Решение № 152 от 19.10.2023, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 455/2023
- Вид
- Решение № 152
- Подписан
- 19.10.2023
- В сила
- 19.10.2023
- Състав
- Мартин Данчев Данчев, Гергана Огнянова Симеонова, Радка Димитрова Дражева Първанова
Други актове по делото
- Протокол № 466 от 10.10.2023 · Мартин Данчев Данчев, Гергана Огнянова Симеонова, Радка Димитрова Дражева Първанова
- Определение № 447 от 19.10.2023 · Мартин Данчев Данчев, Гергана Огнянова Симеонова, Радка Димитрова Дражева Първанова
Цитирани разпоредби
- чл. 114, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 117 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 152 гр. С-, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С-, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мартин Д. Данчев
Членове:
Радка Д. Дражева Първанова
Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Пенка Сп. И.а в присъствието на прокурора Х. Д. Х. като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232200600455 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на подс. С. Х. П. чрез неговия защитник - адв. Х. Х. против Присъда № 115/11.07.2023 г. по НОХД № 761/2023 г. по описа на РС-С-.
С атакуваната присъда подс. П. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Със същата присъда подс. П. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за същото престъпление - по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 15.08.2022 г. в с. Г., общ. С-, на ул. „К.“ №8, при управление на моторно превозно средство – мотор марка „ИЖ“ 350 куб. см. с номер на рама 5376, без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по ЗДвП - чл. 20 и чл. 117 и с това причинил по непредпазливост на С. Д. Х., с ЕГН:********** средни телесни повреди, изразяващи се в: Тежка съчетана травма и Черепно-мозъчна травма, всяка от които е осъществила смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота; Счупване на тялото на бедрената кост на левия крак, в областта на границата между горна и средна трета, с изразена дислокация на костните фрагменти, което е довело до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник; Счупване на горния край на раменната 1 кост на дясната ръка в областта на раменната става, което е довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник. Съдът при условията на чл. 54, ал.1, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е определил наказание на подсъдимия П.
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, като на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК е намалил същото с 1/3, като му е наложил 8 месеца „Лишаване от свобода“, като същото е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години. На осн. чл. 343г от НК на подс. П. е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и 6 месеца. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на С. Д. Х., чрез нейната майка и законен представител - Д. Х. Х. сумата от 500,00 лв., представляваща направените от нея разноски за правна защита и съдействие. Осъден е да заплати и в полза на държавата сумата от 1 619,20 лв., представляваща направени по делото разноски.
С въззивната жалба, подадена от подс. П., чрез адв. Х. и допълнението към нея, е направено искане първоинстанционната присъда да бъде изменена, като се намали така наложеното наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“. Счита присъдата на Районен съд–С- за несправедлива в тази й част. Сочи, че подсъдимият е направил всичко възможно за да избегне инцидента, като самият той също е пострадал и дори е лежал в болнично заведение по-дълго време от пострадалата С. Х.. Моли съдът да намали наложеното с № 115/11.07.2023 г. по НОХД № 761/2023 г. по описа на РС-Снаказание „Лишаване от право да се управлява МПС“ на 6 месеца, вместо постановените 1 година и 6 месеца.
Пред настоящата инстанция представителят на ОП – С- намира жалбата за неоснователна. Счита първоинстанционната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна. Моли съдът да потвърди същата.
Защитникът на подс. П. поддържа изцяло така подадената жалба.
Споделя искането на своя подзащитен за намаляване на така наложеното му наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“.
Подс. П. в личната си защита се присъединява към казаното от адвоката си. В последната си дума моли да бъде намален размерът на наказанието.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивните жалби, като взе предвид наведените съображения и изявленията на страните, направени в с.з., като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намери че първоинстанционният съдебен акт е частично правилен и законосъобразен.
От фактическа страна
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по обвинителен акт срещу подс. П. за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Същото е протекло по реда на Глава Двадесет и седма – Съкратено съдебно следствие.
Действително е установено, че на 15.08.2022 г. около 18-19 часа подс. П. управлявал мотоциклет ИЖ /нерегистриран и собственост на покойнич му 2 дядо/ в с. Г. по ул. „К.“. Същият управлявал посоченото МПС със скорост на движение около 53 km/h, без предпазна каска. В същото време св. Г. И., заедно с нейната внучка – пострадалата С. Д. Х. (3-годишна) се намирали с други хора – св. В., св. М., св. Г. в близост до пътното платно, където управлявал подс. П.. Пострадалата се насочила към казана за смет, който се намирал на отсрещния тротоар, за да изхвърли отпадъка си, като в същия момент подсъдимият я блъснал с предната част на мотора си. Инцидентът се случил в светлата част на денонощието, при нормална видимост и слънчево време. В следствие на настъпилото ПТП са причинени множество средни телесни повреди на пострадалата, изразяващи се в:
- Тежка съчетана травма със засягане на главата, гръдния кош, белите дробове, корема, крайниците, протекла в началото с клинично изявена картина на травматичен шок, което наложило хоспитализирането на пострадалата в болница;
-Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в сътресение на мозъка протекло в началото с изпадане на пострадалата в безсъзнателно състояние, субарахноидален (между меките мозъчни обвивки и мозъчната кора) кръвоизлив в теменната област на лявата мозъчна хемисфера, охлузвания на кожата в лявата половина на челната област и горния клепач на лявото око, разкъсно-контузна рана на дясната ушна мида;
-Гръдна травма, изразяваща се в охлузвания на кожата на гръдния кош, счупване на V, VI, VII, VIII и IX ребра от дясната половина на гръдния кош по задна аксиларна линия (мислена вертикална линия, водеща началото си от задния ръб на подмишничната ямка), дифузни конфлуиращи (сливащи се) контузионни огнища на белите дробове, по- изразени в дясно и субплеврално дорзално в ляво, дискретни хидро- и пневмоторакс в дясна гръдна кухина;
-Коремна травма, изразяваща се в палпаторна болезненост на предна коремна стена и охлузвания на кожата в дясна хълбочна област, без данни от образните изследвания за фрактури на костни структури;
-Контузия на левия крак, изразяваща се в деформация, оток и ограничени движения в бедрената област с клинични и от образните изследвания данни за счупване на тялото на бедрената кост в областта на границата между горна и средна трета с изразена дислокация на костните фрагменти, наложила прилагането на оперативно лечение с използване на метална остеосинтезираща техника (плака със седем винта), охлузни рани по гръбната повърхност на ходилото на левия крак от метакарпалните (предноходилни) кости до дисталните (крайните) фаланги, изразен оток и хематом на лява глезенна става;
-Контузия на дясната ръка, изразяваща се в охлузване на кожата по вътрешната повърхност на мишничната област, болезнен оток, хематом и ограничени движения в областта на дясната раменна става с данни от образните изследвания за фрактура на проксималната метафизарна област на раменната кост.
