Определение № 640 от 26.11.2025, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 501/2025
- Вид
- Определение № 640
- Подписан
- 26.11.2025
- В сила
- 26.11.2025
- Състав
- Евгения Георгиева Симеонова, Мира Руменова Джонева, Борис Константинов Динев
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 640 гр. Враца, 26.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Евгения Г. Симеонова
Членове:
Борис К. Динев
Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251400500501 по описа за 2025 година
Производството е по реда на 248, ал. 3 във вр. с чл. 274 ПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 3613/27.06.2025 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД чрез юрисконсулт Н. Т. срещу Определение № 504/30.05.2025 г. на Районен съд – Козлодуй по гр.д. № 1390/2024 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на дружеството за изменение на Решение № 68/31.03.2025 г. по гр.д. № 1390/2024 г. в частта за разноските като неоснователно.
Жалбоподателят твърди, че присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 639,891 лв. е прекомерно предвид характера на производството. Счита, че при определяне на разноските следва да се отчетат характера и естеството на исковите претенции, както и материалния интерес. Намира, че предприетите от името на ищеца процесуални действия не се отличават с фактическа и правна сложност. Позовава се на Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на СЕС и на понятието за „пропорционалност“ в контекста на въпроса за разноските. Подчертава, че Наредбата за размерите на адвокатската работа също следва да се прилага с оглед спецификата на всеки отделен казус и в съответствие с принципа за справедливост. Посочва и чл. 47, ал. 6 ГПК и факта, че размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА, като най-важният принцип е присъдените разноски да са в съответствие с конкретно защитимия интерес и принципа за справедливост. В този смисъл намира, че положеният от пълномощника труд, изразяващ се в подаване на искова молба и участие в едно съдебно заседание, е минимален, като намира, че възнаграждението от 639,81 лв., определено по отделно за всеки един от двата обективно съединени иска, значително надхвърля защитимия интерес по тези искове и следва да бъде определено минимален размер за един от тях.
На основание изложеното жалбоподателят моли определението на РСКозлодуй да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което разноските да бъдат определени съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. В случай, че бъде осъдено за разноски, да бъде задължен процесуалният 1 представител да посочи способ или начин, по който да му бъдат заплатени доброволно присъдените разноски. Предоставя електронен адрес.
Отговор по частната жалба не е постъпил.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок - входирана на 27.06.2025 г., но с пощенско клеймо от 24.06.2025 г., от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, като съдът намира същата за допустима, а по същество неоснователна поради следното.
След самостоятелна преценка на фактите и правото по делото въззивният състав намира, че районният съд правилно е определил отговорността за разноски.
Делото, по което са присъдени разноските, чийто размер е предмет на настоящото производство, е с предмет отрицателни установителни искове за обявяване на недействителността на договор за потребителски кредит № 5736733/01.10.2021 г. и да се признае за установено, че не се дължат начислените лихви и такси, отразени в него. Общият материален интерес по делото включва стойността на целия договор, както и сумите, които изрично са установени с диспозитив като недължими, а именно: главница от 1300 лв., договорна лихва в размер на 335,60 лв., законна лихва в размер на 199,54 лв., неустойка в размер на 545,10 лв., такса за експресно разглеждане на документи в размер на 817,80 лв., такси за извънсъдебно събиране в размер на 200 лв., присъдените по ч.гр.д. 1253/2023 г. суми – държавна такса в размер на 10,64 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 14,50 лв., както и държавна такса по изп.д. № 2064/2024 г. в размер на 67,96 лв. Общата сума на защитимия материален интерес възлиза на 3491,14 лв.
Съдът споделя изложените от жалбоподателя аргументи за пропорционалност и разумност на присъдените разноски, но не смята, че в конкретния случай тези принципи са нарушени. Рутинният характер на подобни производства не обезценява вложения адвокатски труд – професионалната намеса на адвоката предполага експертност, отговорност и многопластово съдействие, което не може да бъде сведено до минимални, символични или обидно ниски стойности. Съдът се ръководи от необходимостта да отчете актуалната финансова реалност в държавата и конституционния статус на адвокатската професия като незаменим стълб на правовата държава, чието обществено значение не следва да се подценява. Що се касае до обема на работа следва да се отбележи, че по повод посочените суми е било образувано първо заповедно производство, по което е издадена и влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по нея, с което дело адвокатът е следвало да се запознае, за да упражни успешно правна защита на клиента си.
Посоченият размер на адвокатското възнаграждение е формиран в съответствие с действащата Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, която, макар и незадължителна за съда, служи за ориентир, а присъденото възнаграждение в размер на 639,81 лв. е съобразено с материалния интерес по казуса и е минимално предвиденото за такъв тип дейност. То напълно кореспондира на характера, труда и отговорността, вложени от адвоката, и не следва да се намалява под предлог прекомерност. Първоинстанционният съд е изложил мотиви по отношение на правната и фактическа сложност на делото, като всъщност е уважил искането за прекомерност и е намалил иначе ефективно заплатеното възнаграждение в размер от 1000 лв., като е заключил, че намалено до минимален размер от 639,81 лв. възнаграждение не е прекомерно, а е справедливо.
