Решение № 470 от 18.10.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. Ямбол, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Т. С. К. в присъствието на прокурора П. Г. Р. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20232330100875 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба от М. Ж. Ж. от гр.Я. срещу ПРБ, в която се твърди, че ищeцът е бил привлечен като обвиняем на 01.10.2021 г. за извършено престъпление по чл. 151 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че в периода 10.01.2019 г.-16.09.2019 г. се е съвкупил в неустановени дни с лице, ненавършило 14 годишна възраст-племенница на ищеца- и извършеното не представлява престъпление по чл. 152 от НК. Внесен е бил обвинителен акт на 09.12.2021 г. от ЯРП. По образуваното съдебно производство са проведени съдебни заседания, конституиран е частен обвинител и е предявен граждански иск за 15 000 лв. С присъда по НОХД№ ***2021 г. на ЯРС ищецът е признат за невиновен за извършеното престъпление по повдигнатото обвинение. Присъдата е потвърдена с решение от 04.10.2022 г. на ЯОС, влязло в сила като окончателно и неподлежащо на обжалване. В резултат от обвинението ищецът е претърпял неимуществени вреди- преживял е безпокойство, потиснатост, тревога, отчаяние, обезвереност, неудобство и отчуждение с близки и приятели. Отношенията му с близките са били прекъснати, упреквали са го за извършеното деяние, обиждали са го. Заради друго дело се е намирал в ареста в гр.Е. и близките му са спрели да го посещават след процесното обвинение, изоставили са го, поради което се е чувствал отчаян и ненужен никому. След изтърпяване на наказанието са го посрещнали хладно и не са общували с него. Ищецът е спял по пейките на детската градина, намираща се в близост до жилището му, избягвал е среща с близките, като е влизал в вкъщи в тяхно отсъствие. Момичетата и малките деца от блока и квартала са го отбягвали, когато се е прибирал в дома си. Научили са освен хората в квартала и приятелите му, които са го считали за ненормален човек и са го отбягвали. Въпреки оправдаването не се е променило 1 отрицателното отношение на близките към ищеца. Майка му е починала, съмнявайки се в неговата почтеност, което го измъчва. Причинените неимуществени вреди оценя на сумата от 15 000 лв. Поради това иска осъждане на ответника да му заплати обезщетение за вредите в посочения размер, ведно със законната лихва от 01.10.2021 г. и направените по делото разноски.

В с.з. искът се поддържа.

В срока за отговор ответникът оспорва размера на иска. Твърди, че ищецът е бил задържан в следствения арест по друго дело. Оспорва настъпването на вредите, изразяващи се в разрушително въздействие на обвинението върху семейните му отношения, и причинната им връзка с обвинението, като счита, че причина за евентуално влошаване на отношенията биха могли да бъдат оплакванията на племенницата и самопризнанията на ищеца. Твърди се, че последният е осъждан многократно, вкл. за престъпления против половата неприкосновеност, поради което вредите са били с много по-нисък интензитет в сравнение с лица, които не са били осъждани. Поради направени самопризнания пред полицейските служители в хода на наказателното преследване вредите са възникнали по изключителна вина на ищеца, евентуално е допринесъл за настъпването им. Т.е. налице са основания за отхвърляне на иска изцяло, евентуално частично. Ответникът оспорва началния момент на претенцията за законна лихва, като счита, че такъв би могъл да бъде датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а и от приложеното НОХД№ ***2021 г. на ЯРС и ДП ***/2019 г. на РУ- Я. се установява, че е образувано посоченото в исковата молба наказателно производство. Изпратена е била докладна записка от служители на ДВНМН-гр.Б. от 30.10.2019 г. до ОД на МВР-Б. въз основа на споделени от настанената в дома непълнолетна Г. Р. Л. обстоятелства за извършено от ищеца-неин вуйчо- деяние. Образуваната преписка в ОД на МВР-Б. е изпратена в ОД на МВР-Я. съгласно Докладна записка от 20.11.2019 г. В хода на проверката ищецът е дал Сведение от 14.11.2019 г., в което е признал, че в периода 12.2018 г.-09.2019 г. е имал сексуални отношения с племенницата си, че се е съвкупявал с нея 10-15 пъти (лист 28 от ДП), а по-нататък (в сведението на л.29) е заявил, че се е случвало всяка седмица от декември 2018 г. до влизането му в ареста. Подробно е описал обстоятелствата, при които е осъществявал тези отношения с детето- времето от денонощието, мястото (в стаята на ищеца или на дивана в кухнята), видовете сексуални действия, позата, поведението на двамата при влизането на майката на ищеца в кухнята, където ги е заварила, факта, че е казала на сестра му- майка на детето. Заявено е в сведенията, че Г. е била съгласна с извършеното от вуйчо си. Самите баба и майка на детето са отричали в сведенията и показанията си в хода на наказателното производство да са ставали свидетели на такива деяния, не са подкрепили показанията на пострадалата, която заради това, че създава нежелани от тях връзки с различни лица от мъжки пол, е била настанена извън семейството.

