Определение № 5260 от 19.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5260 гр. София, 19.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20238002104252 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ срещу въззивно решение № 206 от 30.05.2023 год., постановено по в. гр. дело № 109/2022 год. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 56 от 21.01.2022 год., постановено по гр. дело № 1955/2021 год. по описа на РС – Кюстендил, са уважени предявените от К. П. Б. срещу Художествена галерия „Владимир Димитров Майстора“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 1 и 2 КТ със заповед № 2 от 02.08.2021 год. на директора на Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „уредник“ в Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4 642.14 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 03.08.2021 год. до 03.02.2022 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.10.2021 год. до окончателното й изплащане.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че изводите на въззивния съд, че в случая работодателят не бил 1 действал в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ и че презумпцията за добросъвестност била оборена не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Нововъведените квалификационни изисквания в длъжностната характеристика, връчена на ищцата на 02.08.2021 год., се отнасяли освен до владеене на английски език на ниво А2 и до специфични изисквания за изпълнение на длъжността уредник, които били наложени от Правилника за устройство и дейността на художествената галерия и от посоката, в която се развивала галерията, в съответствие с указанията на министерството. Ищцата не разполагала с тези квалификации, нямала положени изпити по посочените дисциплини и нямала необходимото образовяние за изпълнение на трудовите функции на процесната длъжност, което се доказвало от представената от нея диплома за завършена специалност „Културология“. Не било вярно приетото в обжалваното решение, че ответникът не бил доказал, че останалата на работа на длъжност „уредник“ С. А.-А. не притежава образованието и квалификациите, посочени в длъжностната хаарактеристика. По делото била представена дипломата на С. А.-А., от която било видно, че същата отговаря на изискванията за заемане на длъжността. Предвид спецификата на работата в галерията работодателят можел да преценява по целесъобразност с какво образование и квалификация да бъдат служителите, поради което и съдът не разполагал с компетентност да преценява дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ Чия е тежестта за доказване на твърдяна от работника злоупотреба с право при прекратяване на трудовото правоотношение – на работодателя или на работника/служителя? и

2/ Допустимо ли е съдът да извършва проверка дали нововъведените квалификационни изисквания са в интерес на работата, след като работодателят има право по целесъобразност да преценява каква квалификация е необходима за работника или служителя при изпълнение на съответната трудова функция, в случая за длъжността „уредник“?

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с Решение № 83 от 08.04.2021 год. на ВКС по гр. дело № 2947/2020 год., ІV г. о., ГК.

Ответникът по касационната жалба К. П. Б. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно по делото, а и установено въз основа на събраните доказателства, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор сключен на 25.07.2011 год., по което силата на което ищцата е заемала длъжност „уредник” в Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“. Със заповед № 4 от 20.03.2019 год. на директора на 2 галерията трудовото правоотношение с ищцата било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 6 от КТ – поради това, че тя не не притежава необходимото образование, съобразно заложените изисквания в утвърдена длъжностната характеристика от 06.03.2019 год., а именно: висше художествено образование, специалност: педагогика на обучението по изобразително изкуство, съвременни стратегии в обучението по изобразително изкуство или изкуствознание и културно наследство, степен „магистър”. Ищцата не отговаряла на нововъведеното изискване за специалността – към този момент тя притежавала образователно-квалификационна степен „магистър“ с придобита специалност

„Културология“ , професионална квалификация – магистър по културология /видно от дипломата й за завършено висше образование/. Освен ищцата длъжността „уредник” се заемала и от С. И. А., която притежавала специалност „педагогика на изобразителното изкуство“.

С Решение № 841 от 14.10.2019 год., постановено по гр. дело №1041/2019 год. по описа на РС – Кюстендил, което било влязло в сила /на 14.12.2020 год./, уволнението, извършено с горепосочената заповед, било признато за незаконно и отменено, като ищцата била възстановена за заеманата преди уволнението длъжност и й било присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение била издадена Заповед № 1 о т 15.01.2021 год. на директора на галерията за възстановяване на ищцата на длъжността „уредник“. На същата дата между страните бил сключен нов трудов договор, като на 18.01.2021 год. на ищцата била връчена длъжностна характеристика за длъжността „уредник“, идентична с длъжностната характеристика, утвърдената на 06.03.2019 год.

