Решение № 347 от 11.03.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Плевен, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Гр. Николова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело № 20214430104768 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. Р. С. с ЕГН **********, адрес: гр.П., *** , чрез ***. В.Н. – ***, съдебен адрес: ***, ***, телефон ***, адрес: ***, против „***“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** и ***. Твърди се, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ***/***г., по силата на който ответникът отпуснал заем в размер на 1550 лв. на ищеца, срещу задължение С. Р. С. да върне сумата на 12 равни погасителни вноски, всяка в размер 356,50 лв., при уговорен годишен процент на разходите 49,11 %.

Твърди се, че общият размер на сумата, която следвало да върне ищецът възлизал на сумата 1906,50 лв. Посочва се още в исковата молба, че изпълнението на задълженото от страна на ищеца било обезпечено с договор с „***“, като ищецът се задължил да заплати сума в размер на 1193,50 лв.

Твърди се, че С. Р. С. е изплатил сума в размер на 3100 лв. Твърди се, че договорът бил сключен от разстояние, като договорът, предоговорната информация и останалите приложения към споразумението били изпратени от дружеството и получени на имейла на ищеца ***. Посочва се, че договорът 1 за потребителски кредит е подписан от С. чрез използването смс, на телефон ***, който само ищецът използва, като СМС съобщението се приравнява на на обикновен електронен подпис по смисъла на Директива 1999/93/ЕО. Сочи се в исковата молба, че договорът е нищожен поради неспазване на предвидената форма по чл. 10, ал.1 ЗПК, поради обстоятелството, че на потребителя не е предоставена изискуемата преддоговорна информация; дружеството не е получил съгласието на потребителя за сключване и изпълнението на договорите, както и условията, при които последният може да се откаже от тях; електронните съобщения между страните не са отговаряли на ЗЕДЕУУ; договорите не са написани на ясен и разбираем език, с еднакъв шрифт на основните договори и приложенията. Твърди се, че договорът е нищожен и поради противоречие със чл.11, ал.1 т.7,т.10 т.11 и т.

20 ЗПК, както и на основание чл.29, ал.1 пр.1 ЗЗД поради нарушение на закона чл.26, ал.1 ЗЗД - противоречие с добрите нрави респ. поради неравноправност на отделни негови клаузи. Алтернативно се сочи, че договорът е унищожаем на основание чл.29, ал.1 ЗЗД, чл. 33, ал.1 ЗЗД като сключен поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди „***“ ЕООД да заплати на С. Р. С. сумата от 25 лв., частичен иск от сумата в размер на 1550 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба (21.07.2021г.) до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените деловодни разноски.

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В законовия месечен срок е депозиран отговор от ответника, в който се оспорва допустимостта и основателността на исковете.

В съдебно заседание ищецът, уведомен по реда на чл.56, ал.2 ГПК, се явява лично и с пълномощник ***. Г. Ч.. Страната и процесуалният й представител молят съда да уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани, както и да присъдят в тежест на ответника направените от ищеца деловодни разноски, за което представят списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, уведомен по реда на чл.56, ал.2 ГПК, се представлява от пълномощник *** Г.Г., която моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

С определение от 28.01.2022г. съдът е допуснал и приел изменение в размер 2 на иска за сумата от 1550 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, а именно сбор от сумата от 356,50 лв. недължимо платена договорна лихва и сумата от 119350 лв.- недължимо платено възнаграждение за договор за поръчителство.

Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е по делото, че на ***г. между страните бил сключен от разстояние договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ответникът отпуснал заем в размер на 1550 лв. на ищеца, срещу задължение С. Р. С. да върне сумата на 12 вноски, при уговорен годишен процент на разходите 49,11 %, годишен лихвен процент в размер на 23 % и уговорен размер на лихвата в размер на 356,50 лв. Първата вноска следвало да бъде престирана на дата 26.11.2017г., а общата сума , която длъжникът следвало да върне на кредитора възлизала на сума в размер на 1906,50 лв. Кредитът бил обезпечен с поръчителство предоставено от „***“.

Не се спори между страните, че ищецът получил сумата от 1550 лв. по договора, както и че е заплатил на ответника сума в размер на 3100 лв.

Спори се между странитe действителен ли е договора между тях, дължи ли ответника сумата от 25лв., на какво основание.

За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени доказателства.

Установява се от справка от „***“ АД, че в периода от ***г. до 31.12.2021г. ищецът е превеждал различни суми на ответното дружество, без посочване на основание за плащане и договор на потребителски кредит срещу тях.

