Определение № 1164 от 30.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1164 гр. Пловдив, 30.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

И. П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20235300502123 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Постъпила е молба с вх.№33852/07.11.2023г.,подадена от Политическа партия „Българска социалистическа партия“, с БУЛСТАТ: 000702014, с адрес: гр. София, ул.

„Позитано“ № 20, представлявана от Председателя К.М., чрез пълномощника по делото адвокат С., с която се иска от съда да измени постановеното по делото решение № 1187/02.10.2023 год. в частта му за разноските. Молителят е отправил искане същото бъде изменено и да бъдат намалени присъдени на адвокат К. Д. Г., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, разноски.

Насрещната страна по молбата адвокат К. Д. Г. в писмен отговор оспорва същата като недопустима, а по същество като неоснователна.

Пловдивският окръжен съд намира молбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248,ал.1 от ГПК, а разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения:

С Решение № 1187/02.10.2023 год., постановено по настоящото дело са потвърдени Решение № 1897 от 01.05.2023 г. и Определение № 6413/06.06.2023 г., постановени по гр. д. №10902/2022 г. по описа на Районен съд-Пловдив, XI гр. състав и е осъдена Политическа партия „Българска социалистическа партия“, с БУЛСТАТ:

000702014, с адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 20, представлявана от Председателя К.М., да заплати на адвокат К. Д. Г., БУЛСТАТ 180546208, със служебен адрес:

***************************** сумата от 1000 лева (хиляда лева), представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

С оглед резултата от делото съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на насрещната страна сторените съдебни разноски.

Ищцата, сега въззиваема е представлявана от адвокат К. Д. Г. във въззивното производство /лист 19 от в.гр.д.№1920/2023 г./, като е представен договор за правна защита и съдействие, в който е записано, че уговореното възнаграждение е по чл. 38, ал.1, т. 3 от Закона за Адвокатурата. Трайната съдебна практика на ВКС приема, че при 1 определяне на възнаграждението по този ред съдът е длъжен да отчете действителната фактическа и правна сложност на делото, като не може да постави в неравноправно положение адвоката, осъществяващ защита и съдействие по този ред, без предварително да му е заплатено възнаграждение, с упълномощения адвокат, на който същото е било заплатено от страната.

Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, дава възможност да се иска на насрещната страна да бъде присъден по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от тази страна възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Съобразено решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което предвижда националният съд да откаже да приложи национална правна уредба, в случая Наредба №1/2004 г., която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер като нарушаваща забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС - за забрана за ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото.

Макар преценката за прекомерност винаги да е субективна, в конкретния случай, определеното възнаграждението от 1000 лева от въззивния съд не е прекомерно. При формиране на преценката относно конкретния размер на дължимото възнаграждение, съдът взе предвид обема на извършените действия с цел защита интересите на въззиваемата страна от процесуалния представител, конкретната фактическа и правна сложност на спора.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че не са налице основанията за ревизиране на въззивното решение в частта за разноските, а молбата по чл.248,ал.1 от ГПК следва да се остави без уважение като неоснователна.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №33852/07.11.2023г., подадена от Политическа партия „Българска социалистическа партия“, с БУЛСТАТ: 000702014, с адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 20, представлявана от Председателя К.М., чрез пълномощника по делото адвокат С., за изменение на постановеното по в.гр.д. № 2123/2023 г. по описа на ОС-Пловдив решение № 1187/ 02.10.2023 год. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3