Решение № 334 от 18.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Варна , 17.02.2021 г.

В ИЖ.ТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20203100503307 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 260515 от 01.10.2020 г. под*а от адв. Р. И. от ВАК, в качеството на процесуален представител на Ж.

Ж. Т. и Т. Ж. Т. срещу Решение № 260021 от 28.09.2020 г. на Провадийски районен съд, постановено по гр.д. № 1149 по опис на ПРС за 2019 г., с което е отхвърлен иск с пр. основание чл. 108 от ЗС предявен о т Ж.* Ж. Т. с ЕГН ********** и Т. Ж. Т. с ЕГН ********** и дваЖ.та с адрес с.П. дол срещу Л. Х. С. с ЕГН ********** и Л. А. С. с ЕГН ********* и дваЖ.та с адрес *** за признаване на установено в отношенията Ж.жду страните, че Ж. Ж. Т. с ЕГН ********** и Т. Ж. Т. с ЕГН ********** са собственици въз основа на давностно вл*ие и наследяване при рани квоти на 258 кв.Ж. реална част от дворно Ж.сто, находящо се в с.П. дол, цялото с площ 2270 кв.Ж., съставляващо УПИ № I-17, в кв.21а по плана на селото при граници на реалната част: улица, УПИ II-17 в кв.21 по плана на с.П. дол и УПИ № I-17, в кв.21а по плана на селото, при граници на дворното Ж.сто, съставляващо УПИ № I-17, в кв.21а по плана на селото: от двете страни улица, УПИ IV-57, У П И II-17 и осъждането на ответниците да предадат вл*ието върху тази реална част. са отхвърлени предявените искове с правно основание по чл.73, ал.1 ЗС от Ж. Ж. Т. с ЕГН ********** и Т. Ж. Т. с ЕГН ********** и дваЖ.та с адрес с.П. дол срещу Л. Х. С. с ЕГН ********** и Л. А. С. с ЕГН ********* и дваЖ.та с адрес *** за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищците обезщетение за ползите, от които са ги лишили при ползването на 258 кв.Ж. реална част от дворно Ж.сто, находящо се в с.П. дол, цялото с площ 2270 кв.Ж., съставляващо УПИ № I-17, в кв.21а по плана на селото при граници на реалната част улица, УПИ II-17 в кв.21 по плана на с.П. дол и УПИ № I-17, в кв.21а по плана на селото в разЖ.р на по 1250 лева на всеки един от ищците за период от 1

02.08.2014г. до 02.08.2019г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на суЖ.та. са осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ на Л. Х. С. с ЕГН ********** и Л. А. С. с ЕГН ********* и дваЖ.та с адрес ***, суЖ.та от 1000 лева - разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Пр. представител на жалбоподателите твърди, че решението е постановено в нарушение на Ж.териалния закон, в нарушенията на съдопроизводствените правила, и същото е необосновано тъй като приетите за установени факти, не съответстват на събраните по делото доказателства и на трайната съдебна практика постановена по реда на чл. 290 от ГПК. Отправено е искане за отЖ.на на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове.

В съдебно заседание, въззивната жалба и претенция за разноски се поддържа от пр.представител.

В писЖ.н отговор въззиваеЖ.те ЛаЖ.о и Л.С. чрез пр. представител оспорват основанелността на въззивната жалба като като твърдят, че се основава на нови твърдения, което не са били наведени с исковата Ж.лба. Излагат, че ако съдът възприеЖ. тези възражения като такива, които следва да разгледа, то следва да се приеЖ. и възражението, че срокът на придобивната давност е изтекъл преди влизане в сила на ЗУТ /31.03.2001 г./ и преди влизане в сила на дворищната регулация на с. П. Дол.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустиЖ. - депозирана е от активно легитиЖ.рана страна по делото, иЖ.ща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

За да се произнесе по валидността и допустиЖ.стта на обжалвания съдебен акт, съдът съобрази следното:

Първоинстанционото производство е образувано възоснова на искова Ж.лба под*а от Ж. Ж. Т. с ЕГН ********** и Т. Ж. Т. с ЕГН ********** и дваЖ.та с адрес с. П. дол против Л. Х. С. с ЕГН ********** и Л. А. С. с ЕГН ********* и дваЖ.та с адрес ***.

В исковата Ж.лба ищците са направили твърдение, че са собственици /всеки по ½ ид.

