Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 303 от 19.08.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Частно наказателно дело 424/2026
Вид
Определение № 303
Подписан
19.08.2026
В сила
27.08.2026
Състав
Евгени Божидаров Ангелов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр. Враца, 19.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Божидаров Ангелов при участието на секретаря Веселка Кр. Николова в присъствието на прокурора В. С. С. като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно наказателно дело № 20261400200424 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 437 – чл. 440 НПК.

Образувано е по молба на лишения от свобода М. Л. Х., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Враца“ към Затвора – Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. В молбата си осъденият сочи, че е изтърпял изискуемата от закона част от наказанието, счита, че е дал достатъчно доказателства за поправянето си, изпълнява плана на присъдата, преминал е корекционна програма и е трудово ангажиран.

Към молбата са приложени становище на началника на Затвора – Враца, справка за изтърпяната част от наказанието и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС и материалите от затворническото досие.

Компетентен да разгледа молбата е Окръжен съд – Враца като съд по местоизпълнение на наказанието съобразно чл. 438 НПК.

В съдебно заседание представителят на началника на Затвора – Враца поддържа отрицателното становище, като сочи, че макар формалната предпоставка относно изтърпяната част от наказанието да е изпълнена, осъденият не е дал достатъчно убедителни доказателства за трайно поправяне.

Акцентира върху запазения среден риск от рецидив, множеството непреодолени дефицитни зони, непълното изпълнение на плана на присъдата и липсата на достатъчно устойчиви конструктивни промени в личността и поведението на осъдения.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Враца намира , че не са налице условията за условно предсрочно освобождаване поради липса на доказателства за поправяне.

1

Лишеният от свобода М. Л. Х. участва в заседанието чрез видеоконферентна връзка. Поддържа молбата си и моли същата да бъде уважена.

Врачанският окръжен съд, след като изслуша страните и обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема следното:

Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание, а в случаите на опасен рецидив – не по-малко от две трети. Съгласно т. 3, б. „б“ от Постановление № 7/1975 г. на Пленума на Върховния съд, изменено и допълнено с Постановление № 7/1987 г., за фактически изтърпяно наказание се счита времето, през което осъденият е пребивавал в местата за лишаване от свобода, признатото предварително задържане, както и времето, прекарано в домашен отпуск.

От доказателствата се установява, че М. Л. Х. изтърпява общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години, определено по ЧНД № 260/2024 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, за престъпления по чл. 142, чл. 144 и чл. 170 НК, при общ режим. Началото на изпълнението на наказанието е 20.04.2023 г.

Към момента осъденият е изтърпял ефективно 3 години 3 месеца и 29 дни, както и от работа 7 месеца и 1 ден, или общо 3 години и 11 месеца.

Остатък от наказанието е един месец.

При тези данни съдът приема, че е изпълнена първата предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК. Само изтърпяването на изискуемата част от наказанието обаче не е достатъчно за условно предсрочно освобождаване, тъй като законът изисква кумулативно осъденият да е дал и достатъчно доказателства за своето поправяне. Именно тази предпоставка не е изпълнена.

От доклада по чл. 155 ЗИНЗС се установява, че първоначално в Затвора – Пловдив рискът от рецидив е бил оценен като среден – 52 точки. При последващите оценки стойностите са се повишили съответно до 70 и 72 точки, а при актуалната оценка са намалени до 67 точки, като рискът продължава да бъде в средните стойности. Следователно, макар да е налице известно понижение спрямо непосредствено предходната оценка, актуалният риск остава значително над първоначално отчетения и не очертава трайна и устойчива положителна тенденция, достатъчна сама по себе си да обоснове извод за завършен поправителен процес.

Съществено е, че към настоящия момент са запазени множество дефицитни зони – „настоящо правонарушение“, „отношение към 2 правонарушението“, „взаимоотношения“, „образование и обучение“, „начин на живот и обкръжение“, „злоупотреба с алкохол“ и „умения за мислене“.

Осъденият приема отговорност за извършеното и е формирал известна критичност, но не е налице пълно осъзнаване на факторите, довели до престъпното поведение, проявената емпатия е повърхностна, а заявеното желание за промяна не е съпроводено с достатъчна способност да конкретизира необходимите стъпки за постигането й. В доклада са отчетени и прояви на антисоциални нагласи.

Запазват се проблеми и в начина на живот и обкръжението. Осъденият е интегриран в среди с криминална насоченост, податлив е на негативното им влияние, а част от престъпленията са извършени в съучастие. Посочени са манипулативен модел на поведение, склонност към рискови и безразсъдни действия и участие в нерегламентирани взаимоотношения. Налице са и дефицити в семейното и социалното функциониране, както и сериозни затруднения в образователната и грамотностната сфера, без изразена мотивация за повишаване на образователния ценз.