Неправилно жалбоподателят се оплаква от това, че съдът е присъдил адвокатско възнаграждение по всеки иск отделно, доколкото това не е така. Съдът е изчислил и присъдил адвокатско възнаграждение само въз основа на приетия от 2 него общ материален интерес по делото, изхождайки от формулата по Наредбата – 400 лв. +10% за горницата над 1000 лв. Ако бе присъдил адвокатско възнаграждение по всеки иск отделно, то съдът би присъдил повече от 639,81 лв., тъй като само две минимални адвокатски възнаграждения възлизат на 800 лв.
Съдът е отчел материалния интерес по делото по най-благоприятния за жалбоподателя начин и аргументът на жалбоподателя в тази насока е неоснователен.
Що се касае до позоваването на разпоредбите за безплатната правна помощ, то те също не намират приложение в случая, защото тук е предоставена договорна правна помощ срещу платено възнаграждение в размер от 1000 лв., а не безплатна правна помощ, при която изначално възнаграждението се определя от съда, а не от страните. В този смисъл и искането да се определят разноски съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ не може да бъде уважено. Предвид фактическите обстоятелства по този казус аргументите на жалбоподателя, които се базират на Закона за правната помощ и Закона за адвокатурата, са също неоснователни.
Накрая, във връзка с искането в случай, че дружеството бъде осъдено за разноски, да бъде задължен процесуалният представител на другата страна да посочи способ или начин, по който да му бъдат заплатени доброволно присъдените разноски – съдът обръща внимание, че процесуалният представител на В. М. М. е представила още пред първоинстанционния съд данни за банкова сметка, както и електронен адрес.
Предвид всичко изложено дотук Окръжен съд – Враца намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а определението да се потвърди като правилно и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 504/30.05.2025 г., постановено от Районен съд – Козлодуй по гр.д. № 1390/2024 г.
Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 640 гр. Враца, 26.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Евгения Г. Симеонова
Членове:
Борис К. Динев
Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251400500501 по описа за 2025 година
Производството е по реда на 248, ал. 3 във вр. с чл. 274 ПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 3613/27.06.2025 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД чрез юрисконсулт Н. Т. срещу Определение № 504/30.05.2025 г. на Районен съд – Козлодуй по гр.д. № 1390/2024 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на дружеството за изменение на Решение № 68/31.03.2025 г. по гр.д. № 1390/2024 г. в частта за разноските като неоснователно.
Жалбоподателят твърди, че присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 639,891 лв. е прекомерно предвид характера на производството. Счита, че при определяне на разноските следва да се отчетат характера и естеството на исковите претенции, както и материалния интерес. Намира, че предприетите от името на ищеца процесуални действия не се отличават с фактическа и правна сложност. Позовава се на Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на СЕС и на понятието за „пропорционалност“ в контекста на въпроса за разноските. Подчертава, че Наредбата за размерите на адвокатската работа също следва да се прилага с оглед спецификата на всеки отделен казус и в съответствие с принципа за справедливост. Посочва и чл. 47, ал. 6 ГПК и факта, че размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА, като най-важният принцип е присъдените разноски да са в съответствие с конкретно защитимия интерес и принципа за справедливост. В този смисъл намира, че положеният от пълномощника труд, изразяващ се в подаване на искова молба и участие в едно съдебно заседание, е минимален, като намира, че възнаграждението от 639,81 лв., определено по отделно за всеки един от двата обективно съединени иска, значително надхвърля защитимия интерес по тези искове и следва да бъде определено минимален размер за един от тях.
На основание изложеното жалбоподателят моли определението на РСКозлодуй да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което разноските да бъдат определени съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. В случай, че бъде осъдено за разноски, да бъде задължен процесуалният 1 представител да посочи способ или начин, по който да му бъдат заплатени доброволно присъдените разноски. Предоставя електронен адрес.
Отговор по частната жалба не е постъпил.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок - входирана на 27.06.2025 г., но с пощенско клеймо от 24.06.2025 г., от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, като съдът намира същата за допустима, а по същество неоснователна поради следното.
След самостоятелна преценка на фактите и правото по делото въззивният състав намира, че районният съд правилно е определил отговорността за разноски.
Делото, по което са присъдени разноските, чийто размер е предмет на настоящото производство, е с предмет отрицателни установителни искове за обявяване на недействителността на договор за потребителски кредит № 5736733/01.10.2021 г. и да се признае за установено, че не се дължат начислените лихви и такси, отразени в него. Общият материален интерес по делото включва стойността на целия договор, както и сумите, които изрично са установени с диспозитив като недължими, а именно: главница от 1300 лв., договорна лихва в размер на 335,60 лв., законна лихва в размер на 199,54 лв., неустойка в размер на 545,10 лв., такса за експресно разглеждане на документи в размер на 817,80 лв., такси за извънсъдебно събиране в размер на 200 лв., присъдените по ч.гр.д. 1253/2023 г. суми – държавна такса в размер на 10,64 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 14,50 лв., както и държавна такса по изп.д. № 2064/2024 г. в размер на 67,96 лв. Общата сума на защитимия материален интерес възлиза на 3491,14 лв.