Определение № 25463 от 14.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25463 гр. С., 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20261110103314 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от В.

Н. В. срещу Т. У. – С., както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 1630,41 евро, представляваща разликата между дължимото и изплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.01.2025 г. до 29.03.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2026 г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 3260,82 евро, представляваща разликата между дължимото и изплатеното обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2026 г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от сумата от 1956,24 евро, представляваща разликата между дължимото и изплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер 72 дни (12 дни за 2023 г., 48 дни за 2024 г., 12 дни за 2025 г.), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2026 г., до окончателното плащане.

Ищецът В. Н. В. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника Т. У. – С., в рамките на което заемал академичната длъжност „Доцент, висше училище“, като същото било прекратено на 29.03.2025 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Излага, че при прекратяването ответникът му изплатил обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 72 дни неизползван платен годишен отпуск. Обезщетенията били изчислени на база брутно трудово възнаграждение от 5378,59 лв., формирано от основно месечно възнаграждение от 3319,00 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (49.400 %) от 1639,59 лв. и допълнително 1 възнаграждение за научна степен „доктор“ от 420,00 лв. Впоследствие, около месец май 2025 г., със Заповед на Ректора № 1386/30.04.2025 г. и изменение на действащия Колективен трудов договор (КТД), индивидуалните основни месечни работни заплати на академичния състав в университета били увеличени със задна дата – от 01.01.2025 г. Новото основно месечно възнаграждение за длъжност „Доцент, висше училище“ станало 3651,00 лв., а допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (при клас 50,70 %) – 1851,06 лв. Така новото брутно месечно възнаграждение на ищеца възлизало на 5922,06 лв., което представлявало месечна разлика от 543,47 лв. спрямо предходното. Посочва, че това ретроактивно увеличение на трудовото възнаграждение обхващало и периода от 01.01.2025 г. до 29.03.2025 г., през който бил в трудово правоотношение с ответника. Увеличението засягало и базата, от която се изчисляват дължимите обезщетения по чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 КТ. Въпреки ретроактивното увеличение, ответникът не извършил преизчисляване и не доплатил разликата в трудовото възнаграждение за периода 01.01.2025 г. – 29.03.2025 г., както и произтичащите от новия, по-висок размер на брутното трудово възнаграждение, разлики в обезщетенията при пенсиониране и за неизползван отпуск. Счита, че ретроактивното действие на увеличението на заплатите означава, че за периода от 01.01.2025 г. дължимото брутно трудово възнаграждение е в по-висок размер, който следва да послужи като база за коректно изчисляване на всички дължими обезщетения. Поддържа, че увеличението на възнаграждението се дължи на всички лица, работили през периода, независимо от последващото прекратяване на правоотношението.

Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Т. У. – С., с който исковете се оспорват по основание и размер.

Ответникът признава, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал академичната длъжност „Доцент, висше училище“, както и че същото е прекратено на 29.03.2025 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – поради придобиване от ищеца на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Излага, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ месеца на прекратяването – февруари 2025 г., било в общ размер 5421,73 лв., от които основна заплата – 3319 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 1 682,73 лв., допълнително възнаграждение за научна и образователно степен „доктор“ – 420 лв. С оглед прекратяване на трудовото правоотношение, на ищеца били начислени и платени (след удръжка на данък) следните обезщетения: на основание чл. 222, ал. 3 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение след като служителят е придобил право на пенсия – в размер на 38 128,38 лв.; на основание чл. 224, ал. 1 КТ, за неизползван платен годишен отпуск – в размер на 19 518,23 лв. Обезщетенията били платени на 25.04.2025 г., в съответствие с установения в чл. 228, ал. 3 КТ срок. Излага, че със Заповед № 1386 от 30.04.2025 г. на ректора на ТУ - С., в изпълнение на решение на Академичния съвет на ТУ - С. по Протокол № 5 от 30.04.2025 г., считано от 01.01.2025 г. се увеличила с 10 % основната месечна работна 2 заплата на лицата в трудови правоотношения към 01.05.2025 г. с ТУ - С..

Посочва, че за периода 01.11.2024 г. до настоящата дата в ТУ - С. се прилагал колективен трудов договор, сключен на 30.10.2025 г., в който началната ОМРЗ за доцент била договорена на 3 319 лв. През 2025 г. в страната нямало действащ национален (отраслов) колективен трудов договор, който да урежда заплащането в сектор „висше образование“. Поддържа, че на основание чл. 32, ал. 1, т. 3 от Закона за висшето образование, във вр. с § 1, т. 1 ДР на КТ, функциите на работодателя по трудовите правоотношения във висшите училища се изпълнявали от ректора. От името на работодателя ректорът договарял условията на трудовия договор, включително на трудовото възнаграждение като негов задължителен елемент. Поддържа, че според КТ, увеличение на възнаграждението може да се извърши чрез писмено съгласие между страните по договора, на основание чл. 119, ал. 1 КТ или едностранно от работодателя, на основание чл. 118, ал. 3 КТ. Счита, че при едностранно увеличение на възнаграждението работодателят може да бъде обвързан от задължение за увеличение на възнаграждението, произтичащо от нормативен акт, действащ колективен трудов договор или вътрешен акт в предприятието или да го извърши по своя независима преценка. Излага, че в случая увеличението е извършено едностранно от работодателя със Заповед № 1386/30.04.2025 г. във връзка с решение на Академичния съвет от 30.04.2025 г.