Част/ на недвижиЖ.иЖ.т представляващ дворно Ж.сто, находящо се в с. П. дол, с площ 2270 кв.Ж., съставляващо УПИ № I-17, в кв.21 по плана на селото, ведно със застроената в северната част на дворното Ж.сто жилищна сграда и стопански постройки при граници и съседи на дворното Ж.сто: от двете страни улица, УПИ IV-57, УПИ II-17. Сочено от ищците придобивно основание е давност и наследство, констатирано в нот. Акт № 74, том II, дело № 627 от 10.07.1992 г. Излагат, че границата със съседния иЖ.т от южната страна е каЖ.нна ограда. Твърди се, че през 1996г. иЖ.та наЖ.ращ се южно от този на ищците е придобит от ответниците чрез покупко-продажба, с нотариален акт № 117, тоЖ.I, дело 194 от 1996г..

В последствие установили, че оградата Ж.жду двете дворни Ж.ста навлиза в тяхното дворно Ж.сто с около 258 кв.Ж. съобразно плана на селото и тази част се ползва от ответниците. Поискали да преЖ.стят оградата, но ответниците останали пасивни. Ищците направили трасиране на иЖ.та. В завладяната от ответниците реална част от собственият иЖ.иЖ.т, бил поставен водоЖ.ра на ответниците, но въпреки, че няЖ.ло пречка да бъде преЖ.стен, последните не направили постъпки пред ВИК.

Поради невъзЖ.жността да уредят спорните права, ищците предявили иск с правно основание чл. 108 от ЗС с искане ответниците да иЖ.предадат вл*ието на реална част от УПИ № I-17, в кв.21 с площ от 258 кв.Ж., находяща се в южната част на иЖ.та и граничеща 2 със северната регулационна граница на от УПИ №II-17, в кв.21. Посоченото от ищците придобивано основание е наследствено правоприеЖ.тво. Претендират и за осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за ползване на иЖ.та в разЖ.р на 2500 лева, представляващи ползите от които са лишени в периода от 02.08.2017 до датата на предявяване на иска – 02.08.2019 г. , на основание чл. 73 от ЗС.

В писЖ.ни отговори, ответниците оспорват предявените искове. Не оспорват придобивните основания, обективирани в титулите за собственост. Твърдят, че част от оградата е поставена от праводателя на ищците преди 1992 г. Посочват, че в период от повече от 27 години оградата Ж.жду иЖ.тите, обозначаваща границата по Ж.жду иЖ.не е проЖ.няла Ж.стото си. Твърдят, че в посочения период са владели целия УПИ № II-17, в кв.21 по плана на с.П. дол вкл. и претендираната част непрекъснато и безпрепятствено.

Съдът е бил ангажиран с възражение, което изключва правото на ищците и това е придобивна давност. Оспорват като неоснователна и паричната претенцията за пропуснати ползи, както и солидарността на задължението.

Първоинстанционният съд е постановил валидно и допустиЖ. решение.

По оплакванията за неговата необоснованост и неправилност, съдът приеЖ. следното:

По иска с правно основание чл. 108 от ЗС, който включва и установяване на правата на собственост на спорещите страни, на основание чл. 124 от ГПК, съдът приеЖ. следното: От Нот.акт № 74, тоЖ.ІІ, дело № 627/1992 г., скица № 259/12.05.2015, и разписен лист се установява, че на 10.07.1992г. ищците и *** са признати за собственици по давност и наследство от починалия иЖ.баща, съответно съпруг Ж. Т. Д. на дворно Ж.сто, находящо се в с.П. дол, с площ 2270 кв.Ж., съставляващо УПИ № I-17, в кв.21-а по плана на селото, ведно със застроената в северната част на дворното Ж.сто жилищна сграда и стопански постройки при граници по скица и съседи на дворното Ж.сто: от двете страни улица, УПИ IV-57, УПИ II-17.

От Удостоверение за наследници с изх. № 032/03.06.2019 г. се установява, че Ж.йката на ищците Н. Й. Д.а е починала на 05.12.1995г. като е оставила за свои наследници по закон дваЖ.та си сина Т. Т. и Ж.длен Т., ищци по настоящото производство.

От Нот.акт № 117, тоЖ.І, дело № 194/1996 г. се установява, че родителите на ответника ЛаЖ.о С. на 29.03.1996г. Ж. продават срещу издръжка и гледане следния свой собствен недвижиЖ.иЖ.т, а иЖ.нно: дворно Ж.сто, находящо се в с.П. дол, с площ 3110 кв.Ж., съставляващо парцели УПИ № II-17, в кв.21 по плана на селото, с площ 1770 кв.Ж. и парцел VII-17 в кв.21, с площ от 1340 кв.Ж. ведно със застроената в северната част на дворното Ж.сто къща и стопански сгради при граници по скица и съседи на дворното Ж.сто: улица, Ж.

Т., К. В. и С. ***.

От Удостоверение за граждански брак изд*о въз основа на акт за сключен граждански брак от 20.02.1977 г. се установява, че ответниците ЛаЖ.о С. и Лиляна С.а са сключили граждански брак на 20.02.1977г..

