Решение № 243 от 23.12.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Сливен, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело № 20212200100333 по описа за 2021 година

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ.

Ищцата твърди в исковата си молба, че на 02.12.2020 г., между с. Радево и с. Сокол, общ. Нова Загора, настъпило ПТП, при което в резултат на неправомерното движение на л.а. с марка БМВ модел 316i с регистрационен номер ***, управлявано от Г. ЯНК. К., при употреба на алкохол, с несъобразена с пътните условия скорост, при мокра асфалтова пътна настилка, при навлизане от остър завой, същият загубил управление, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил челно л.а. с марка „Киа“ с 2 рег. № ***, който представлявал патрулно МПС на РУ МВР - Нова Загора, което било спряло в пътния банкет по посоката си на движение, със светлинен син сигнал, тъй като бил извършван оглед на ПТП. В резултат на удара били причинени тежки телесни повреди на Т.С.Т., който в момента на удара се намирал зад патрулния лек автомобил изпълнявайки задълженията си и извършвайки проверка относно настъпилото ПТП. Същият бил незабавно транспортиран от спешен екип на Бърза помощ в болнично заведение в гр.

Сливен, но въпреки указаната му помощ от медицинския екип починал на 03.12.2020 г. Твърди, че е налице пряка причинно-следствена връзка между описаното ПТП и смъртта на Т.Т., като счита, че вина за настъпилото ПТП 1 има Г. ЯНК. К., който е нарушил правилата за движение по пътищата, с което е причинил смъртта на Т.. Било образувано сл.д. № 55/205/220 по описа на ОСлС - Сливен пр. пр. № 2277/2020 г. по описа на ОП - Сливен, което до момента не е приключено и не е изготвен обвинителен акт. Твърди, че отговорността на водача причинил увреждането по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ била застрахована при ответника към момента на настъпване на ПТП. Твърди, че в резултат на настъпилото увреждане ищцата, която е съпруга на загиналия, претърпяла неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания, тъй като била лишена от опората на съпруга си, претърпяла трагично загубата му и същата й нанесла непоправима морална вреда. Преди инцидента ищцата е била активна, борбена и силна и имала спокоен живот със съпруга си, като същата имала планове да бъде майка и двамата били създали щастливо семейство, за което имали много планове. Твърди, че трагедията от загубата на съпруга й е изключителна, тъй като същият бил в разцвета на силите си и в момент, в който тя имала най-голяма нужда от неговата подкрепа и любов. Твърди, че са налице неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от загубата на съпруга й, подробно описани в исковата молба и моли съдът да постанови решение, с което осъди ответника, в качеството му на застраховател, да й заплати обезщетение в размер на 250 000 лв. за претърпените вреди, както и сумата 2 716 лв. обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи за погребални услуги, ведно със законната лихва за забава върху посочените суми, считано от датата на уведомяване с извънсъдебна претенция на 11.12.2020 г., до окончателното им изплащане, и комулативно считано от датата, на която изтичат 15 работни дни съгласно чл. 497 ал. 1 от КЗ, а именно 01.01.2021 г.

Претендира и направените разноски. Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, не оспорва обстоятелството, че на 02.12.2020 г. е реализирано ПТП с участието на посочения застрахован автомобил, не оспорва допустимостта на предявените искове, но оспорва същите по размер. Прави възражение, че с поведението си пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносния резултат, като Т.Т. е паркирал управлявания от него служебен автомобил на пътното платно, в тъмната част на денонощието, непосредствено след завой и макар и да е бил с включен 2 светлинен сигнал счита, че пострадалият не се е съобразил с ограничената видимост на пътния участък, като по този начин е създал опасност за себе си и за останалите участници в движението. Оспорва обема на твърдените неимуществени вреди и твърди, че претендираното обезщетение не е съобразено с трайната практика на съдилищата. Оспорва претенцията за лихва, като счита, че се претендират две лихви за един и същи период за забава и следва да бъде присъдена само една. Не оспорва обстоятелството, че ищцата е подала претенция за заплащане на обезщетение, по молба с вх. № от 17.12.2020 г., като твърди, че е изискал допълнителни документи от ищцата установяващи противоправността на извършеното от застрахования, но същата е представила такива и данни за банкова сметка едва на 17.05.2021 г., а на 30.08.2021 г. е представила документи за образуваното наказателно производство и предвид изложеното, счита, че до 30.08.2021 г. лицето не е оказало съдействие, поради което и задължението не е било погасено доброволно.

В с.з. ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа иска.

Признава, че ответникът е определил и изплатил на 17.11.2021г. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 120 000лв., поради което заявява, че не поддържа иска си за обезщетение за платения размер, а за сумата над 120 000лв. до 250 000лв. за неимуществени вреди, за всички лихви описани в исковата молба, като за лихвите върху сумата 120 000лв. поддържа иска за периода до 17.11.2021г. Претендира направените разноски изцяло. .

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва изцяло иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като твърди че с посоченото плащане е погасил задължението си. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата.

Третото лице-помагач, чрез пълномощника си не оспорва иска по основание, а по размер – счита същия за предявен в завишен размер.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцата е съпруга и наследник по закон на Т.С.Т..

На 02.12.2020г. около 20.45 часа, лек автомобил BMW 316i , управляван от Г. ЯНК. К. се е движил по път III-5503, в землището на с. Радево, община 3

Нова Загора. Движението се е осъществявало в тъмната част на денонощието при мокра пътна настилка. Скоростта на движение на автомобила е била около 109 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила е била около 113 м.