2

С Постановление за привличане на обвиняем от 01.10.2021 г. на разследващ полицай ищецът е привлечен като обвиняем за продължавано престъпление, изразяващо се в това, че в неустановени дни в периода 10.01.2019 г.-16.09.2019 г. се е съвкупил с лице, ненавършило 14 годишна възраст, и извършеното не представлява престъпление по чл. 152 от НК, а е квалифицирано като престъпление по чл. по чл. 151 ал.1 вр. чл.26.ал.1 от НК. Разпитан е и обвиняемият на същата дата, видно от протокола за разпит на обвиняем. Заявил е, че не се признава за виновен. Не му е взета мярка за неотклонение.

На 23.11.2021 г. е предявено разследването на ищеца и защитника му -адв.К. с Протокол за предявяване на разследване от разследващ полицай.

Въз основа на обвинителен акт от 09.12.2021 г. на ЯРП е образувано НОХД № ***2021 г. на ЯРС, по което са се провели 5 съдебни заседания с участието на ищеца. С Присъда от 06.06.2022 г. е оправдан по повдигнатото обвинение. По протест на ЯРП и въззивна жалба от пострадалата е образувано ВНОХД№ ***/2022 г. на ЯОС. Проведено е 1 с.з., като с Решение от 04.10.2022 г. оправдателната присъда е потвърдена. Решението е окончателно.

Видно от Електронна справка за съдимост от 28.04.2023 г., неоспорена от страните, ищецът е осъждан многократно в периода 2008 г.-2022 г.-с девет влезли в сила присъди, за престъпления против половата неприкосновеност, кражби, грабеж, хулиганство. Едно от блудствата е извършено на 01.09.2019 г. и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ от 2 години, изтърпяно до 29.08.2021 г., като му е било приспаднато задържането под стража, считано от 16.09.2019 г. За извършено на 05.04.2022 г. блудство с непълнолетно лице му е наложено с последната по справката присъда от 21.11.2022 г. наказание „лишаване от свобода“ от седем години, намалено с 1/3 на осн. чл.58а ал.1 от НК.

Ответникът е представил и копие от Определение по ЧНД№ *** по описа за 2022 г. на ЯРС, с което е взета спрямо ищеца като обвиняем мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП № 250/2022 г. по описа на РУ – Я., потвърдено с Определение по ВЧНД ***/2022 г. на ЯОС. Няма данни за хода на това ДП.

По делото е разпитана свидетелката Ж.а - сестра на ищеца- която сочи, че преди обвинението отношенията в семейството й, състоящо се от нея, майка й, брат й и двете й деца, са били нормални. Брат й е бил единственият мъж вкъщи, на чиято помощ са разчитали. След повдигане на обвинението свидетелката и майка й са се усъмнили, че действително ищецът е извършил престъплението, поради което са го изолирали, не са го канили да се храни с тях, даже той е спял по пейките навън. Свидетелката сочи, че не го е допускала в дома. Съседите са говорели, че е извършил престъпление, казвали са това на близките му. Ищецът е в затвора понастоящем, защото е осъден за блудство с момиче от съседен вход на същия блок, в който е домът му. На близките е известно, че е осъждан за подобни престъпления преди и след процесното обвинение. Майка му е починала преди влизане в сила на оправдателната присъда.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 пр.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ-за 3 обезщетение на неимуществени вреди.