Вещото лице е определило, че тежката съчетана травма е осъществила смисъла на медико- биологичния характеризиращ признак „Разстройство на 3 здравето, временно опасно за живота“.
Черепно-мозъчната травма е осъществила смисъла на медикобиологичния характеризиращ признак „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“.
Счупването на V, VI, VII, VIII и IX ребра от дясната половина на гръдния кош е довело до „Трайно затрудняване движенията на снагата“.
Множеството конфлуиращи-контузионни огнища в двата бели дроба, както и самостоятелно, така и в съвкупност с незначителния хидропневмоторакс в дясна гръдна половина са осъществили смисъла на медико биологичния характеризиращ признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т. е. „Разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Счупването на тялото на бедрената кост на левия крак в областта на границата между горна и средна трета с изразена дислокация на костните фрагменти е довело до „Затрудняване движенията на левия долен крайник“.
Счупването на горния край на раменната кост на дясната ръка в областта на раменната става е довело до затрудняване движенията на десния горен крайник.
Останалите увреждания получени от пострадалата са й причинили „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т. е. „Разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК“.
Тази фактическа обстановка се възприема и от двете инстанции. В нейна подкрепа са показанията на разпитаните по делото свидетели, експертно заключение и приобщените по съответния процесуален ред писмени доказателства, както и самопризнанията на подсъдимия. При така установеното законосъобразен е извода на първоинстанционния съд за осъществяване от обективна и субективна страна от подс. П. състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
От правна страна
Първоинстанционната присъда се обжалва пред настоящата инстанция само в частта за наложеното наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“. На осн. чл. 314 НПК въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. Въз основа на така извършената служебна проверка, ОС-Сконстатира, че диференцираната процедура по реда на Глава 27 е проведена законосъобразно и при спазване на всички процесуални изисквания за нейното приложение. Самопризнанията на подсъдимия са валидно дадени и законосъобразно използвани от Районния съд при постановяване на присъдата. Правилно РС-С- е приложил разпоредбата на чл. 58а НК и е намалил така постановеното наказание с 1/3.
Правилно първоинстанционният съд е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години, като са спазени изискванията на чл. 66 от НК. Необходимо е лицето да не е осъждано на „Лишаване от 4 свобода“ за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения да не се налага да изтърпи наказанието ефективно. В случая ОС-С- счита, че и двете предпоставки са налице и правило РС-С- е отложил изпълнението на така наложеното наказание.
Настоящият състав на ОС-С- констатира обаче неправилност при така извършеното индивидуализиране на наказанието от Районния съд, която не може да отстрани пред настоящата инстанция, поради липсата на съответен протест от прокуратурата. Първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 г., като е намалил така наложеното наказание по правилата на чл. 58а НК с 1/3. За състава на това престъпление, НК, в разпоредбата на чл. 343, ал. 3, б. „а“, предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 до 6 г. РС-С- е наложил най-ниското наказание на подсъдимия, като е посочил в мотивите си, че са налице две смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало на дееца и добрите му характеристични данни. Съдът не е констатирал отегчаващи вината обстоятелства. Въззивният съд изразява несъгласие с така извършената индивидуализация на наказанието, като счита, че като смекчаващи вината обстоятелства могат да се посочат също младата възраст на извършителя и факта, че е трудово ангажиран. Окръжният съд обаче констатира и множество отегчаващи вината обстоятелства – деецът е управлявал нерегистрирано МПС, не е използвал каска, движил се е с над разрешената скорост за градски условия, а именно 53 k m / h . От така извършената справка за административни нарушения, е видно, че същият трайно не спазва правилата за движение по пътищата. В характеристичен план съвкупността от общо 13 наказателни постановления и фишове действително разкрива склонността на подсъдимия да игнорира изискванията на ЗДвП за безопасност на движението, а това го окачествява като недисциплиниран шофьор. Също така е управлявал превозното средство в средата на пътното платно, като правилно би било да се движи в дясната лента на пътното платно и когато достигне препятствие (паркираният на платното за движение автомобил), да намали скоростта, да подаде ляв мигач и да го заобиколи. Всички тези обстоятелства не са били взети предвид при индивидуализиране на наказанието от първоинстанционния съд и по този начин определеното наказание е явно несправедливо.
Разпечатката съдържа 40 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61933b89-59a4-47fc-a9f0-8c460ebba28b