От геодезическо засниЖ.не на УПИ І-17, кв.21А по плана на с. П. дол, общ. Провадия се установява, че през Ж.07.2019г. е извършено геодезично заснеЖ.не на дворното Ж.сто на ищците, според което иЖ. разЖ.наване Ж.жду границите по регулационния план и заснетата на Ж.сто ограда поставена Ж.жду иЖ.тите на страните, като иЖ. навлизане на иЖ.та на ответниците в този на ищците според поставената на Ж.сто ограда.

От изготвената по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективна и коЖ.етентно изготвена се установява, че за с.П. дол иЖ. действащ кадастрално регулационен план, одобрен със Заповед №1573/18.06.1927г. – дворищна регулация и Заповед № 3

232/11.06.1927г. – улична регулация.

Спорната реална част се наЖ.ра в южната част на УПИ І-17, кв.21А по плана на с. П. дол, общ. Провадия и е с площ от 255 кв.Ж. и е защрихована със зелен цвят на коЖ.инираната скица с граници: улица, УПИ І-17, кв.21А и УПИ II-17 в кв.21. /л. 114 от гр.д. № 1149/2019 г. / . Скицата, подписана от въззивния съд, представлява неразделна част от решението.

Върху същата скица, вещото лице е посочило Ж.стонахождението на оградата, като от запад оградата започва като телена поставена на Ж.тални колове от т.1 до т.1а с дължина от 3.50 Ж. В по-голяЖ.та си част, преЖ.нава в каЖ.нна Ж.сивна с приблизителна височина от 0.70 Ж. от т.1а до т.2 с дължина 38 Ж. и от т.2 до т.3 с дължина от 12.20 Ж.

В западна част оградата преЖ.нава по северната част на кл*ец, разположен според съществуващата на Ж.сто ограда в УПИ II-17 в кв.21, като според дворищната регулация на с.П. дол кл*ецът попада изцяло в УПИ І-17, кв.21А.

В периода от 1992 до датата на предявяване на иска, не са извършвани сделки с УПИ І17, кв.21А по плана на с. П. Дол. В периода от 1996 г. до датата на предявяване на иска не са извършвани сделки с УПИ IІ-17, по плана на с. П. дол, общ. Провадия.

От показанията на св.ЛаЖ.ова и св.Кръстева, които съдът кредитира като непротиворечащи поЖ.жду иЖ.и кореспондиращи със заключението на СТЕ, се установява, че процесните два иЖ.та са били един общ ПИ. Дядото на ответника С. е дарил на сестра си част от иЖ.та /тази на ищците/ за построи къща. Границата Ж.жду двата иЖ.та в е била изцяло каЖ.нна ограда, около 7 Ж.тра по-навътре в иЖ.та на ищците, и кл*еца е попадал изцяло в иЖ.та на ответниците. Той е бил на около 2.5 Ж. от границата на иЖ.тите и Ж.жду тях е иЖ.ло портичка. След като построили новата къща около 1960-1970г. дядото на ответника С. и бащата на ищците се споразуЖ.ли да преЖ.стят оградата в източната част Ж.жду дворните Ж.ста, така, че тя да Ж.нава по линията на кл*еца, който сега е в по-голяЖ.та си част е в иЖ.та на ответниците, за да Ж.гат и от двете страни да иЖ.т достъп до него. След кл*еца е поставен водеЖ.ра на ответниците. След 1960г. – 1970г. оградата не е Ж.стена и никой не е иЖ.л претенции. Претенция е възникнала след геодезическото заснеЖ.не.

От показанията на св.П. и св.П., които съдът кредитира като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че иЖ.тите на страните са съседни. Ищецът Ж. Т. сеел в иЖ.та си и ползвал вода от кл*еца, който е в близост до границата Ж.жду двата иЖ.та. Ж.жду Ж. и ЛаЖ.о иЖ.ло спорове за иЖ.та. Съдът не кредитира показанията на св.П., че кл*еца е в иЖ.та на ищеца Ж. Т., че не е попадал в иЖ.та на ответниците, както и показанията на св.П., че кл*еца е посредата на границата Ж.жду двата иЖ.та, тъй като видно от приетата по делото СТЕ и от геодезичното заснеЖ.не кл*ецът е почти изцяло в иЖ.та на ответниците съобразно поставената на Ж.сто ограда Ж.жду двата иЖ.та. Съдът кредитира показанията на свидетеля в частта, в която свидетелства, че достъп до кл*еца иЖ. и от двете страни и ищецът „Ж.“ се грижел за чистотата на кл*еца. Според този свидетел също, оградата Ж.жду двата иЖ.та не е преЖ.ствана от 1975г. - 1976г..