Решение № 201 от 07.08.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Враца, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20261400500138 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 501/01.08.2025 г. по гр. д. № 397/2025 г. по описа на Районен съд – Враца е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, че А. Ц. И., с ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Топлофикация-Враца" ЕАД, с ЕИК 106006256, гр. Враца, ул. „Максим Горки" № 9 сумата 1 604,74 лева-главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2021 г. до 30.09.2024 г. за имот с адрес *** и сумата 294,21 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.12.2021 г. до 31.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.12.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 2377 от 16.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3983/2024 г. на Врачански районен съд, като е отхвърлен като неоснователен - погасен по давност иска по чл. 422 от ГПК за главница за разликата от уважения размер от 1 604,74 лева до пълния предявен размер от 1 388,11 лева и за периода от 31.07.2021 г. до 31.10.2021 г.; отхвърлен е като неоснователен - погасен по давност и иска по чл. 422 от ГПК за мораторна лихва за разликата от уважения размер от 294,21 лева до пълния предявен размер от 337,19 лева и за периода от 31.07.2021 г. до 31.10.2021 г..

Осъдена е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. Ц. И. да заплати на „Топлофикация-Враца" ЕАД сумата 76,49 лева - разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 3983/2024 г. на Врачански районен съд, както и сумата 1

471,63 лева - разноски за внесена държавна такса, депозит за съдебно-техническа експертиза и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 397/2025 г. на Врачански районен съд, съразмерно с уважената част от исковете. С решението е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв „Топлофикация-Враца" ЕАД да заплати на адв. И. А.

Н. от АК-София с личен номер 1900098110 и адрес на упражняване на дейността гр.

Ботевград, ***В, ет. 1, офис 6 сумата 37,92 лева - разноски за оказана безплатна правна помощ по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

С решение № 773/28.11.2025 г. по гр. д. № 397/2025 г. по описа на Районен съд – Враца е поправено решение № 501 /01.08.2025 г. по гр. д. № 397/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, като е прието, че вместо посоченото, в диспозитива на същото следва да се чете, следното: „ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че А. Ц. И. с ЕГН ********** и адрес *** дължи на „Топлофикация-Враца" ЕАД с ЕИК 106006256, гр.

Враца, *** сумата 1 267,55 лева-главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2021 г. до 30.09.2024 г. за имот с адрес за имот с адрес *** и сумата 294,21 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.12.2021 г. до 31.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.12.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 2377 от 16.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3983/2024 г. на Врачански районен съд, като отхвърля като неоснователен - погасен по давност иска по чл.

422 от ГПК за главница за разликата от уважения размер от 1 267,55 лева до пълния предявен размер от 1 388,11 лева и за периода от 31.07.2021 г. до 31.10.2021 г. и отхвърля като неоснователен - погасен по давност иска по чл. 422 от ГПК за мораторна лихва за разликата от уважения размер от 294,21 лева до пълния предявен размер от 337,19 лева и за периода от 31.07.2021 г. до 31.10.2021 г.".

Постъпила е въззивна жалба срещу решение № 501/01.08.2025 г. по гр. д. № 397/2025 г. по описа на Районен съд – Враца от ответницата А. Ц. И.. С жалбата се моли да се отмени решението в частта, в която исковете са уважени, като неправилно и незаконосъобразно.

Излага, че не могат да бъдат споделени правното основание на мотивите за исканията изложени в решението поради липса на достатъчно убедителни писмени доказателства, които да обосноват извод у съда за дължимост на сумите предмет на изпълнението. На първо място, съдът извършил процесуално нарушение, като присъжда дължима сума за главница, надвишаваща претендираната от ищеца. Ищецът поискал установяване на дължима сума за главница в размер на 1388,11 лв., докато съдът присъжда сума в размер на 1604,74 лв.. Отделно от това, по делото нямало представено никакво безспорно и категорично доказателство, ответникът да е потребител на топлинна енергия, след като нямало никакво доказателство ответника да е приел наследството на свой наследодател.

