „И. Д.“, с рег. № [рег. номер], собственост на „Металика строй“ ЕООД. От докладната записка, АУАН серия GA № 3658011 от 24.03.2026 год. и процесната заповед се установява, че проверката е извършена около 10:45 - 10:50 часа на посочената дата.
От административната преписка се установява също така, че е налице справка за служебно прекратяване на регистрацията на процесното МПС, както и че с Мотивирана резолюция № 26-0367-[рег. номер] от 21.04.2026 год. административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 3658011 от 24.03.2026 год. е прекратено и преписката е изпратена на Районна прокуратура - Пазарджик за преценка относно данни за евентуално престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:
Искането за спиране е процесуално допустимо. Направено е от адресата на оспорената заповед, подадено е в рамките на висящо съдебно производство по оспорването на акта и е насочено срещу предварително изпълнение, което законът допуска по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 год. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК е обща разпоредба за съдебен контрол и е приложима и спрямо административни актове, чието предварително изпълнение е предвидено в отделен закон, когато липсва изрична забрана за съдебен контрол.
Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения:
Съгласно чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 от АПК съдът може да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Преценката е конкретна и се извършва чрез съпоставяне на засегнатия частен интерес на адресата на акта и презумирания от закона обществен интерес от незабавното му изпълнение.
В случая от представените по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че упражняваната от жалбоподателя трудова дейност е пряко свързана с управление на моторно превозно средство. Установява се, че същият е баща на новородено дете. При това положение продължаващото действие на мярката по временно отнемане на свидетелството за управление засяга пряко възможността му да упражнява трудовата си функция и да осигурява доходи за издръжка на семейството си. Тези последици надхвърлят обичайните неблагоприятни ефекти от изпълнението на акта и в конкретния случай имат характер на значителна и трудно поправима вреда.
От приобщения доказателствен материал по делото се установява, че в деня на проверката, макар и след нейното извършване, е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС. Следователно противоправното състояние, свързано с липсата на такава застраховка, е преустановено още на същата дата.
По делото не се установяват данни процесната заповед да е издадена във връзка с причинено пътнотранспортно произшествие, управление след употреба на алкохол или наркотични вещества, нито други конкретни факти, които да сочат на непосредствена и особено висока степен на опасност за живота и здравето на участниците в движението, ако предварителното изпълнение бъде спряно за времето на съдебния контрол. При това положение в настоящия случай частният интерес на оспорващия от временна съдебна защита се явява по-силно засегнат от незабавното действие на акта.
Настоящият съдебен състав намира, че при конкретно установените по делото обстоятелства незабавното изпълнение на процесната заповед би могло да причини на жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди, докато спирането му до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт не разкрива такава степен на засягане на обществения интерес, която да изключва временната съдебна защита. Ето защо особеното искане следва да бъде уважено като се спре предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1610811 от 24.03.2026 г., издадена от Н. В. Д. – младши автоконтрольор към РУ Велинград при ОДМВР – Пазарджик до приключване на спора по настоящото дело.
Воден от горното и на основание чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 и ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, Административен съд - Пазарджик, VII-и състав,
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1610811 от 24.03.2026 год., издадена от Н. В. Д. – младши автоконтрольор към РУ Велинград при ОДМВР – Пазарджик, с която на М. С. К., [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, до приключване на спора по настоящото дело.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от настоящото определение, на основание чл. 138, ал. 3, във връзка с чл. 137, ал. 1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните.
Съдия: