Решение № 2202 от 10.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2202 гр. София, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. Й.А НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. Й.А НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20231110213365 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Й. К. (подадена чрез адв. Я.) срещу Наказателно постановление (НП) № 8336 от 11.09.2023г., издадено от В.Б.А. – Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „А“, предл.2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл.7, ал.1, буква „В“, вр. чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за пътищата на жалбоподателя А. Й. К. e наложена „глоба” в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.

В подадената жалба се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и постановено в нарушение на административно – съдопроизводствените правила. Заявява се, че не е спазена нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в НП липсвало пълно описание на нарушението. От съдържанието на Акта и Наказателното постановление не ставало ясно как точно е установено, че за съответното пътно превозно средство (ППС) няма издадено разрешение или че не е платена такса, като правният извод, че липсвала такава такса не компенсирал факта, респ. непредставянето на разрешение в момента на проверката не води до единствения възможен извод, че разрешението не е било издадено или че не е платена дължимата такса. Излагат се съображения и за ефекта на глобата върху семейството на жалбоподателя. Посочва се, че санкцията не отговаря на нито една от целите по чл.22 от ЗАНН и е несъразмерна с нарушението. Релевират се доводи и за малозначителност на 1 деянието, тъй като измереното претоварване не било в количества, които да са опасни за движение по пътищата и не биха могли преждевременно да износят пътната инфраструктура или в следствие на които да се налагат спешни ремонти. Изтъква се, че К. е оказал в пълна степен дължимото съдействие на проверяващите органи. Нарушението било извършено за първи път и от него не са произтекли вредни последици. В жалбата се казва, че водачът спазва правилата за движение по пътищата и е нямало как да прецени дали сумата от натоварването на осите е над максимално допустимото натоварване по чл.7, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ. Не било ясно дали използваните за измерването електронна везна и ролетка са технически изправни към деня на проверката, дали са одобрен тип и дали не е изтекъл срокът на валидност. Жалбоподателят твърди, че везната е с метрологични характеристики – обхват : 20 000 кг. и не можело по категоричен начин да се установи дали със същата е възможно да се измери маса на автомобила, която е 25.475 тона.

К. се позовава и на чл.11, вр. чл.15, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ като твърди, че отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС носят лицата, които извършват превозите, а собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите имат задължението да снабдят ППС със съответните документи. Според жалбоподателя адресат на нормата на чл.26, ал.2, т.1 от Закона за пътищата се явява собственикът или превозвачът в зависимост от това от чие име се извършва превозът. С тези аргументи се иска от съда да отмени обжалваното Наказателно постановление. Алтернативно се иска съдът да приеме, че случаят е маловажен.

По делото са депозирани писмени бележки с вх. № 363485 от 18.12.2023г. и с вх. № 81295 от 12.03.2024г. от А. Й. К. чрез адв. Я.. В тях се казва, че се поддържа жалбата и се иска отмяна на оспореното Наказателно постановление. Отново алтернативно се моли СРС да приеме, че случаят е маловажен. Претендира се и присъждане на направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

По делото е депозиран и отговор от юрк. Н. с вх. № 362203 от 15.12.2023г. С него се иска СРС да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира се да са спазени чл.40, ал.1 от ЗАНН, чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, чл.43, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Твърди се, че в Акта и в НП се съдържат основни индивидуализиращи белези на превозното средство във връзка с §1, т.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на тежки и/или извънгабаритни пътни превозни средства на МРРБ. Посочва се, че за да не бъде глобен жалбоподателят е следвало да подаде заявление съгласно чл.155, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. по приложения към Наредбата образец. К. не бил представил Разрешително за платени пътни такси, поради което се счита, че правилно и законосъобразно са му били съставени АУАН и НП. С оглед нормата на чл.56, ал.2 и ал.3 от ЗП се посочва, че Актът и НП са съставени и издадени от компетентни лица. Изтъква се, че и непредпазливите деяния са нарушения съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, поради което липсата на кантар за товарене не извинява жалбоподателя. Движението по републикански път без издадено Разрешение от администрацията се определя като /само по себе си/ достатъчна степен обществено опасно поради това, че е в разрез с разрешителния 2 режим, въведен като допълнителна гаранция за безопасността на движението.

Неоснователно било становището на жалбоподателя, че отговорно лице за процесното нарушение е превозвачът, тъй като такава терминология не била използвана в Закона за пътищата и в Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на тежки и/или извънгабаритни пътни превозни средства на МРРБ. Освен това юрк. Н. твърди, че в настоящия случай не се касае за хипотезата на §1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози. Неоснователно би било твърдението, че на водача на ППС е следвало да му се наложи наказание по чл.177, ал.3 от ЗДвП, тъй като тази норма регулира различни обществени отношения от тези по чл.53, ал.1 от ЗП. Доколкото деянието нарушава изискванията за ползване на пътищата, законосъобразно водачът на ППС бил привлечен в случая към административна отговорност по чл.53, ал.1 от ЗП. Според юрк. Н. не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН. С тези аргументи се иска от съда да потвърди НП и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят А. Й. К. не се явява лично. Участие в съдените заседания на 19.12.2023г. и 12.03.2024г. не взема и адв. Я..

