Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 857 от 05.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1138/2022
Вид
Решение № 857
Подписан
05.07.2023
В сила
17.02.2024
Състав
Венета Цветкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 857 гр. София, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20221100901138 по описа за 2022 година

Ищецът „К.*“ Инк., дружество, учредено съгласно законите на Щата Флорида твърди, че има вземане срещу ответното дружество, което не е включено в списъка на приетите вземания, срещу което е подал възражение в срок, като последното е оставено без уважение от съда по несъстоятелността. Сочи, че поради това предявява настоящия иск, в срока по чл. 694 ГПК.

Поддържа, че с несъстоятелния длъжник и във връзка с реализиране на мащабен проект - разполагане на мобилни газстанции на територията на целия Балкански полуостров - на 08.05.2018 г. - е сключил договор за предоставяне на ноу-хау и развойна дейност на иновативни технологични решения за компресиране, втечняване, транспортиране, декомпресиране и регазификация на природен газ. По силата на договора твърди, че "С.Е.Д..М." ООД /н/ предоставя на „К.*“ Инк. правото на развойна дейност- внедряване и експлоатация на проекти мобилни газопреносни системи, наричани още „Виртуален газопровод“ самостоятелно, чрез коопериране под каквато и да било форма или чрез предоставяне на частични права по договора срещу заплащане на встъпителна еднократна твърда такса за всеки отделен проект и годишни такси, определяеми на база на продажбата на компресиран газ за съответните държави от територията на Балканския полуостров и Азия. Твърди, че са договорени минимален брой проекти за срока на договора, като едновременно с договора с ответника, сключва и окончателни субконтракторски договори от 14.05.2018 г. за територията на Гърция, от 20.06.2018 г. за територията на Република Македония; от 20.06.2018 г. за територията на Република Турция и от 18.06.2018 г. за територията на Сърбия, по които договори е бил в процес на подготовка на реализация на проектите по тях и които са били прекратени по взаимно съгласие през м.10.2021 година.

Сочи, че причина за прекратяването е поведението на ответника, който е спрял търговската си дейност и спрямо който е открито производство по несъстоятелност, съответно – ищецът е изпаднал в невъзможност да изпълни задълженията по описаните субконтракти. Сочи, че от това е възникнало и правото му на неустойка по чл. 29 от договора, дължима при неизпълнение на задълженията на ответника и прекратяване на договора, като прави изявление за прекратяване на договора с исковата молба.

По възраженията на синдика, ищецът сочи, че полезните модели са прехвърлени на 1 свързани лица, което обаче е неотносимо към спора, тъй като единствено релевантна е отговорността при неизпълнение.

По възраженията на ответника намира, че договорът е сключен на посочената в него дата и подписан от управителя П.П., като същият съществува, а предаване на документите на дружеството е по причина на влошени отношения между бившия и настоящия управител на ответното дружество. Сочи, че полезните модели са прехвърлени, но на дъщерно дружество и свързани с ответника лица, като задължението на последния е да предостави правата по полезните модели, а не да ги притежава. Счита, че договорът е сключен на посочената в него дата, което било видно от представените договори със субконтрактори.

Поддържа, че прекратяване на договора при условията на чл. 31 не изключва правото на неустойка по чл. 29. Счита, че причина за прекратяване на договорите със субконтракторите е единствено обстоятелството, че ответникът е в открито производство по несъстоятелност, което пък е довело до имуществени вреди за ищеца под формата на пропуснати ползи и преки вреди.

Синдикът на „С.Е.Д..М.“ ООД /н./ оспорва иска, с твърдения, че данни за сключване на посочения в исковата молба договор няма и не се съдържат в предадените му търговски документи на дружеството и причините за непредаването намира за неотносими към спора /вкл. влошените отношения между законните представители и собствениците на търговското дружество/. Поддържа, че ответното дружество не притежава свидетелства за регистрация на полезни модели с peг. № 1741 и peг. № 1705, тъй като е прехвърлило правата върху полезните модели на трето лице през 2016 година, тоест, към датата на сключване на договора. Поради това намира, че процесният договор е нищожен, поради липса на предмет.

Отделно, поради причина, че дружеството не е получило никакви плащания във връзка с договор за предоставяне на ноу-хау и развойна дейност на иновативни технологични решения за компресиране, втечняване, транспортиране, декомпресиране и регазификация на природен газ, оспорва и да е в неизпълнение на задължения по него, което да е по негова вина. Ето защо, намира и че не е дължима неустойка по чл. 29, но настоява и че клаузата е нищожна на собствено основание. Сочи и че след откриване производството по несъстоятелност, дейността му е продължена под надзора на синдика, а фактът на откриване на такова производство сам по себе си не може да се счете за виновно неизпълнение по договора. Намира, че това обективно обстоятелство е уговорено между страните като безвиновно основание за прекратяване на договора, а не за разваляне на същия. Оспорва дружеството да е обявено в несъстоятелност или дейността му да е прекратена.

Ответното дружество оспорва иска. Оспорва да е налице сключен договор от 08.05.2018 година, както и оспорва да е притежател на правата върху цитираните в договора полезни модели, тъй като ги е прехвърлил още през 2016 година на трети лица. Също поддържа, че поради липса на предмет, договорът е нищожен. В тази връзка, излага твърдения, че договорът е и антидатиран. Евентуално, оспорва и да е виновна, неизправна страна по договора, както и ответникът да е в обявено производство по несъстоятелност и дейността му да е прекратена. Възразява в полза на ищеца да е възникнало потестативното право да развали договора и следствие на това – да претендира неустойка. Също поддържа възражение за нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата по чл. 29, въз основа на която ищецът претендира неустойка.

С оглед твърденията на ищеца, съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.

