Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 15.06.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 475/2025
Вид
Решение № 110
Подписан
15.06.2026
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Деспина Георгиева Георгиева, Росица Славчова Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.207 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.41 · Закон за обществените поръчки

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Варна, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500475 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „Евро Импекс“ ЕООД, чрез адв. А. А. срещу решение № 19/23.05.2025г., поправено с решение № 24/10.07.2025г., постановено по гр. д.

№ 128/2022г., по описа на ОС Шумен, в частите, с които са уважени предявените от „Евро пропърти Консулт“ ЕООД искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.59 ЗЗД и жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца сумата от 47 000лв., от които 5000 лева, представляващи главница по иска за обезщетение за вреди, настъпили от непозволено увреждане, извършено от служители на въззивното дружество, чрез неправомерно разполагане на битови отпадъци и производни на тях върху собствен на ищеца поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Шумен и 42 000 лв., представляващи обезщетение, за това че ищецът е бил лишен от възможността да ползва имота за периода от м. септември 2020г. до м. декември 2022г., включително, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба – 29.12.2022г. до окончателното им изплащане.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено при нарушение на процесуалните правила, материалния закон и в противоречие със събраните доказателства.

Твърди се, че съдът не е обсъдил всички факти и доказателства, които са от значение за правилното решаване на спора и е игнорирал всички наведени от въззивника възражения. В нарушение на процесуалните правила не са обсъдени събраните по делото доказателства, установяващи предаването на 1 всички приети от ответното дружество количество отпадъци след извършената дейност по предварително третиране, доказателствата установяващи наличието на отпадъци, разположени в имота, преди наемането му от ответника. Необсъждането на всички събрани доказателства е довело до неправилни и необосновани изводи за основателност на предявените искове.

Въззивното дружество посочва, че е ползвало процесния имот на основание валидно сключен договор за наем с предходния собственик за временно съхраняване на фракция с код 191209- минерали, въз основа на издадени разрешения от Р. Шумен; имота е ползван съобразно предназначението му; разполагането на генерираната подситова фракция е преустановено след придобиването на имота от ищеца и количеството на същата е предадено от ответното дружество на трето лице в периода м. юли 2019г.- м. ноември 2021г.; премахването на отпадъците от процесния имот е удостоверено с протокол № СС-098/15.12.2021г. на РИОВС Шумен. Оспорват се като неправилни и необосновани изводите на съда, че ищецът е бил лишен от възможността да ползва имота, поради налични в него остатъчни отпадъци, генерирани от дейността на въззивника, с обем от 35 062 куб. м. Изложени са и доводи, че присъдения размер на обезщетението е неправилен и необоснован.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

Претендира присъждане на разноските по делото.

В отговор, депозиран в срока по чл.263 ГПК „Евро Пропърти Консулт“ ЕООД, чрез адв. Ст. С. оспорва изложените в жалбата доводи, като поддържа други, обосноваващи правилност и законосъобразност на решението.

Отправено е искане за потвърждаване на решението и присъждане на разноските по делото.

При извършената проверка по валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Първостепенният ОС – Шумен се е произнесъл по предявени от „Евро Пропърти Консулт“ ЕООД срещу „Евро Импекс“ ЕООД, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди, възникнали от непозволено увреждане, извършено от служители на ответника, чрез неправомерно разполагане на битови отпадъци и производни на тях в имота на ищеца в размер на 5000 лева и обезщетение за ползване от което ищецът е бил лишен за периода м. февруари 2020г. – м. декември 2022г. Исковете са основани на следните фактически твърдения: Ищецът е собственик на имот с идентификатор *** по КККР на гр. Шумен, считано от 09.10.2018г., въз основа на апорт на правото на собственост върху имота. От 2016г. ответното дружество - „Евро импекс“ ЕООД, в качеството си на изпълнител по договор №ЗОП 33-06/19.02.2015г. с възложители общините Шумен, Велики Преслав, Смядово, Нови пазар и Каспичан и въз основа на разрешение, издадено от Р. Шумен от м. януари 2016г., е осъществявало депониране на отпадъци в имота; върху имота няма установена вещна тежест, която да задължава ищеца, като собственик на същия да се съобразява с използването му като депо за съхраняване и сепариране на отпадъци, извършвано от трети лица. При прехвърлянето на собствеността от ответното дружество на ищеца, 2 за последния не е установено задължение да се съобразява с използването на имота , като депо за съхраняване и сепариране на отпадъци. В периода от придобиването на собствеността през м. януари 2018г. до м. януари 2020г., в имота е извършвано депониране на отпадъци, като представители на ищеца са искали от ответника това да се прекрати, но въпреки многобройните срещи и разговори, той не прекратил дейността по депонирането на отпадъците. В следствие на сезиране от страна на ищеца, Р. Ш. и Община Шумен са издавали на ответника предписания, актове и наказателни постановления, с които той не се съобразявал. След м.октомври 2018г. в имота се извършвало само депониране на отпадък, без сепариране и извозване, отпадъкът бил разстилан в имота чрез багер и товарач, като в производството по ч.гр.д. № 953/2022г. на ШРС по обезпечаване на доказателства по бъдещ иск е установено наличие на отпадък в имота в размер на 35062 куб.м.; през септември 2022г. ищеца е поканил ответника да почисти терена и да извози отпадъка, като към момента на предявяване на иска, такива действия не са предприети. Посочва, че образуваното по предявени от ищеца претенции за обезщетяване на вреди т.д. №100/2020г. по описа на ШОС е приключило със съдебна спогодба, като ответникът е осъден да заплати на ищеца 22 500лв. обезщетение по чл.59 ЗЗД за ползване на имота за периода от м. октомври 2018г. – м. януари 2020г. През м. януари 2020г. ищецът е поставил ограда, която ограничавала достъпа до имота, като от този момент извозване на отпадъци от имота не е било осъществявано. Твърди, че е налице нерегаламентирано ползване на имот с идентификатор *** от страна на ответника в периода от м. септември 2020г. до м. декември 2022г., поради което същия дължи на ищеца обезщетение за ползване в размер на 1821,43лв. месечно или 51000лв. за целия период. Претендира и заплащане на обезщетение за претърпените от него вреди, причинени от неправомерното депониране на отпадъци, изразяващи се в привеждане на имота в състояние, неотговарящо на екологичните стандарти и несъответстващо на предназначението му за ползване, необходимост то направа на разходи за извозване и депониране на отпадъците в депа за съхранение, за заравняване на терена, в размер на 5000лв.