Съгласно константната съдебна практика, задължение на ищеца било да докаже приемането на наследството от ответника, като съдът не може да разпорежда служебно това. Съдът, не можел да изисква не поискани от страните доказателства. Така поради неизпълнение на това задължение на ищеца, иска се отхвърлял. Константната съдебна практика била категорична, 2 че потребител на топлинна енергия са единствено вещните ползватели на имота с надлежен документ - нотариален акт или договор за покупко-продажба на имот за процесния период и подадена декларация за откриване на партида. Всякакви други документи /писма, справки и др./ били оспорими и недоказвали по безспорен и категоричен начин собствеността и вещното право на ползване. Съдът неправилно признавал и за установени претендираните суми за лихва, след като ищецът не ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не установил изпадането в забава на ответниците за този период, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явявала неоснователна. Според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 от ОУ за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. било предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.

32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно, въпреки, че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията /съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014 г./, длъжникът изпадал в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, т.е. в случая ответникът не дължал мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само за задълженията по общите фактури. По делото не били ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение за процесния период по уредения в общите условия начин, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест следвало да се приеме, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. Сочи съдебна практика в подкрепа на доводите си. Иска отмяна на решението в частта, в която исковете са уважени и отхвърлянето на същите. Претендира разноски пред двете инстанции.

В законния срок не е постъпил отговор на въззивна жалба от „Топлофикация-Враца" ЕАД.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред районен съд – Враца ищеца „Топлофикация – Враца” ЕАД гр. Враца е предявил срещу ответницата А. Ц. И., иск за признаване за установено, че ответницата дължи, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, на ищеца парични суми, за които е издадена заповед № 2377 от 3

16.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3983/2024 г. на Врачански районен съд, а именно: сумата от 1388,11 лева, представляваща главница за незаплатена суми за извършена услуга на топлинна енергия съставляваща 1/4 идеални части от главницата в размер 5552,45 лв. за имот с адрес: *** от начислената за периода от 31.07.2021 г. до 30.09.2024 г.; ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.12.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 337,19 лева представляваща 1/4 идеални части в размер на 1348,76 лв. лихва за периода от 31.08.2021 г. до 09.12.2024 г..

В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба от ответницата А. Ц. И., в който се оспорва предявения иск по аргументи подробно изложени в него.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства. Изслушана е съдебно - техническа експертиза, чието заключение е прието от съда.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Установява, се от приложени по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Враца” ЕАД на потребители в гр. Враца, че същите са действали в процесния период. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а според ал. 2 от същият член дължимата сума от изравнителните сметки се заплаща в 30-дневен срок, след датата на издаване на дебитни известия, като ал. 6 от чл. 32 от ОУ предвижда, че при неизпълнение в срок на задълженията по ал. 1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението си да заплаща топлинната енергия, купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметката или в касите на продавача, на основание на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Видно от представен по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, че на 28.04.1988 г. процесният имот е закупен от К.К.И. и Т.К. И. въз основа на заповед № 660/18.04.1988 на Председателя на ИК на ОбНС – гр. Враца.

По делото е приложено копие от кадастралната карта с данни от КРНИ от 13.10.2022 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес на имота ***, в което е отразено, че собственици на процесния имот при равни права са К.К.И. и Т.К. И..

Установява, се от приетото по делото удостоверение за наследници на К.К.И., че последният е починал на 27.11.2018 г., като е оставил наследници по закон: ответницата А.

Ц. И. – съпруга, и Ц.К. И. – дъщеря.

По делото е приложена справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответницата, в която е отразено, че към 09.12.2024 г. същата дължи главница в размер на 4

1388,11 лв. за периода от 31.07.2021 г. до 30.09.2024 г. и лихва за забава в размер на 337,19 лв..

Установява, се от приложеното ч. гр. д. № 3983/2024 г. по описа на РС – Враца, че по депозирано от ищцовото дружество заявление против ответницата, е издадена заповед № 2377/16.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 1388,11 лева, представляваща главница за незаплатена суми за извършена услуга на топлинна енергия съставляваща 1/4 идеални части от главницата в размер 5552,45 лв. за имот с адрес: *** от начислената за периода от 31.07.2021 г. до 30.09.2024 г.; ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.12.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 337,19 лева представляваща 1/4 идеални части в размер на 1348,76 лв. лихва за периода от 31.08.2021 г. до 09.12.2024 г.; сумата 34,50 лева внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 50,00 лева. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като срещу нея е постъпило възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК, с което е заявено изтичане на погасителна давност за процесните вземания. След указание до заявителя е предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.