Определение № 44125 от 10.12.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44125 гр. София, 10.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. С. като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. С. Гражданско дело № 20231110136353 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 140 ГПК.

Предявен е иск от Л. Б. Р., ЕГН: **********, адрес: ****************, срещу ******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50,00 лв. – частично от сумата в общ размер на 1472,00 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № 201812101051330059, сключен между страните на 10.12.2018 г., ведно със законната лихва от 29.06.2023 г., до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 10.12.2018 г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит № 201812101051330059, по силата на който му бил отпуснат заем в размер на 1000,00 лв., при фиксиран ГЛП от 41,05 % и ГРП от 49,72 %, като общият размер на сумата, която трябвало да върне бил 1236,00 лв.

В чл. 4, ал. 3 от договора било уговорено, че в срок до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, като гаранцията следвало да бъде за сумата от 1236,00 лв. със срок на валидност до 12.12.2019 г. Сочи, че в чл. 6, ал. 1 от процесния договор било посочено, че в случай, че кредитополучателят не предостави на кредитора гаранцията по чл. 4, ал.

3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия, той дължи на дружеството неустойска в размер на 1080,00 лв. Неустойката се изчислявала на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3 от договора и се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план. Сочи, че погасил изцяло сумата по договора, а именно 2472,00 лв. Излага подробни съображения за нищожност на процесния договор за потребителски кредит:

1

- на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26,ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на закона;

- на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената в закона форма.

В случая не била предоставена изискуемата преддоговорна информация, не било постигнато валидно съгласие за сключване и изпълнението на договора, както и за условията, при които може да се откаже от договора. Счита, че разменените съобщения не отговарят на изискванията на ЗЕДЕУУ;

- не били налице съществени елементи от съдържанието на договора, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включвително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихви съгласно чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК, размер на лихвения процент на ден, както и ГПР по кредита;

- не били посочени данните, послужили за изчисляване на ГПР;

- бил посочен грешен размер на ГПР, а действителният размер бил 131,60% и бил над допустимия максимален размер на ГПР, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което било самостоятелно основание за нищожност на договора. Неправилно в размера на ГПР не били включени разходите за заплащане на неустойката по чл. 6, ал. 1, която по своята същност представлявала сигурна печалба за кредитора;

- посочването в договора на ГПР, който не е реално прилаганият в отнопшенията между страните представлявала „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП;

- клаузата, с която в процесния договор за заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка в размер на 1080,00 лв. в случай, че в предвидения в договора срок не предостави гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от договора, била в пряко противоречие с предследваната от Директива 2008/48/ЕО цел. В тази връзка сочи, че съгласно чл. 16 ЗПК кредиторът следвало да направи проверка на кредитоспособността на потребителя преди сключването на договора, респ. да прецени дали да отпусне кредита и при какви условия. Въпреки това на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение едва скед като кредитът е отпуснат, като ако не стори това, дългът му нараствал, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала;

- неустойката накърнявала добрите нрави, като излизала извън присъщите функции и целяла постигане на неоснователно обогатяване;

- било налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът имал право само на лихва за забава върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а с въпросната неустоечна клауза се предвиждало едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди;

2

- неустоечната клауза била неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2 ЗЗП, същата не била индивидуално уговорена;

- договорът бил нищожен и защото клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

- била налице и разлика между посочената в договора сума, подлежаща на връщане, и тази, която реално е върнал на ответното дружество.

- била налице унищожаемост на процесния договор с оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия.

Евентуално твърди, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респ. на основание чл. 146 ЗЗП поради неравноправност на отделните клаузи. Искането към съда е да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Неткредит“ ООД оспорва предявения иск по подробни съображения. Не оспорва, че страните са сключили процесния договор за потребителски кредит при фиксиран лихвен процент 41,05% и ГПР 49,72%. Оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че на ищеца е била начислена неустойка в размер на 1080,00 лв. Твърди, че процения договор е сключен от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР, като същият бил подписан от кредитополучателя ведно с общите условия към него с електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на ЕП и Съвета от 23.07.2014 г. Екземпляр от договора бил изпратен на кредитополучателя на посочената от него електронна поща в процеса на кандидатстване. Счита, че процесният договор е валиден и излага подробни съображения, че при сключването на процесния договор са спазени законовите изисквания, както и че същият не страда от твърдените в исковата молба пороци, водещи до неговата нищожност или унищожаемост. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:

Ищецът следва да докаже: извършено плащане на исковата сума в полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.