Съгласно чл.2, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от изчерпателно изброените незаконни действия, между които в т.3 попада обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Искът е допустим. Искът за обезщетение на неимуществените вреди по същество е частично основателен по следните съображения:

Неимуществените вреди представляват едно накърнение на неимуществено право на личността (право, произтичащо от личността – на живот, свобода, чест, свобода на мисълта и пр.), от което са последвали за тази личност съответни болки, морални терзания, душевно безпокойство. Ищецът претендира обезщетение на претърпени болки, морални страдания, свързани със засягане на достойнството, честта, доброто име. Доброто име на личността е положителната обществена оценка, нейната известност в обществото като човек нравствен, морален, достоен за уважение. Честта и достойнството поначало са неделими, но обикновено честта се свързва с положителната обществена оценка за личността, а достойнството-със самооценката на човека за собствената му обществена значимост.

По делото се установи, че е налице повдигане на обвинение по наказателно дело, както и че лицето е оправдано с влязла в сила оправдателна присъда. Т.е. налице е законовата предпоставка за отговорността на държавата. Съгласно Решение № 621/22.10.2010 г. по гр.д.

№ 1927/2009 г., ІV г.о. на ВКС, по чл. 290 от ГПК, действията на прокуратурата биха били законни, ако производството е завършило с влязла в законна сила присъда, а в противен случай са незаконни, защото чрез тях е ограничено правото на спокоен живот на лицето.

В тежест на ищеца е да докаже с пълно доказване съгласно чл. 154 от ГПК, че са настъпили твърдените неимуществени вреди и причинната им връзка с обвинението. В този смисъл е трайната практика на ВКС (напр. Решение № 281 от 04.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г., г. к., ІІІ г. о., Решение № 209 от 11.12.2015 г. по гр. д. № 84/2015 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).

Установиха се от материалите по ДП и съдебните производства фактите, изложени в исковата молба относно неблагоприятна промяна в ежедневието, свързана с явяването на ищеца на разпит, на привличане на обвиняем, явяване в съдебни заседания (общо 6), т.е. бил е принуден да съобразява ангажиментите си с воденото наказателно производство, с което е ограничена личната му свобода за период от една година, считано от привличането като обвиняем на 01.10.2021 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 04.10.2022 г..

По делото са събрани гласни доказателства, които не сочат на твърдените в исковата молба вътрешни преживявания на ищеца, а единствено на отношенията в семейството му, при това много лаконично. Сочи се, че близките не са го пускали вкъщи, а същевременно, че не са го канели да се храни с тях, което противоречи на първото, доколкото сочи на 4 присъствие на лицето в дома. Не се сочат конкретни периоди, в които ищецът не е допускан до дома на семейството. Освен това обстоятелството, изтъкнато в отговора на исковата молба, че майката и сестрата на подсъдимия са го подкрепяли в хода на цялото наказателно производство, като са давали показания, че не са свидетели на негови деяния по отношение на племенницата му Г. Л., противоречи на показанията на св.Ж.а в настоящото производство, че са се съмнявали в извършването им. Противоречи и на сведенията, дадени от самия ищец по досъдебното производство, че майка му го е заварвала при осъществяване на полов акт и че е съобщила на сестра му. Спорно е, дали установените от гласните доказателства по настоящото дело факти на недоверие в семейството към обвинения са следствие от повдигане на обвинението. В случая освен обвинението, както сочи ответникът в отговора, има и други обстоятелства- направените от лицето самопризнания в хода на проверката от МВР. Т.е. процесното обвинение би могло да бъде само един от факторите за нарушеното доверие към ищеца. Относно съседите, свидетелката сочи, че същите са говорели пред близките за деянието на ищеца, но няма данни за проявено лично спрямо него отношение, както се твърди в исковата молба.