Въззиваемата страна – Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – също не изпраща представител, който да вземе становище по съществото на спора пред СРС.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

*** е собственик на специален автомобил „***“ с рег. № *** с технически допустима максимална маса - 41 000, с допустима максимална маса на състав от превозни средства – 40 000, с маса на превозното средство - 30860, с четири оси, междуосие – 4500, първа ос 7500 кг., втора ос – 7500 кг., трета ос – 13000 кг., четвърта ос – 13000 кг., екологична категория – EVRO 5, с ресорно окачване.

На 11.08.2023г. около 12:00 часа, на територията на гр. София, на републикански път А-2, Автомагистрала (АМ) „Хемус“, км. 0+200, с посока от гр. София към гр. Варна, се движело посоченото по-горе моторно превозно средство (МПС) с рег. № ***. Превозното средство било управлявано от жалбоподателя А. Й. К. и било спряно за проверка от свидетелите М. А. и Л. М. – инспектори в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”. В хода на проверката било направено измерване с ролетка № 1305/18 и преносима електронна везна тип „DFW-RR” с идентификационен № 118829 (призната за одобрен тип средство за измерване и преминала периодична проверка на 12.06.2023г.). Измерено било натоварване на първа ос – 7430 кг., на втора ос – 8220 кг., на трета ос – 12910 кг. и на четвърта ос – 12565 кг. Установено било сумарно натоварване на двойната задвижваща ос на превозното средство в размер на 25475 кг. (25.475 тона). Измерени били 1,38 метра разстояние между осите. Констатирано било натоварване на камиона със земна маса.

Проверяващите приели, че има превишение на максимално допустимото натоварване 3 съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „В“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ на двойната задвижваща ос на ППС, както и че водачът К. управлява превозното средство като извършва превоз на товари /земя/ без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително) съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ. Поради това на 11.08.2023г. св. А., в присъствието на св. М. и пред жалбоподателя А. Й. К. съставил на последния Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0009784 за нарушение, квалифицирано по чл.26, ал.2, т.1, буква „А“, предл.2 от ЗП, вр. чл.7, ал.1, т.5, буква „В“, вр. чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ. Препис от този Акт е връчен на А. Й. К. срещу подпис на 11.08.2023г.

Въз основа на този АУАН В.Б.А. – Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” издала срещу А. Й. К. Наказателно постановление № 8336 от 11.09.2023г., с което на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от ЗП на К. е наложена „глоба” в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „А“, предл.2 от ЗП, вр. чл.7, ал.1, буква „В“, вр. чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Посоченото по-горе Наказателно постановление е изпратено по пощата и е било получено на 14.09.2023г., след което е обжалвано с жалба, подадена в АПИ чрез системата за сигурно електронно връчване на 19.09.2023г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства : показанията на свидетелите М. А. и Л. М., както и от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК : АУАН № 0009784 от 11.08.2023г.; разписка от системата за сигурно електронно връчване на жалба; известие за доставяне на НП; копие на лична карта на А. К.; копие на свидетелство за регистрация на МПС – част II, копие на пътен лист № 0033674; разписка за връчване на АУАН; Заповеди на Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ с № РД-11-246 от 31.03.2022г., с № РД-11-247 от 31.03.2022г., с № РД-11-1145 от 31.10.2022г. и с № РД-11-720 от 01.06.2023г.; кантарна бележка; Заявление за проверка № 000029-31182 от 12.06.2023г.; писмо от АПИ с вх. № 363692 от 18.12.2023г. с приложена карта; справка с граници на общини на АМ „Хемус“;

Заповед на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор с № А616 от 11.09.2018г.; Декларация за съответствие и Сертификат за съответствие на джобни ролетки; Заявление за последваща периодична проверка на средства за измерване от 27.03.2008г.; Заявление № АУ0000293-19070 от 16.04.2021г. и Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 /с приложения/.

Показанията на свидетелите М. и А. звучат достоверно, непредубедено и еднопосочно. Те намират опора в АУАН № 0009784 от 11.08.2023г. и кантарната бележка.

Поради това съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства.

Като издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за 4 посочените в тях обстоятелства съдът дава вяра на приложените по делото Заповеди на Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ с № РД-11-246 от 31.03.2022г., с № РД-11-247 от 31.03.2022г., с № РД-11-1145 от 31.10.2022г. и с № РД-11-720 от 01.06.2023г., както и на Заповед на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор с № А-616 от 11.09.2018г.

Разпечатката съдържа 26 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/619470a5-8164-4985-9cd2-b84d23ee761a