Определение № 520 от 19.08.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 520 гр. Варна, 16.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20243001000036 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК по молба на А. П. Д. чрез процесуалния и представител адв.И. Д. за изменение на постановеното по делото решение № 148 от 21.05.2024г. в частта за разноските.

Твърди се в молбата, че апелативният съд с решението е присъдил в полза на процесуалния представител на А. Д. по реда на чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на сумата 600лв. Твърди че определената от съда сума не отговоря на пазарните условия в страната, размерът не е обоснован и справедлив и не съответства на фактическата и правна сложност на спора и на извършената от адвоката работа. Твърди че съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на сумата 2 240.17лв., а определената от съда сума е значително по-ниска от този размер. Позовава се и на договорените между другата страна и нейния адвокат адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 814.32лв. Твърди че освен защита по въззивната жалба от адвокатът и е изготвен и отговор на частна жалба на насрещната страна, приета за съвместно разглеждане.

Моли съда да увеличи размера на адвокатското възнаграждение и да присъди още сумата 1 640.17лв. за въззивна инстанция.

В срока по чл.248 от ГПК от насрещната страна ЗД „Бул Инс“ АД не е 1 депозиран писмен отговор.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК от страна, представила списък на разноските.

Предмет на въззивно обжалване са предявените от А. П. Д. искове за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди по застраховка „гражданска отговорност“ за суми както следва: сумата 5 401.72лв., представляващи имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от стойността на автомобил „Suzuki Ignis“ с рег.№ В 6592 BT; сумите 60лв., 10лв., 90лв. и 50лв., имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от направени разходи и сумата 6 500лв. /разлика над 500лв. до присъдените 7 000лв./ обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С решението си от 21.05.2024г. въззивният съд е потвърдил обжалваното решение в осъдителните му части. Разгледани са и две частни жалби срещу определения по чл.248 от ГПК, като тази на Д. е оставена без уважение, а на застрахователното дружество е частично уважена до размера на сумата 14.06лв.

За въззивна инстанция по реда на чл.38 от ЗА е присъдил в полза на процесуалния представител на въззИ.емата Д. сумата 600лв.

Относно размера на адвокатското възнаграждение следва да се има предвид, че съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС при определяне на възнаграждението по чл.38 ал.2 от ЗА съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004г., защото такава обвързаност нарушава забраната по чл.101 пар.1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. Решението на СЕС е задължително за всички национални съдилища. По тази причина настоящият състав на съда следва да съобрази произнасянето си не с действащата редакция на чл.7 ал.4 от НМРАВ, а с действителната фактическа и правна сложност на спора, обема на извършената работа и размера на защитения интерес. Прилагайки тези критерии настоящият състав намира, че за защитата пред въззивната инстанция следва да се присъди сумата 800лв. За да определи този размер въззивният съдът отчита че пред въззивна инстанция делото не се отличава с фактическа и правна сложност, не са събирани нови доказателства, решено е в едно съдебно заседание. Допълнително са разгледани и две частни жалби, но по отношение на въззИ.емата Д. не следва да се вземат предвид при определяне на възнаграждението с оглед техния резултат – неоснователност 2 на частната жалба на Д. и частична основателност на частната жалба на застрахователя.

Договореното и заплатено възнаграждение между насрещната страна и нейния процесуален представител за въззивното производство, съставът на въззивния съд намира за ирелевантно към определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, тъй като нормативната уредба към момента не налага съпоставката им.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че молбата на въззИ.емата Д. за изменение на размера на присъденото по реда на чл.38 ал.2 от ЗА възнаграждение на процесуалния и представител следва да бъде уважена до размера от 200лв., а за разликата до претендираните 1 640.17лв. следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК решение № 148 от 21.05.2024г. по в.търг.дело № 36/24г. като

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК 831830482 да заплати на адвокат И. Д. от АК – Варна още сумата 200лв. /двеста лева/, представляваща от възнаграждение за процесуално представителство на А. П.

Д. за въззивна инстанция.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на А. П. Д. чрез процесуалния и представител адв.И. Д. за изменение на постановеното по делото решение № 148 от 21.05.2024г. в частта за разноските за разликата над 200лв. до 1 640.17лв.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4