694, ал. 2, т. 1 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД – за установяване съществуването на неприето вземане в производството по несъстоятелност на "С.Е.Д..М." ООД /н/ на ищеца – К.* Инк. в размера, посочен в исковата молба - от 21 450 000 щатски долара, представляващо дължима неустойка по чл. 29 от Договор за предоставяне на ноу-хау и развойна дейност на иновативни технологични решения за компресиране, втечняване, транспортиране, декомпресиране и регазификация на природен газ от 08.05.2018 г..

2

С оглед очертания предмет на спора и по иска с посочената правна квалификация, в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно отношение между страните по писмен Договор за предоставяне на ноу-хау и развойна дейност на иновативни технологични решения за компресиране, втечняване, транспортиране, декомпресиране и регазификация на природен газ от 08.05.2018 година, включващо и валидно неустоечно съглашение по чл. 29 за вредите от разваляне на договора поради виновно неизпълнение на задължение на ответника по него; размер на уговорената неустойка.

Предвид твърденията, че неустойката е дължима и поради разваляне на договора, ищецът носи тежест да докаже неизпълнение на договора от страна на ответника, неизпълнението да се дължи на причина, за която ответникът отговаря, неизпълнението да е от такъв характер, че да доведе до възникване на правото на разваляне на договора и че ищецът надлежно е упражнил това право.

Ответникът носи тежест да докаже, че е изправна страна по договора, съответно – правопогасяващите и правоизключващите си възражения.

Като общоизвестни съдът приема за установени в производството всички вписани в търговския регистър обстоятелства, както и безспорните между страните такива, а именно: че „С.Е.Д..М.“ ООД /н. / не е получавало суми като възнаграждение от „К.*“ Инк. по Договор за предоставяне на ноу-хау и развойна дейност на иновативни технологични решения за компресиране, втечняване, транспортиране, декомпресиране и регазификация на природен газ от 08.05.2018 г.

С решение № 553 от 07.03.2019г., постановено по дело № 3864/2018 г. по описа на Апелативен съд - София и вписано в ТР на 12.03.2019 година е обявена неплатежоспособността с начална дата 22.12.2014 година и е открито производство по несъстоятелност на ответното дружество. Ищецът е упражнил в срок правото си да оспори изготвен от синдика списък по чл. 688 ТЗ, обявен в Търговския регистър на 04.02.2022 г., като е подал възражение вх. № 268093/11.02.2022 г. Оспорил е списъка поради това, че не е прието предявеното от него вземане за сума в размер от 37 221 756 лв., представляваща вземане за неустойка начислена на основание чл. 29 от Договор за предоставяне на ноу-хау и развойна дейност на иновативни технологични решения за компресиране, втечняване, транспортиране, декомпресиране и регазификация на природен газ, сключен на 08.05.2018 г.

Видно от представените с исковата молба писмени доказателства, на 08.05.2018 г. е сключен Договор за предоставяне на ноу-хау и развойна дейност на иновативни технологични решения за компресиране, втечняване, транспортиране, декомпресиране и регазификация на природен газ, по силата на който „С.Е.Д..М.“ ООД /н/ е поело задължението да предостави на „К.*“ Инк. правото на развойна дейност - внедряване и експлоатация на проекти „Мобилни газопреносни системи“, наричани още „Виртуален газопровод“, самостоятелно, чрез коопериране под каквато и да било форма или чрез предоставяне на частични права по договора срещу заплащане на встъпителна еднократна твърда такса за всеки отделен проект и годишни такси, определяеми на база на продажбата на компресиран газ за съответните държави на територията на Балканския полуостров и Азия съгласно приложение 2, представляващо неразделна част от договора. Технологията, която подлежи на предоставяне е по чл. 11 и по схема в Приложение 4 от договора.

Основното задължение на несъстоятелния длъжник по договора е да съдейства по всякакъв начин - структуриране на дейност, инфраструктура, предоставяне на информация, разясняване на технология, модификация и модернизация на технология, предоставяне на ресурсна теоретична и практична помощ, защита на индустриална собственост, авторските и сродните права, подпомагане на сертификация и адаптация на технологията към съответното законодателство и т.н.

Според б.г от гаранциите и декларациите на стр. 17 от договора, които е поело като задължение ответното дружество „С.Е.Д..М.“ ООД /н/ към момента на сключване на 3 договора, са и същото да не е обявено в неплатежоспособност, да е в състояние да изпълнява своите задължения, да не е прекратило плащанията си и да не е в несъстоятелност в съответствие с българския Търговски закон, нито да е предприето производство за обявяване в неплатежоспособност; несъстоятелност или образуване на изпълнително дело срещу Дружеството или негови активи, както и да няма вероятност за стартиране на процедура по обявяване в неплатежоспособност, несъстоятелност или за образуване на изпълнително дело, или изпълнение на такова решение.

Съгласно процесната клауза по чл. 29 от договора, в случай, че ответникът не изпълни задълженията по настоящия договор и по тази причина К.* не внедри пряко или косвено технологията на територията, както и при прекратяване на настоящия договор, С.Е.Д. дължи неустойка на база на прогнозните еднократни първоначални такси, включени в Приложение 2 и размера на годишните прогнозни такси от очакваните приходи за следващите 10 години или сума в размер на 21 450 000 щатски долара, дължима не по-рано от 01.12.2021 г. В чл.

30 е посочено, че страните се съгласяват, че размерът на неустойката е разумен с оглед очакваните вреди вследствие нарушението на съответните задължения и затрудненията, свързани с доказването на размера на вреди и неудобството или неизгодността от получаването на друго обезщетение, като страните се отказват от оспорване на действителността и изпълняемостта на размера на неустойката. Общият размер на неустойката е единствената и изключителна отговорност на С.Е.Д. и единственото и изключително право на К.* в случай на неизпълнение по Договора.