В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже следното: наличие на основание за получаване на платените от ищеца суми – валиден договор за потребителски кредит, сключен между страните, в т.ч. валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане, както и че същите клаузи са индивидуално уговорени, за което не сочи доказателства.

Приложените към исковата молба и нейния отговор доказателства следва да бъдат приети като относими към предмета на спора.

3

Искането на ищеца по чл. 192 ГПК за задължаване на трето неучастващо по делото лице – ********, да представи официална справка за извършени плащания от ищеца към ответника за периода от 10.12.2018 г. до настоящия момент, съдът намира за допустимо и относимо, поради което следва да бъде уважено.

Исканията на страните за допускане съответно на съдебно-счетоводна и съдебна компютърно-техническа експертиза са основателни с оглед необходимостта от специални знания за изясняване на относими за спора факти и обстоятелства.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължено ответното дружество да представи в оригинал сочените документи следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо на този етап от развитието на производството.

Неоснователно е и искането на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължено ответното дружество да представи справка от счетоводството си за всички плащания, извършени от ищеца по процесния договор. Достатъчно е наличните при ответника доументи да бъдат изследвани от вещото лице при изготвянето на съдебносчетоводната експертиза без тяхното приемане по делото.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА ОСЗ на 08.01.2023 г. от 10,00 ч, за когато да се призоват страните и вещите лица с връчване на препис от настоящия акт, а на ищеца - и препис от отговора на ответника.

ПРИЕМА доказателствата към исковата молба и нейния отговор.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещо лице Л. С., който след като се запознае с материалите по делото и цялата находяща се при ответното дружество документация по договор за потребителски кредит № 201812101051330059 от 10.12.2018 г., да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата от 300 лв., вносим от ищеца в 1-седмичен срок от съобщението.

УКАЗВА на ответника, че следва да съдейства на вещото лице за изготвяне на заключението, като му предостави достъп до счетоводството си и предостави всички поискани от вещото лице документи, като в противен случай съдът може да приеме за доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати доказателства.

ДОПУСКА съдебна компютърно-техническа експертиза, изпълнима от вещо лице И. Г., тел.: *********, който след запознаване с материалите по делото и цялата 4 находяща се при ответното дружество документация по договор за потребителски кредит № 201812101051330059 от 10.12.2018 г., да отговори на поставения в отговора на исковата молба въпрос, както и на служебно поставения от съда въпрос – с какъв шрифт, стил и размер са изписани договорът и общите условия към него.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата от 300 лв., вносим от ответника в 1-седмичен срок от съобщението.

УКАЗВА на страните, че непредставянето на доказателства за внесен депозит в срок влече отмяна на акта в частта относно допускане на експертизата.

ЗАДЪЛЖАВА ******** в 1-седмичен срок от съобщението да представи справка за извършените плащания от Л. Б. Р., ЕГН: **********, към ******,за периода от 10.12.2018 г. до 29.06.2023 г. по договор за потребителски кредит № 201812101051330059 от 10.12.2018 г., както и основанията за всяко от плащанията.

Неизпълнението на указанията в срок влече налагане на глоба на основание чл.

91, ал. 1 вр. чл. 87 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните (в случая на ищеца).

УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, какъвто е и процесният договор. При констатирано наличие на такава/такива клауза/и, съдът ще се произнесе по неравноправния й/им характер с крайния съдебен акт, освен ако потребителят – ответник се противопостави изрично на това.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.

УКАЗВА на съдебния секретар в деня на всяко ОСЗ по делото да изготвя справки дали са живи всички страни - физически лица по делото.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5