Решение № 221 от 08.07.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Смолян, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20265440100020 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявения иск от ищеца „**“ АД срещу ответника Р.

С. Б. с правното основание на чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземанията по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №1195/19.11.2025г. по чгр.дело №1780/2025г. по описа на РС- Козлодуй в размер на 117,60 евро, представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит „**“ №ДЗ013350/20.03.2025г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповедта 19.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника се прави възражение, че иска се явява недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването му и се поддържа становище да бъде оставен без разглеждансе и производството по делото прекратено. Сображенията за това са, че се претендира установяване дължимостта на сумата от 117,60 еврж, представляваща главница по договора за потребителски кредит „***“ №ДЗ013350/20.03.2025г.. Тъй като направените от отнветника плащаниая са в размер на 120,00 лева , или 61,35 евро- факт, който се признава от ответника и безспорен. Правят се възражения за недействителност на договора и след прписпадане на вече платените 120,00 леве , остават дъэлжими 230,00 лева.

Във връзражението от 18.12.2025г., внесено по чгр.дело №1780/2025г. по описа на РС- козлодую, ответникът изрично е признал, че дължи сумата от 230,00 лева /или 117,59 евро/, поради което в тази част е влязла в сила и въз 1 основа на нея следва да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя.

Предявяването на иск за установяване на дължимостта й е лишено от правен интерес, който е абсолютна положителна предпоставка, поради което ответната страна иска да бъде оставен без разглеждане и пхриозводството по делото да се прекрати.

По същество, с отговора се правят възражения за недействителност на договора за кредит, поради неспазване на императивните изисквания , залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК., която правна норма изисква договора за потребителски кредит да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължшма от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания , използвани при изчисляване на ГПР по определния в приложение №1 начин.

Липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР. ГПР , изчислен съобразно параметрите главница, възнаградителна лихва и неустойка , не отговаря на действителния такъв /49,70%, тъй като в размера му не е включена дължшимата неустойка от 119,43 лева, чийто размер е около 34 на сто от чистата стойност на кредита. Съгласно чл.23 от ЗПК когато договора за кредит е недействителен , потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита. За сумата от 230,00 лева ищецът разполага с изпълнително основание – влязла в сила Заповед за изпэлнение №1195/19.11.2025г. по чгр.дело №1780/2025г. по описа на РС- Козлодуй.

За ищеца, редовно призован, не се явява процесуален представител в съдеблното заседание. Постъпило е писмено становище, в което се сочи, че в случай, че съдът приеме за основателно възражението на ответника за недопустимост на иска, не следва да се присъждат разноски в полза на ответника. Не следва да бъдат възлагани разноски в тежест на ищеца, доколкото предявяването на иска е обусловено от д9адените от съда указания по заповедното производство. На ищеца е било указано да предяви иск, като не е бишл връчен текста на самжто възражение, от което да е видно дали длъжникът оспорва изцяло вземането или признава част от него. В отговора на исковата молба за първи път се въвежда, че длъжникът бил признал дължимостта на сумата от 230,00 лева и че за тази част Заповедта е влязла в сила. Ищецът е действал добросъвестно съобразно дадените му от съда указания. Със становището се оспорват останалите възражения на ответника в отговора, изразени по същество относно основателността на иска.

За ответника, реджовно призован, не се явява процесуален представител.

Постъпило е становище, с което се поддържа възражението за недопустимост на претенцията, направено с отговора. Поддържат се и доводите за недействитерлност на договора за потребителски кредит, изложени също в отговора.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, писмените становище за съдебното заседание, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, след като се запозна и със заповедното производство по чгр.дело №1780/2025г. по описа на РС- козлодуй, намира, че за основателно възражението на ответника, че предявения иск се явява НЕДОПУСТИМ по следните съображения:

2

Пред РС- Смолян е предявен установителен иск за съществуването на част от вземането по издадената Заповед за изпхълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №1195/19.11.2025г. по чгр.дело №1780/2025г. по описа на РСКозлодуй, а именно за сумата от 117,60 евро /230,00 лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считан от

Видно от заповедното дело Заповедта е издадена за парично вземане за главница в общ размер от 350,00 лева /178,95 евро/.

С подаденото възражение от длъжника Р. С. Б. по чл.414 от ГПК по чгр.дело №1780/2025г. по описа на РС-Козлодуй, Заповедта са е оспорва частично само за вземането за главница в размер на 120,00 лева, ведно със законна лихва и за вземането за договорна лихва от 21,00 лева, законна лихва от 17,37 лева, също присъдени със Заповедта.

Предвид горното, взражението не касае сумата от 230,00 лева, равнавящи се на 117,59 евро, за които е предявена претенцията по настоящия установителен иск и за което частично вземане следва да се издаде изпълнителен лист. Това е така, защото при лихса на подадено възражение за сумата от 117,59 евро, Заповедта за изпълнение на паричното задължение влиза в сила.

Ето защо, при издаване на изпълнителен лист за тази сума от 117,59 евро, за заявителя липсва правен интерес от предявяване на установителен иск за същата сума, за което съдът следи служебно.

Поради изложените съображения, предявения иск следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати.

По отношение на съдебните разноски, такива не следва да се възлагат в тежест на ищеца. С Определение №1253/19.12.2025г. по чгр.дело №1780/2025г. по описа на РС- Козлодуй са дадени указания на заявителя за предявяване на иск, предвид постъпилото възражение срещу Заповедта за изпълнение. Ищецът е предявил претенцията си за размера от 117,60 евро, като в исковата молба са изложени съображения за направеното от ответникадлъжник плащане в размер на 61,35 евро, т.е., отчитайки частично направеното плащане и оставащата като дължима сума – претендират се 117,60 евро /дължими 117,59 евро/. Искът е предявен с оглед дадените указания по заповедното производство.

Ще следва на ищеца да се присъдят направените съдебни разноски за заповедното производство, които са в размер на 10,86 евро платена държавна такса и 102,26 евро за платено адвокатско възнаграждение. Направените съделни разноски в заповедното производство се явяват дължими, предвид дължимостта на паричното вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на Заповедта. Съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение от 900,00 лева /460,16 евро/ за заповедното производство се явява завишено по размер, отчитайки, че се касае за производство, кжето не е с фактическа и правна сложност, като е подадено заявление по образец. Не се касае за извършени други процесуални действия.

По горните съображения съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск от „**“ А, ЕИК***, срещу Р.

С. Б., ЕГН**********, с правното основание на чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземанията по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №1195/19.11.2025г. по чгр.дело №1780/2025г. по описа на РС- Козлодуй в размер на 117,60 евро, представляващи частично непогасена главница по договор за потребителски кредит „**“ №ДЗ013350/20.03.2025г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповедта -19.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата, поради недопустимост на предявените искове.

ОСЪЖДА Р. С. Б., ЕГН**********,да заплати на **“ А,

ЕИК***,направените съдебни разноски по заповедното производство по чгр.дело №1780/2025г. по описа на РС- Козлодуй в размер на 10,86 евро платена държавна такса и 102,26 евро за платено адвокатско възнаграждение.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №20/2026г. по описа на Районен съд- Смолян.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС- Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________ 4