Особено значение има зоната „умения за мислене“. Х. е завършил корекционната програма „Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето“ през ноември 2024 г., но според актуалния доклад участието му не е довело до необходимата положителна промяна и тази дефицитна зона запазва високи стойности. Отчетени са слаби способности за разпознаване на проблемите и разрешаването им по законосъобразен начин, ригиден и беден мисловен модел и нисък потенциал за самостоятелно намиране на адекватни решения в конфликтни и житейски ситуации.

Като положителни данни съдът отчита трудовата ангажираност на осъдения. След разпределянето му в ЗООТ „Враца“ той е включван в различни работни групи, полагал е доброволен неплатен труд, справял се е отговорно с възложените задачи и е бил награден през април 2024 г. Трудовата заетост е с постоянен характер и представлява положителна проява. Същевременно според оценката тя не е придобила в необходимата степен характера на осъзната социална ангажираност, а се възприема предимно като средство за намаляване на остатъка от наказанието. Поради това трудовото поведение, макар да е положително, не преодолява останалите неблагоприятни показатели.

За периода на изтърпяване на наказанието са били налагани две дисциплинарни наказания, съответно на 18.06.2024 г. и на 17.07.25 г. , като липсват данни да са обжалвани. Наказанията са свързани с ползване на чужда вещ и с възникнал конфликт и нерегламентирани взаимоотношения с друг лишен от свобода. Към настоящия момент, съгласно чл. 109 ал. 1 ЗИНЗС, Х. се счита за ненаказван и съдът не го третира като дисциплинарно наказан.

Посочените прояви обаче остават част от хронологията на поведението му и подкрепят извода, че положителното развитие не е било последователно през целия период на изтърпяване на наказанието.

3

Рискът от вреди за обществото е оценен със средни стойности с оглед характера на настоящите престъпления и криминалното минало. При актуалната оценка и рискът за служителите и останалите лишени от свобода е определен като среден, като е свързан с нисък праг на самоконтрол при провокация, манипулативен подход във взаимоотношенията и склонност към включване в нерегламентирани отношения. Тези показатели имат съществено значение, защото условното предсрочно освобождаване предполага способност за самостоятелно законосъобразно поведение извън контролираната среда, а такава стабилна прогноза към момента не може да бъде направена.

Съдът съобразява и констатацията, че целите и задачите по плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем. Продължава необходимостта от работа за формиране на критично отношение към криминалното поведение, осъзнаване на причините и нанесените вреди, решаване на проблемите по социално приемлив начин и изграждане на устойчив модел за законосъобразен живот. Самото участие в трудови и корекционни дейности не е достатъчно, когато резултатите от тях не са довели до качествена и трайна промяна в основните криминогенни дефицити.

При извършената цялостна преценка съдът приема, че положителните данни за трудовото поведение, настоящият статус на ненаказван и известното намаляване на риска следва да бъдат отчетени в полза на осъдения. Те обаче не могат да преодолеят запазения среден риск от рецидив, средния риск от вреди за обществото, множеството актуални дефицитни зони и непълното изпълнение на целите по плана на присъдата. Налице е известен напредък, но не и трайна положителна тенденция, която да дава достатъчно основание за извод, че поправителният процес е достигнал необходимата степен на устойчивост.

Краткият неизтърпян остатък от наказанието не налага различен извод.

Размерът на остатъка е относим факт, но не представлява самостоятелно основание за условно предсрочно освобождаване и не може да замести изискването за достатъчно доказателства за поправяне.

Поради изложеното съдът споделя отрицателното становище на началника на Затвора – Враца и приема, че към настоящия момент целите на наказанието по чл. 36 НК не са постигнати в степен, която да позволи остатъкът от наказанието да бъде изтърпян извън местата за лишаване от свобода. Корекционната работа следва да продължи до приключване на наказанието с оглед затвърждаване на положителните прояви и преодоляване на запазените дефицити.

Предвид изложеното е изпълнена първата предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, но не и втората кумулативна предпоставка – осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.

4

Водим от горното и на основание чл. 440 НПК вр. чл. 70, ал. 1 НК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода М. Л. Х., ЕГН: **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Враца“ към Затвора – Враца, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от общото наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години, определено по ЧНД № 260/2024 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, възлизащо към момента на 1 /един/ месец.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране чрез Окръжен съд – Враца пред Апелативен съд – София в 7-дневен срок от днес.

След влизане в сила на определението нова молба за условно предсрочно освобождаване може да бъде подадена при условията и сроковете на чл. 441 НПК.

Препис от определението след влизането му в сила да се изпрати на Затвора – Враца.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________ 5