В отговор на исковата молба, ответникът е оспорил иска по основание.

Твърди, че като изпълнител по договор №ЗОП 33-06/19.02.2015г. с възложители общините Шумен, Велики Преслав, Смядово, Нови пазар и Каспичан с разрешения № 15- ДР-362-01/ 06.01.2016г. и № 15- ДР-36200/02.10.2015г. от Р. Шумен е извършвал третиране на отпадъци в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Шумен На 14.05.2016г. е сключил договор за наем на ПИ с идентификатор *** за срок от една година, за който имот също било издадена разрешение за третиране на отпадъци с № 15- ДР-362-02/16.06.2016г. и № 15-ДР-362-03/02.12.2016г. Срокът на договор №ЗОП 33-06/19.02.2015г. е изтекъл на 11.01.2021г., като е преустановено и дейността по третиране на отпадъци. Твърди, че след като през 2018г. ищецът придобил собствеността върху ПИ с идентификатор *** между страните били водени разговори за продължаване на ползването на имота в съответствие с издаденото разрешение, но не била постигната договореност.

Оспорва твърденията в исковата молба, че имотът не е ползван по предназначение, като посочва, че съгласно скица № 15-200774/25.04.2016г. същият е с начин на трайно ползване-„насип, насипище“ и, че след 2009г.

3 имотът е ползван като сметище. На 11.07.2019г. ответникът сключил договор с трето за спора лице – „Екоинвест продукт“ ООД, по силата на който „Екоинвест продукт“ ООД е приело за оползотворяване отпадъци с код 191209 от ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***.

Дейностите по почистване на имота са извършени в периода м. юли 2019г.-м. октомври 2019г., като за приетите отпадъци са съставени протоколи. След подписване на спогодбата от 16.11.2020г. ответникът е преустановил ползването на имот *** и е започнало почистването на имота от „Евро инвест продукт“ ООД. При извършените от Р. проверки на имота през м. декември 2021г. е констатирана липса на отпадъци в същия. Оспорва като неоснователна претенцията за заплащане на обезщетение за ползването на имота, тъй като такова обезщетение е заплатено за периода м. ноември 2018г.- м. август 2020г., а в периода от м. септември 2020г. до м. декември 2022г. имотът не е ползван от ответника. Твърди, че ограда между имотите е имало преди 2016г., която е била премахната в северната част на имотите след сключване на договора за депониране на отпадъци. Оградата в тази част е възстановена от ищеца през 2020г., но твърди, че в останалите три граници имотът не е бил ограден, включително и към момента. Достъпът за почистване на имота е бил възможен по асфалтов път, граничещ с процесния имот. Оспорват се твърденията, че имотът е ползван в отклонение от предназначението му и е налице виновно поведение от страна на ответника, в резултат на което имотът е в състояние, което не отговаря на екологичните стандарти и не е годен за ползване според предназначението му.

В съдебно заседание страните поддържат изложеното от тях в исковата молба, отговора и допълнителните становища. Ответникът навежда твърдения, че предишния собственик на имота също е имал разрешение да съхранява отпадъци в него; имотът е бил ползван за сепариране на отпадъци и през годините на неговата територия са разполагани различни видове отпадъци и фракции от различен характер, още преди наемането му от ответника от предишния собственик и неизвестни трети лица.

При така очертания предмет на спора, наведените във въззивната жалба оплаквания и въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото, и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно и се установява от ангажираните по делото писмени доказателства, че процесният имот ПИ *** по КК на гр.

Шумен, с площ от 29 922 кв. м. е бил апортиран в капитала на „Евро пропърти консулт“ ЕООД на 09.10.2018г. и е собственост на ищеца. До този момент имотът е бил използван от ответното дружество за складиране и сепариране на отпадъци по сключен от него договор за обществена поръчка, с който му е било възложено извършване на предварително обработване, сортиране и сепариране на отпадъци за общините Шумен, Смядово, Нови пазар, Велики Преслав и Каспичан. Договорът е бил сключен след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Предоставяне на услуги на общините Шумен, Нови пазар, Велики Преслав, Каспичан и Смядово по предварително третиране/сортиране/ на смесени битови отпадъци“, открита с решение № ЗОПЗЗ-01/05.09.2014г. и на основание чл.74, ал.1, вр. чл.41 ЗОП, във връзка с Решение № ЗОПЗЗ-05/05.01.2015г. на 4

Директора на дирекция УТКСЕ на Община Шумен. Срокът на договора е изтекъл на 11.01.2021г. След изтичане на договора, ответното дружество е сключило годишни договори с Община Хитрино, Община Каолиново и Община Венец за същата дейност. Не се спори между страните, че в периода преди 09.01.2018г., когато собствеността върху имота е придобита от ищеца върху имота са били складирани и обработвани отпадъци от служители на ответника.