Определение № 382 от 02.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. Велико Търново, 02.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И. като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И. Въззивно частно гражданско дело № 20254000500293 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл. 248 ГПК.

С определение № 1436/31.12.2024 г. по гр.д. № 764/2021 г. по описа на Окръжен съд - Русе е допълнено постановеното по същото дело определение № 588/30.06.2023 г., в частта за разноските, като е осъдено ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“ да заплати на „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и е оставено без уважение искането на дружеството за присъждане на разноски над сумата от 300 левадо размера от 40 000 лева.

Срещу горепосоченото определение, в отхвърлителната му част, е подадена частна жалба от „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД. Частният жалбоподател твърди, че първоинстанционният съд неправилно намалил договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител, без да е направено от ищеца възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.

Изложени са пространствени доводи за фактическа и правна сложност на делото. Искането до въззивния съд е за отмяна на определението в обжалваната част и за присъждане на допълнително възнаграждение за адвокат до размера от 40 000 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната 1 страна – ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, и е редовна, и процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид становищата на страните, материалите по делото и като извърши проверка на обжалваното определение съгласно разрешенията, дадени в ТР № 6/15.01.2019 год. по тълк.д. № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Производството по гр.д. № 764 / 2021 г. по описа на Окръжен съд – Русе е било образувано по подадена от ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“ против „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, Д. А. М. и Р. С. П., искова молба, с която са предявени искове за солидарно заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие настъпило на 10.12.2016 г. железопътно произшествие и за заплащане на мораторна лихва върху него, с обща цена на исковете 1 179 651,98 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, с който е направил отвод за арбитражна клауза и искане за присъждане на разноски, като към отговора е приложено пълномощно от 14.06.2023г. за упълномощаване на адв. П. И., С. И. и С. Ц., с правата - заедно и поотделно, да представляват дружеството по гр.д. № 764 / 2021 г. по описа на Окръжен съд – Русе.

На 22.06.2023г. на адв. П. И., като пълномощник на „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, е предоставен електронен достъп до делото в ЕПЕП.

С определение № 588/30.06.2023 г. по гр.д. № 764 / 2021 г. по описа на Окръжен съд – Русе, по отвода по чл. 8, ал. 1 ЗМТА, във връзка с чл. 19 ГПК на „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, производството по делото е било прекратено, поради неподведомственост на спора. Това определение е отменено частично с определение № 651/20.11.2023 г. по в.ч.гр.д. № 478 / 2023 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново по отношение на двамата ответника Д. М. и Р. П. и е потвърдено в прекратителната част относно ответника „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД. Определението на въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване с определение № 4935/31.10.2024 г. по ч.к.гр.д. № 681 / 2024 г. по описа на ВКС.

2

С молба от 11.07.2023 г. „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД е направило искане за допълване по реда на чл. 248 ГПК на определение № 588/30.06.2023 г. по гр.д. № 764 / 2021 г. по описа на Окръжен съд – Русе, като в негова полза бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 40 000 лева, на основание чл. 78, ал.4 ГПК. Към тази молба са приложени договор за правна защита и съдействие с адв. С. И. и пълномощно на същия адвокат и на адв. П. И. от 15.06.2023г., извлечение от банкова сметка, удостоверяващо заплатено на 05.07.2023г. адвокатско възнаграждение в размер на 40 000 лева и списък на разноските по чл.80 ГПК. Видно от резолюцията, поставена върху молбата от съдия – докладчика по делото, същият е разпоредил да му се докладва след влизане в сила на определението за прекратяване на делото.

С нова молба от 06.11.2024г. „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД е поискало от ОС – Русе произнасяне по молбата му от 11.07.2023г. по чл. 248 ГПК, предвид това, че определението, с което е било прекратено производството по отношение на този ответник, е влязло в законна сила.

Препис от горепосочените молби са връчени на ищеца ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“, гр. София, на 05.12.2024г., който не е подал отговор в срока по чл. 248, ал.2 ГПК.

С обжалваното в настоящото производство определение ОС – Русе е уважил частично искането на „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД по чл. 248 ГПК.

Приел е, че на основание чл.78, ал.4 ГПК, на дружеството се дължат разноски за процесуално представителство, поискани още с отговора на исковата молба. Позовавайки се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 и извършвайки преценка на осъществената от упълномощения адвокат работа, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че претендираното възнаграждение за адвокат в размер на 40 000 лева се явява прекомерно и го е намалил на 300 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира:

Отговорността за разноски се определя съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

В хипотеза на прекратяване на делото по възражение по чл. 8, ал. 1 ЗМТА, във връзка с чл. 19 ГПК /какъвто е настоящият случай/, в полза на ответника се дължат разноски за адвокат, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, стига 3 да са налице останалите, предвидени за това, предпоставки – своевременно заявено искане за присъждане на такива с представяне на доказателства, че са реално направени /определение № 105 от 11.02.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 975/2012 г., II т. о./.

Последователно приемано в съдебната практика на ВКС е, че в хипотезата на чл. 78, ал.4 ГПК разходите следва да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. Въпросът за доказването на направата им е фактически, като съдът трябва да се увери, че те действително са направени от ответника преди прекратяването на производството и че са във връзка със защитата му по делото /определение № 289 от 12.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 255/2011 г., IV г. о., определение № 500 от 05.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 282/2012 г., IV г. о., определение № 4391 от 19.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3953/2022 г., II г. о. и др./.

В определение № 66 от 7.04.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 49/2017 г., I г. о., изрично е прието, че отговорността за разноски на ищеца по чл. 78, ал.4 ГПК може да бъде ангажирана, само и единствено, ако плащането на адвокатското възнаграждение е извършено до постановяване на определението за прекратяване на делото. Това следва от тълкуването на чл.

81 ГПК, която разпоредба задължава съда да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.

В случая, видно от подробно и хронологично възпроизведената фактическа обстановка по - горе, заплащането на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на дружеството – жалбоподател в размер на 40 000 лева е извършено на 05.07.2023 г., т.е. след датата на постановяване на определението за прекратяване на делото /30.06.2023г./, като договорът за правна защита и съдействие, с който е уговорено адвокатското възнаграждение и доказателствата за неговото плащане са представени с молбата по чл. 248 ГПК, на 11.07.2023г.. Към датата на прекратителното определение процесуалният представител на ответника е имал и достъп до електронното дело в ЕПЕП и съответно още тогава е имал възможност да го узнае, който момент предхожда заплащането на възнаграждението за процесуално представителство.

Следователно не са налице предпоставките на чл. 78, ал.4 ГПК за 4 присъждане в полза на ответника „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД на разноски за адвокат.

Предвид гореизложеното, първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК, в обжалваната отхвърлителна част, следва да бъде потвърдено като краен резултат, независимо от несъгласието на въззивния съд с изложените в същото мотиви. В тази връзка основателен се явява довода на частния жалбоподател, че договорено и заплатено адвокатско възнаграждение може да бъде намалено от съда при направено възражение от насрещната страна по чл.

78, ал.5 ГПК, каквото в случая не е било релевирано.

В останалата част, определението на окръжния съд, като необжалвано, е влязло в законна сила и е изключено от въззивен контрол.

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1436/31.12.2024 г. по гр.д. № 764/2021 г. по описа на Окръжен съд – Русе, в обжалваната част, с която е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК на „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото над сумата от 300 лева до размера от 40 000 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му, при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5