С протокол от 23.04.2021 год., в изпълнение на заповед № 24 от 22.04.2021 год. на директора на галерията, тричленна комисия оценила по различни критерии работата на двете служителки – ищцата и С. А.-А., заемащи двете щатни бройки за длъжността „уредник“, като комплексната оценка, определена на ищцата, била 88 т., а на А. – 100 т. От служителите била изискана информация за наличие на обстоятелства, обуславящи закрила при уволнение, като в отговор ищцата уведомила работодателя си , че е председател на териториалния синдикат на КНСБ – Кюстендил. Впоследствие процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение била преустановена.

За длъжността „уредник“ била утвърдена нова длъжностна характеристика от 02.08.2021 год. Същият ден тази нова длъжностна характеристика била връчена на ищцата, ведно със Заповед № 2 от 02.08.2021 год. на директора на Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 1 и 2 КТ – липса на необходимото образование и професионална квалификация, било прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от 03.08.2021 год.

След процесното уволнение на длъжността „уредник“ в галерията останала на работа С.

А.-А., като същата била магистър по „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“ и имала ниво на владеене на английски език А2.

Въззивният съд е счел за установено, че ответникът има сключени споразумения с ПМГ „Проф. Емануил Иванов“, Сдружение „Партньори Кюстендил“, ОУ „Проф. Марин Дринов“ 3 и „БМ Вижън“ за осъществяване на различни съвместни дейности; че в извлечение от дневника за посещенията в галерията за 2021 год. се съдържат данни за броя на посетителите, както и относно това колко тях са ученици, студенти, пенсионери, посетилите безплатно галерията и т.н.

Приел е за доказано също така, че след процесното уволнение ищцата не е започвала работа по друго трудово правоотношение, че от 04.08.2022 год. е била регистрирана като безработна, че през периода, за който претендира обещетение по чл. 225, ал. 1 КТ същата е б и л а общински съветник в Общински съвет – Кюстендил, за което е получавала средномесечно възнаграждение от 730 лв., както и че брутното й трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението – м. юли 2021 год., възлиза на 773.69 лв.

Въззивният съд е извел от правна страна, че процесното уволнение е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 1 и 2 КТ – поради това, че ищцата не притежава необходимото образование и професионална квалификация за заемане на длъжността „уредник”, като в тежест на работодателя е да докаже наличието на двете хипотези по посочената разпоредба. В тази връзка е констарирал, че докато трудовото правоотношение между страните е съществувало е настъпила промяна в изискванията за заемане на процесната длъжност досежно необходимото образование, а впоследствие и на необходимата квалификация, като същите са били определени с длъжностна характеристика от 06.03.2019 год., а впоследствие с тази от 02.08.2021 год. Преди процесното уволнение не били въведени нови изисквания по отношение на необходимото образование за заемане на длъжността “уредник“, поради което въззивният съд е счел, че не е доказано твърдението на ответника, че са налице променени изисквания за необходимо образование с акцент на педагогическия профил. Промените в изискванията за необходимото образование, утвърдени с длъжностната характеристика от 06.03.2019 год., на които ищцата не отговаряла, били основание за извършване на предходното й уволнение, което било отменено като незаконно.

Липсата на заложените изисквания за притежавано образование и според утвърдената на 02.08.2021 год. длъжностна характеристика били послужили за обосноваване наличието на първа хипотеза, визирана в чл. 328, ал.1, т. 6 КТ – на тези изисквания ищцата не отговаряла, но на тях отговаряла останалата на работа служителка, заемаща длъжността „уредник“, както и при предходното уволнение.

Като е посочил, че спорът между страните е свързан с това д а л и промените в изискванията за изпълняваната работа, от компетентност на работодателя, са осъществени от него при добросъвестно упражняване на правомощията му, съобразно изискванията на закона, въззивният съд е приел, че с утвърдената на 02.08.2021 год. длъжностна характеристика са били въведени множество нови изисквания за притежавана квалификация на заемащите длъжността “уредник“, свързани с технически умения, на които ищцата не отговаряла, но по делото липсвали доказателства, установяващи, че останалата на работа служителка отговаря на всички квалификационни изисквания. Споделяйки по реда на чл.

272 ГПК мотивите на първоинстанционния съд за наличието на злоупотреба с право на 4 работодателя, въззивният съд е изложил съображения, че изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията били предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят бил длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието работодателят можел да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика.