Определение № 1554 от 21.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1554 гр. Пловдив, 21.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501231 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, против Определение № 15420 от 10.12.2024 г., постановено по гр. дело № 8649/2023 г. на ПРС, XI гр. с-в, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение № 3830 от 27.09.2024 г. в частта за разноските, чрез намаляване на присъдените на пълномощника на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ал. 2 от ГПК, под сумата от 480 лева, респ. отхвърляне на искането за присъждане на разноски.

Частният жалбоподател намира определението за неправилно, като моли същото да бъде отменено, а подадената от него молба за изменение на решението в частта за разноските да се уважи, като да бъде оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ поради материална затрудненост. Поддържа, че ищецът не е материално затруднено лице и би могъл да заплати адвокатско възнаграждение. На следващо място твърди, че поведението на ищеца представлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК предвид броя на заведените от същия дела, имащи за предмет недействителност на договорни клаузи. Относно размера на адвокатското възнаграждение счита, че не е съобразена най-новата практика на СЕС, както и че Наредба № 1/2004 г. не е обвързваща за съда.

Ответникът по частната жалба Д. И. Д. чрез адв.Д. М. с писмен отговор е взел становище за нейната неоснователност. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, като прецени 1 доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.

По същество:

С решението, постановено по гр. дело № 8649/2023 г. на ПРС, XI гр. с-в са уважени предявените от Д. И. Д. против „Сити Кеш” ООД искове за признаване за установено помежду им, че е нищожна клаузата за неустойка от сключения между страните договор за потребителски кредит № 548316 от 19.07.2021 г. и „Сити Кеш” ООД е осъден да заплати на Д. И. Д. сумата от 460,46 лв. - неоснователно платена неустойка по договор за паричен заем № 548316 от 19.07.2021 г., предвид нейната нищожност, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 14.06.2023 г. до окончателното й изплащане.

В производството по делото ищецът е бил представляван от пълномощник с уговорена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

С Решението Районен съд - Пловдив е осъдил ответника да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство по делото в размер на 480 лв. с ДДС.

С молба от 22.10.2024 г. ответникът е поискал от първоинстанционния съд да измени решението си в частта на разноските по реда на чл.248 ГПК, като остави без уважение искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на неговия процесуален представител, предвид опроверганата материална затрудненост на ищеца, както и предвид злоупотребата с процесуални права, изразяваща се в образуване на множество искови производства при пълен идентитет на страните и сходна фактическа обстановка, макар и по различни договори за кредит.

С обжалваното тук определение съдът е оставил без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските.

Настоящият съдебен състав намира така постановеното определение за правилно.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на друг юрист. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата страна възражение за липса на основанието по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и ангажирани по него доказателства. Преценката да окаже безплатна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв. е само и единствено на адвоката, тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него, че е материално затруднено лице, нито адвокатът има правомощия да проверява дали това е така.

Неоснователно е и възражението на частния жалбоподател да е налице 2 злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца. Страната по няколко недействителни договора, в случая договори за потребителски кредит, съдържащи нищожни клаузи, разполага с процесуалната възможност да иска прогласяването от съда на недействителността на всеки от тях и не е длъжна да стори това в едно исково производство.

Предвид формулираното искане в частната жалба за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, следва да се съобразят и критериите, изведени от СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. / В този смисъл е Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК/.

Ето защо и предвид цената на исковете, действителната фактическа и правна сложност на делото и осъществената по него правна защитата на ответника, съдът приема, че определеното от първоинстанционния съд възнаграждение не е прекомерно, тъй като същото е под минималното такова за два иска съгласно правилата Наредбата №1/09.07.2004 г. Съдът е обсъдил всички относими обстоятелства за определяне на адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, преценил е фактическата и правна сложност и това, че са предявени два обективно съединени иска. Определеното възнаграждение в размер на 480 лв. общо за двата обективно съединени иска не се явява прекомерно и не следва да бъде намалено, поради което обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Подадената против него частна жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, против Определение № 15420 от 10.12.2024 г., постановено по гр. дело № 8649/2023 г. на ПРС, XI гр. с-в, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение № 3830 от 27.09.2024 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4