Решение № 100 от 15.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Бургас, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120100391 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу И. С. Д., иск за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата от 3795,45 лева, представляваща регресно право по сключен между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД договор за поръчителство от 29.10.2022 г., възникнало вследствие изпълнение от последния на задълженията на ответника по сключен между него и „***“ ЕАД Договор за потребителски кредит № ***/29.10.2022 г., ведно с законна лихва от депозиране на заявлението в съда – 28.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението като вземането е прехвърлено в полза на ищеца по силата на Приложение № 1/14.09.2023 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***/03.07.2024 г. по ч. гр. д. № ***/2024 г. на РС - Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК.

Твърди се, че между ответникът и „***“ ЕАД е сключен по електронен път Договор за потребителски кредит № ***/29.10.2022 г., по силата на който на ответника е предоставена сумата от 4000 лева, който същият се е задължил да върне на 24 броя месечни вноски, с падеж всяко десето число на календарния месец и краен падеж 10.11.2024 г., ГЛП – 39,63 % и ГПР – 47,68 %. Сочи се, че въз основа на сключен между ответника и „***“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, „***“ ЕООД е сключил с „***“ ЕАД договор за поръчителство от 29.10.2022 г. Поддържа се, че ответника не е заплатил в срок задълженията по договора за кредит, поради което същите са заплатени от поръчителя „***“ ЕООД и впоследствие прехвърлени от него на ищеца с договор за цесия от 14.09.2023 г.

Поддържа се, че за процесното вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение по чл. 414 ГПК и в дадените от съда указания по чл. 415 от ГПК са породили правен интерес от предявяване на настоящия иск.

1

Направено е искане за уважаване на предявен иск.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.

Поддържа се, че разходите за поръчителство са разходи свързани с договора за кредит, поради което е следва да бъдат включени в ГПР, което не е сторено, респ. договора е нищожен и се дължи връщане само на чистата стойност на кредита.

В съдебното заседание ищецът не се представлява.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Депозира становище от 12.12.2025 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № *** по описа за 2024 г. на РС -Бургас, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителните искове, срещу която е подадено възражение, и исковете са предявени в срока по чл. 415 ГПК.

От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно заверени преписи от: сключен между ответника и „***“ ЕАД Договор за потребителски кредит № ***/29.10.2022 г. и ОУ на кредитора, при следните параметри: предоставена сумата от 4000 лева, който същият се е задължил да върне на 24 броя месечни вноски, с падеж всяко десето число на календарния месец и краен падеж 10.11.2024 г., ГЛП – 39,63 % и ГПР – 47,68 %. Представени са и сключен между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД договор за поръчителство от 29.10.2022 г., както и сключен между ответника и „***“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 29.10.2022 г., вкл. Приложение № 1/14.09.2023 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г.

От представеното по делото заключение на вещото лице по възложената съдебносчетоводна експертиза се установява, че усвоената от ответника сума по процесния договор за кредит е в размер от 4000 лева, като извършените от него плащания са в общ размер от 1225 лева и непогасеният остатък от заетата сума към момента на последното плащане е 2775 лева /л. 140/.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответниците е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните по установителните искове суми, срещу която е подадено възражение и в изпълнение на указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост в частта по предявените установителни искове.

Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК. За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница, респ. регресно вземане на поръчителя, по силата на който сумата по заема е усвоена от ответника и за нея е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на иска в претендираните размери, както и извършената цесия и уведомяването на 2 ответника за нея, включително изплащане на задълженията по кредита от поръчителя и размера на това плащане. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

По делото не е спорно наличието на кредитно правоотношение между страните по делото, по силата на което ответникът е усвоил сумата от 4000 лева. Това обстоятелство се установи и от представения и неоспорен по същото Договор за потребителски кредит № ***/29.10.2022 г..

Процесният договор за паричен заем е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в § 1, т. 1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези възнаграждението на поръчителя по акцесорния по отношение на договора за кредит, договор за предоставяне на поръчителство, аналогично с този на отпуснатия кредит о т 3700,81 лева, същият представлява близо 100 % от главницата, откъдето следва, че уговореният в договора ГПР от 39,63 % не съответства на действителния. Предоставянето на обезпечение, респ. възнаграждението за поръчителство е разход, свързан пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с отпускането и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит, поради което следва да бъдат включени в годишния процент на разходите.

В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48. Предмет на цитираното решение са именно коментираните клаузи, включени в сходен договор между потребител и същото дружество. В т. 1 от решението по категоричен начин е възприето, че чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, следва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител, приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В т. 4 от цитираното решение е прието, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по - специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем. Настоящият случай попада в приложното поле, както на т. 1, така и на т. 4 от цитираното решение.

3

Налага се изводът, че невключването на тези разходи в ГПР води до нищожност на целия договор за кредит на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи.

По отношение на размера, от представеното по делото заключение на вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че усвоената от ответника сума по процесния договор за кредит е в размер от 4000 лева, като извършените от него плащания са в общ размер от 1225 лева и непогасеният остатък от заетата сума, тоест на чистата стойност към момента на последното плащане е 2775 лева /л. 140/, до който размер поръчителят е следвало да заплати на кредитодателя, респ. до който размер потребителят следва да заплати на поръчителя.

Претендираната главница следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 28.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски съразмерно с уважения установителен иск в общ размер от 55,55 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца се полагат и направените в исковото производство съдебно – деловодни разноски, за които са представени доказателства, съобразно уважената част от исковете. По делото са ангажирани доказателства за заплатена държавна такса в размер от 175,90 лева и депозит за експертиза в размер от 350 лева. В производството ищецът е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя в размер от 100 лева, на основание чл.

78, ал. 8 ГПК. Съобразно уважената част от исковете, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените разноски в общ размер от 457,60 лева, от които сумата от 128,60 лева за заплатена държавна такса, сумата от 255,90 за депозит за вещо лице и сумата от 73,10 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.