В същото време, в обратна посока, на десния банкет се е намирал в пълен покой лек автомобил Кия Сиид. Левите гуми на автомобила са били около и върху дясната граница на платното за движение, гледано в неговата посока.

Автомобилът е бил полицейски, като върху него са били включени светлини за специален режим на движение. Той е бил паркиран непосредствено след десен завой спрямо посоката на движение на автомобила BMW и с предна част към автомобила BMW. При движение на автомобила BMW по дясната пътна лента, освен това като се има предвид, че пътната настилка е била мокра, времето студено, радиусът на завоя от 104 м, както и че автомобилът е бил оборудван с гуми за движение в летния период, критичната скорост на движение на автомобила в зоната на завоя е била около 80 км/ч. При подбраната скорост на движение от около 109 км/ч водачът на автомобила BMW е допуснал загуба на управление, навлизайки в лентата за насрещно движение и левия за него банкет. Автомобилът при линейното си преместване напред се е завъртял частично около вертикална ос, в посока по часовата стрелка. Последвал е масивен челен, кос удар с автомобил Кия. Зад автомобила Кия се е намирал полицая Т.С.Т.. След удара между двата автомобила е последвал масивен удар между задната повърхност на Кия и дясната странична повърхност на полицая. При този удар тялото на пострадалия е извършило полет, падане и плъзгане по терена, като се е установило върху платното в областта на намерените петна от кръв.

Автомобил Кия след удар се е преместил назад и надясно спрямо посоката на автомобила BMW, като едновременно с това се е завъртял около вертикална ос, в посока по часовата стрелка, гледано отгоре. Автомобил BMW след удара е променил движението си напред и наляво спрямо неговата посока, като едновременно с това се е завъртял около вертикална ос, в посока по часовата стрелка, гледано отгоре. В резултат на последвалия удар между двата автомобила и последвалия втори удар между Кия и тялото на пострадалия полицейския служител Т.Т. са му причинени тежки травми. Той е бил незабавно откаран в МБАЛ - Сливен и му е извършена операция, но въпреки това на 03.12.2020г. е починал от травмите си.

Според заключението на назначената и изслушана авто-техническа 4 експертиза, изготвена от вещото лице инж. У., скоростта на движение на лекия автомобил BMW 316i преди ПТП е била около 109 км/ч, а към момента на удара е около 81 км/ч. В момента на удара автомобил Кия е бил в покой и върху левия банкет спрямо посоката на движение на BMW, с леви гуми върху лявата граница на платното за движение. Опасната зона за спиране на BMW 316i при определената скорост на движение е около 113 м. Мястото на удара между автомобилите е в левия банкет, гледано спрямо посока на движение на BMW, на 89,7 м след напречната мерна линия на ориентира /края на тръбата в отводнителната канавка/ и на ниво от 3 м до 4,1 м в дясно от разделителната линия на лентите за движение, гледано спрямо посоката на движение на автомобила Кия. В момента на удара автомобил Кия Сиид е бил разположен върху десния за него банкет с левите гуми около границата на платното за движение /спрямо посоката на движение на Кия/. Лекият автомобил BMW 316i е бил разположен косо спрямо осевата линия на платното за движение, частично заемащ дясната пътна лента и с по-голямата си площ върху десния банкет /спрямо посоката на движение на Кия/. Критичната скорост в зоната на завоя е около 80 км/ч при отчитане на радиуса на завоя, характера на пътната настилка и техническото състояние на гумите на автомобила. Водачът на автомобила BMW се е движил с технически несъобразена скорост спрямо радиуса на завоя, характера на пътната настилка и техническото състояние на гумите на автомобила. Налице е настъпила загуба на управление над автомобила BMW при подбраната скорост на движение. Водачът на автомобила е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като намали скоростта преди зоната на завоя до зоната на критичната, да запази устойчиво поведение по собствената дясна пътна лента. Пешеходецът в момента на удара между двата автомобила се е намирал непосредствено зад автомобила Кия. Той не е имал техническата възможност да предотврати ПТП. Водачът на автомобила BMW е имал техническата възможност да предотврати удара с автомобила Кия при скорост на движение от 90 км/ч, която е максимално разрешена за участъка. При тази скорост автомобилът BMW би навлязъл в лентата за насрещно движение, но не би настъпил челен удар с автомобила Кия, както и в последствие удар между Кия и пешеходеца.

Техническите причини, довели до настъпването на ПТП са: движението на автомобила със скорост по-висока от максимално разрешената; движението на автомобила със скорост по-висока от критичната спрямо радиуса на завоя;

5 допуснатата загуба на управление от водача на BMW и навлизането в лентата за насрещно движение при наличие на непрекъсната разделителна линия.

На мястото на удара платното за движение е с две ленти за движение, по една във всяка посока, разделени с непрекъсната разделителна линия. Вляво и вдясно платното за движение е бил ограничено с непрекъсната разделителна линия. Произшествието е настъпило в зоната на непрекъсната разделителна линия, като полицейският автомобил е бил спрян вдясно по посоката си на движение върху банкета. Спирането е било по повод друго ПТП, настъпило при самокатастрофиране на л.а. Рено.

За случая е образувано сл.д. № 55/205/2020 по описа на ОслО – Сливен, пр.пр. № 2277/20 по описа на ОП-Сливен, да което към момента на приключване на устните състезания няма доказателства да е в съдебна фаза.