Решение № 948 от 08.10.2025, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 275/2025
- Вид
- Решение № 948
- Подписан
- 08.10.2025
- В сила
- 08.10.2025
- Състав
- Рени Славкова, Соня Камарашка, Мария Ницова
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 41, ал. 1, т. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165 · Закон за защита на потребителите
- чл. 210а · Закон за защита на потребителите
- чл. 68в · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 948
Монтана, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - V състав, в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
СОНЯ КАМАРАШКА
Членове:
МАРИЯ НИЦОВА
РЕНИ СЛАВКОВА
При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА канд № 20257140600275 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е на основание постъпила касационна жалба от „Юробанк България“ АД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] 1766, [улица], представлявано от Д. Б. Ш. – изпълнителен директор и М. И. В. – прокурист, чрез пълномощника юрисконсулт С. Т., против Решение № 110 от 30.06.2025 г. постановено по АНД № 444 по описа за 2025 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 007385 от 14.04.2025 г. на Началник на Териториален отдел (ТО) за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на „Юробанк България“, на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите ЗЗП/, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. лева, за нарушение на чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал.1 (използва нелоялна търговска практика) от ЗЗП изцяло, като законосъобразно.
Касаторът оспорва решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно, поради нарушаване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място сочи нарушение на процесуалните срокове, като излага, че наказателното постановление е издадено след изтичане на законоустановения срок по чл. 52, ал. 1 ЗАНН – между АУАН (27.02.2025 г.) и НП (14.04.2025 г.) е превишен едномесечният срок, което представлява съществено процесуално нарушение, игнорирано от първоинстанционния съд. Твърди непълноти в АУАН, а именно липсват данни по чл. 41, ал. 1, т. 9 ЗАНН – не са посочени имена, адреси и ЕГН на лица, претърпели имуществени вреди, като счита, че порочно издаден АУАН води и до опорочаване на наказателното постановление. Излага съображения за неправилно приложение на материалния закон, като оспорва извода на съда за нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, квалифицирано като „нелоялна търговска практика“. Според касатора, включването на такса за действия при просрочие в СЕФ и Тарифата е израз на добросъвестност и прозрачност, а не увреждане на интересите на потребителя. Сочи, че тази такса е дължима само при неизпълнение и не влияе върху решението на потребителя да сключи договор. Твърди, че не е нарушен чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като освен лихва за забава е допустимо да се предвиждат и административни разходи при просрочие, поради което твърди, че банката не е извършила нарушение на чл. 68в, във вр. чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Касаторът сочи и нарушение на чл. 53 ЗАНН, като твърди, че наказващият орган не е извършил преценка по чл. 28 ЗАНН за маловажен случай, каквато е задължителна съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС. В наказателното постановление липсват мотиви защо не се прилага чл. 28 ЗАНН, което според него само по себе си е основание за отмяна. Посочва също, че деянието е с ниска степен на обществена опасност, няма настъпили имуществени вреди и банката не е извършвала предходни нарушения, следователно е налице „маловажен случай“ и вместо глоба е следвало да бъде приложено предупреждение. Касаторът моли въззивното решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени изцяло като неправилни и незаконосъобразни. Алтернативно – при преценка, че НП е законосъобразно, се моли за изменение чрез приложение на чл. 28 ЗАНН и замяна на имуществената санкция с предупреждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. В писмена молба пълномощника юрисконсулт С. Т. поддържа касационната жалба, претендира разноски по представен списък и прави възражение за прекомерност.
Ответникът по касационната жалба Началник на ТО за областите Видин, Монтана и Враца при ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С. П., която оспорва жалбата. Представя писмено становище, в което твърди, че въззивният съд е формирал законосъобразни изводи за съставомерността на деянието, като е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и обосновано ги е приел за неоснователни. Счита нарушението за правилно квалифицирано, описано коректно и доказано с приложените по преписката документи. Кредиторът е изисквал от потребителя заплащане на такси, които не са договорени и не се съдържат в сключения договор за кредит, поради което същите са недължими. Подчертава, че тези действия представляват неправомерно облагодетелстване, извършено от позиция на по-силната страна в договорните отношения. Счита за неоснователни възраженията за маловажност на нарушението, като изтъква, че засягането на правата на потребителите е съществен елемент, както от вътрешния правов ред, така и в контекста на правото на ЕС. Поради това правилно наказващият орган е приел неприложимост на чл. 28 ЗАНН. Ответникът сочи още, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборят установеното нарушение, нито пред районния съд, нито в касационната инстанция. Поради изложеното счита решението на Районен съд – Монтана за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Прави възражения срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в по-висок размер от минимално предвидения, като излага доводи за липса на фактическа и правна сложност по делото. Моли да бъдат присъдени в полза на ТО – Монтана при КЗП разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор от ОП – Монтана дава заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Монтана правилно и законосъобразно, като предлага същото да бъде потвърдено.
Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения, с чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.
О. Н. постановление е издадено въз основа на съставен АУАН № 007385/27.02.2025 г. срещу „Юробанк България“ АД, [ЕИК] въз основа на извършена проверка на 04.12.2024 г. в обект на „Юробанк България“ АД в [населено място], [улица] изготвен Констативен протокол № К-2772229 от същата дата.
От фактическа страна се установява, че на 04.12.2024 г. служители на КЗП извършват проверка в офис на „Юробанк България“ АД – Монтана. Изискана е информация за потребителски кредит, при което са предоставени два стандартни европейски формуляра (СЕФ). В тях е посочена освен законната лихва за забава, и „такса за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие“. Според КЗП тази такса противоречи на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК, който допуска при забава да се начислява само законна лихва, без допълнителни такси. В двата представени договора за кредит (от 18.09.2024 г. и 30.09.2024 г.) също не е предвидено заплащане на такива такси – те фигурират единствено в Тарифата и в СЕФ, което е счетено за неправомерно и в противоречие с принципите на добросъвестност и професионална компетентност. КЗП приема, че с това поведение банката прилага нелоялна търговска практика, която уврежда икономическите интереси на потребителите.
За да постанови решението си Районен съд – Монтана е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено.
От правна страна въззивната инстанция е приела, че обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на процесуалния закон. Съставянето на АУАН е извършено от оправомощено лице, а НП е издадено от компетентен орган по силата на приложените по делото заповеди на председателя на КЗП. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН, както и формалните изисквания за съдържание на АУАН и НП съгласно чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Описанието на нарушението е изчерпателно и позволява на санкционираното лице да упражни ефективно правото си на защита. По същество районният съд е приел, че е безспорно установено нарушението, изразяващо се в предоставяне на СЕФ, съдържащи такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие, както и включването им в Тарифата на банката, без такива да са предвидени в договорите за потребителски кредит. Съдът е счел, че това поведение противоречи на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, тъй като при забава кредиторът има право само на законна лихва за забава, а не и на допълнителни такси. Счел е, че с включването на подобни такси кредиторът нарушава принципите на добросъвестност и професионална компетентност, като уврежда правата и икономическите интереси на потребителите. Действията представляват нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, тъй като са в състояние да повлияят върху икономическото поведение на средния потребител. Несъмнено е установено и качеството на страните като „кредитор“ и „потребител“ по смисъла на ЗПК. Въззивната инстанция приела за неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не е маловажно – засяга значими обществени отношения, свързани със защитата на потребителите, и не е налице липса или незначителност на вредните последици. По отношение на наказанието районният съд е приел, че правилно е приложена санкционната норма на чл. 210а ЗЗП, като е наложена имуществена санкция в минимален размер – 2000 лв., като при определяне на размера органът е съобразил тежестта на нарушението, липсата на предходни нарушения и правилата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, поради което санкцията е законосъобразна и съразмерна. В обобщение, въззивната инстанция е приела, че наказателното постановление е издадено при спазване на закона, материално и процесуално е правилно и законосъобразно, поради което жалбата е оставена без уважение, а НП е потвърдено.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическите и правни изводи на районния съд, който е обсъдил възраженията на административнонаказаното дружество, които възражения се навеждат и в касационната жалба. Поради подробното и цялостно обсъждане на изложените възражения от въззивната инстанция, съдът счита, че същите не следва да бъдат преповтаряни, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на тази инстанция
Касационният състав намира, че процесуалните права на касатора не са били нарушения в хода административното производството, както и на това пред въззивния съд. Районният съд е изпълнил задължението си да събере всички относими, допустими и необходими доказателства за установяване на релевантните по делото факти. Тези доказателства са правилно преценени в тяхната съвкупност и въз основа на тях е установена обективно фактическата обстановка по случая. Показанията на актосъставителя и свидетелите при съставяне на АУАН не са кредитирани изолирано, а са подкрепени с писмените доказателства от административнонаказателната преписка. От друга страна, както правилно въззивният съд е констатирал, АУАН и НП са съставени от компетентно лице и връчени надлежно. При съставянето на АУАН и издаване на НП са спазени сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН, като същите съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от кръга на съществените.
Разпечатката съдържа 24 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/619553d7-2e70-4b62-ab6c-a98daaf026c5