Поддържа, че доколкото нямало задължение за увеличение, наложено с нормативен акт или с КТД, единствено в правомощията на ректора било да определи условията за неговото извършване и кръга на неговите адресати. В Заповед № 1386/30.04.2025 г. изрично било посочено, че увеличението на OMP3 се отнася за лица в трудови правоотношения с ТУ - С. към 01.05.2025 г., към която дата ищецът не бил в трудови правоотношения с ТУ-С., поради което ретроактивното действие на заповедта не следвало да се прилага спрямо него. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. У. – С. е предявил насрещен осъдителен иск срещу ищеца В. Н. В., инкорпориран в отговора на исковата молба, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2862,41 евро, представляваща недължимо платено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещния иск – 25.03.2026 г., до окончателното изплащане.

Ищецът по насрещния иск Т. У. – С. излага, че при изготвяне на отговора на исковата молба било установено, че ТУ - С. е платил на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 38 128,38 лв. Поддържа, че дължимото обезщетение, съгласно чл. 228, ал. 1 КТ, се определяло от брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването – м. февруари 2025 г., което било в размер на 5 421,73 лв., а шесткратният му размер – 32 530,38 лв.

Разликата от 5 598,38 лева между дължимото и платеното обезщетение било резултат на счетоводна грешка и се явявало недължимо платено при начална липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Ответникът по насрещния иск знаел, че платеното обезщетение е в по-голям размер от дължимото, което го правело недобросъвестен получател на превишението.

Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

3

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от ответника по насрещния иск В. Н. В., с който иска се оспорва по основание и размер. Поддържа, че ищецът по насрещния иск не само не е надплатил суми, а напротив – не е изплатил в пълен размер дължимите възнаграждения и обезщетения. Излага, че твърдението за надплащане се основава на изчисление, което игнорира ретроактивното увеличение на основните месечни работни заплати с 10%, считано от 01.01.2025 г. Поддържа, че когато на акт на работодателя е придадено обратно действие, той обхваща всички лица, които са били в трудово правоотношение към началната дата на ретроактивността, независимо дали към момента на издаване на акта договорът им е прекратен.

Счита, че изключването на пенсионираните служители представлява пряка дискриминация. Излага, че разпоредбата на чл. 21 НСОРЗ задължава работодателя да преизчисли и доплати обезщетенията, когато основната заплата за базовия месец е увеличена ретроактивно. Поддържа, че дори без да се отчита увеличението, насрещният иск е неоснователен. Излага, че съгласно чл. 48, т. 1 от действащия в ТУ - С. Колективен трудов договор, като хабилитиран преподавател с над 20 години стаж, има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 8 брутни трудови възнаграждения, а не на 6, както твърди ищецът по насрещния иск. Поради изложеното, счита че не е налице „надплащане“, а ТУ - С. дължи допълнителни суми, предмет на първоначалния иск. Позовава се на чл. 271, ал. 1 КТ и заявява, че е получил сумата добросъвестно, което изключва задължението за връщане. Поддържа, че добросъвестността е субективно състояние – достатъчно е работникът да е имал съзнанието, че има право да получи сумата, като причините за това убеждение, включително доверие в счетоводството на работодателя, са ирелевантни. Счита, че дори да е налице грешка от страна на счетоводството на ТУ – С., това не води автоматично до недобросъвестност от страна на служителя. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

По доказателствената тежест:

П о иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че за процесния период страните са били в трудово правоотношение, по силата на което е престирал съобразно уговореното, както и размера на уговореното брутно трудово възнаграждение, в това число, че е налице основание за увеличаване на трудовото възнаграждение въз основа на Заповед на Ректора № 1386/30.04.2025 г. и изменение на действащия Колективен трудов договор, респективно – че възнаграждението, определено въз основа на посочените, е в по-висок размер от платения.

В тежест на ответника е да докаже възраженията за недължимост на претендираната от ищеца сума, респективно – положителния факт на погасяване на дълга.

П о иска по чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение същият е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и размера на следващото се брутното трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение, в това число и че 4 спрямо ищеца са се прилагали Заповед на Ректора № 1386/30.04.2025 г. и изменения Колективен трудов договор към посочения момент и че въз основа на посочените, брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец по смисъла на чл. 228, ал. 1 КТ, респективно – обезщетението, определено въз основа на него, е в по-висок размер от платения.