По делото е назначена и съдебно счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице по нея, С. Р. С. е изплатил на „***“ ЕООД сумата от 3100 лв., от които сумата от 356,50 лв.- лихви, сумата от 1550 лв.главница, и сумата от 1193,50 лв. за допълнително избрана услуга. Вещото лице е категорично, че при параметри на договора по погасителен план с включено допълнителното възнаграждение за поръчителство действителният годишен процент на разходите възлиза на 152,10%.

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-компютърна експертиза, размерът на шрифта, използван в договора за кредит №***, както и погасителния план, е 12 pt, а типът Helvetika, а размерът на шрифта , използван за изготвянето на Общите условия , също е 12pt, но шрифт Times 3

New Roman.

Съдът кредитира изцяло с доверие и приема заключенията на двете на вещи лица като обективни, безпристрастни и компетентно изготвени, поради съответствието им с писмените доказателства по делото: заверено копие на договор №***/***г., Общи условия, уреждащи отношенията между „***“ ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяни от дружеството потребителски кредити и Тарифа към ОУ; заверено копие от електронно досие във „***“ ЕООД , справка от „***“ АД.

Като съобрази приобщените по делото доказателства по отделно и в съвкупност, съдът приема следното от правна страна:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 1550 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, а именно сбор от сумата от 356,50 лв.

(недължимо платена договорна възнаградителна лихва ) и сумата от 119350 лв.(недължимо платено възнаграждение за договор за поръчителство), поради липса на правно основание- нищожност/унищожаемост на договора или клаузи от него, както и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забавено изпълнение върху главницата в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Предявеният иск с правно основание чл.55 ЗЗД черпи правното си основание в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 пр.1 от ЗЗД и като такъв е допустим, тъй като за ищецът е налице правен интерес от търсената с него защита при така изложените в исковата молба твърдения.

Разгледан по същество искът по чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД е основателен.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД касае хипотеза, при която подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. На първо място, съдът приема за състоятелно изложеното от ищеца, че договора противоречи на закона, поради което е нищожен.

Ответникът твърди, че договорът е сключен по електронен път. Легалната дефиниция на понятието "договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние" се съдържа в чл. 6 от ЗПФУР , според който: това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на 4 договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние в закона е предявено изискване към доставчика на финансови услуги от разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в чл.8- -10 от ЗПФУР информация. В глава ІV от последния са уредени и правата на потребителя да се откаже или да прекрати договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като съгласно чл.18, ал.1 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже изпълнението на задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазването на срока за отказ на потребителя от сключения договор съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗПУФР; получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора, а при необходимост и за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, а според ал. 2 на цитираната норма за доказване предоставянето на предоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага чл.293 ТЗ, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис.

Вън от горното, тъй като договорът за заем за потребление е реален договор – фактическият състав на сключването му завършва с предаването на парите или вещите, то в тежест на ответника в настоящото производство е да установи и факта на предаването на определената в договора парична сума на ответника.

За доказване на възникналата между страните облигационно -правна връзка от страна на ответника по делото са представени договор № ***/***г., в който за заемополучател е отбелязано „***“. Тази цифрова идентификация не установява идентичност и съответствие със С. Р. С., въпреки съдържащите се в договора лични данни на ищеца -име, ЕГН, номер на лична карта, постоянен адрес. Представеният договор не носи подпис на ответника. Доколкото процесният договор се твърди да е сключен от разстояние и изявленията на страните са разменени чрез средства за комуникация от разстояние, то в тежест на ответника е да докаже, че същите са записани на технически носител, позволяващ възпроизвеждането им. Тогава макар и неподписани, тези електронни документи ще съставляват доказателства по смисъла на 5 чл.84, ал.1 ГПК. В конкретния случай по делото не се доказа от ответника наличието на електронни изявления от страна на ищеца, поради което и с оглед оспорването на действителността на договора, то представените „документи“ - договор, общи условия и погасителен план, не са достатъчни, за да се приеме възникването на облигационна връзка между страните.

Следва обаче да се отбележи, че самият ищец е представил договора за кредит, от което е видно, че е наясно със съдържанието му и предвидените в него клаузи, признава, че е получил заемната сума по договора.

От тук неоснователен е довода на ищеца, че не е спазена формата на договора за заем, доколкото същият не е подписан от нея.Съдът не споделя това виждане, доколкото договорът за кредит не е формален, той е реален и се счита, сключен с предаване на заемната сума. Липсата на подпис на договора не го опорочава.

Ето защо като съобрази изявлението на ищеца и признанието, че е получил сумата от 1550 лв., включително е започнал престиране в изпълнение на задълженията си именно по договор №***/***г., съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение.

Разпечатката съдържа 35 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/619a4b06-06d6-4ddd-8287-c3517e8ff502